Последната от жените, оцеляла до самия край на второто издание на “Сървайвър”, любимката на публиката на риалити шоуто, само преди няколко дни навърши 38 години. Яка мадама е Светла, във всеки един смисъл на думата.

Най-важното, което научих за нея, докато й гостувах във Враца в един от най-студените януарски дни, е, че тя е много истинска – непресторена и открита, такава, каквато я видяха и харесаха зрителите. Вярвам, че е била съвсем искрена, когато е казала, че мрази да я лъжат и да лъже – толкова лишена от каквото и да е кокетство и притворство жена май досега не съм виждала.

Когато се срещаме в центъра на града, Светла излиза от общината – тя е общински съветник от квотата на ГЕРБ. Гримирана! На учуденото ми изражение отвръща през смях: „Е, това нищо не е! Как ме бяха гримирали за финала на „Сървайвър”, направо не можах да се позная, толкова не приличах на себе си. И след като цяла нощ поливахме в „Кошарите” победата на Жоро, на другия ден трябваше да съм в сутрешния блок на БиТиВи. Прибрах се в 6, легнах, без да си свалям грима.

В 7 станах и се появих в студиото. А там ми викат: „О, Светле, кога успя да се гримираш толкова рано?” Започнах да се гримирам откакто съм чиновник, докато спортувах, не съм го правила. С това свикнах, със седенето 8 часа на едно място не мога. Не ме свърта. Едвам чакам да ми свърши работният ден, да си отида в залата при децата.”

Светла, която, нека припомня, е лекоатлетка, тренираше активно до 2004 година. За почти 27 години състезателна кариера има зад гърба си участия в 5 олимпиади, две европейски титли на седмобой и второ място в света на 100 метра с препятствия. След като знаете всичко това за нея, сигурно ще ви се стори странно, както впрочем се стори странно на мен самата, че мечтата на Светла е... да се запознае със Слави Трифонов и Бойко Борисов.

Караме след малкия ситроен на Светла, спечелен от зрителския вот на „Сървайвър”. Тя още не му е сменила транзитните номера, на вратите му се мъдри логото на предаването и хората се обръщат след нея.

Светла живее под самата планина, но и съвсем близо до центъра на града. Казва, че по стълбичките, които пресичат улиците, стига пеша до работата си за пет минути, но сега се налага да е с кола, защото те не са почистени. Кани ни вкъщи, като ни предупреждава, че е адски студ у тях. Включва климатика в хола, той не зацепва, защото е умрял от студ, запалва камината и обяснява, че на двата последни етажа в кооперацията живеят само те, останалите жилища са все още необитаеми. Заради това замръзнала и излязла от строя отоплителната инсталация и у тях трудно се постига по-висока температура. Синът й седи повече при свекърва й, показва ни стаята му, в която има и бебешка кошарка.

Веднага я питам да не би да има нещо запланувано. Не, извадили я, за да я дадат на приятели с бебе. Отваря вратата на семейната спалня, която гледа направо към гората, започваща буквално под терасата й. Натам е обърната и малката стаичка под покрива, приютила велоергометър, етажерка с безброй купи и награди и с врата към сауната. Тичаме по стълбите надолу към камината, където се разполагаме край масата с купища снимки, започваме да ровим в спомените и в миналото. Изненадващо Светла пали цигара и обяснява, че отскоро е в редиците на пушачите, всъщност откакто е спряла да тренира.

Пищиков какво казва по въпроса (Илиян е съпруг и треньор на Светла – б.а.)?

И той пуши, нищо не казва.

Светле, не смяташ ли, че по-нормално би било не ти да мечтаеш да срещнеш Слави и Бойко, а те да искат да се запознаят с теб, шампионката?

Не, не мисля, че съм по-достойна и по-известна от тях. С Бойко се запознах впрочем съвсем неотдавна, даде ми автограф и се снима с мен. Не зная защо беше навръх Нова година в Правец, където аз дадох старта на един лекоатлетически крос, който се провежда традиционно на 31 декември от 23 години насам. А със Слави още мечтая да се срещна, харесвам предаването му, харесвам и него като човек, мисля, че сме от една кръвна група.

Доколкото зная, ти си кандидатствала и за първото издание на „Сървайвър”. Не успя ли тогава да се приближиш до Слави, той лично правеше кастингите? Тогава си пратих документите, но бях забравила да напиша телефона си за обратна връзка. И дори да са ме броили сред евентуалните сериозни кандидати за участие, е нямало как да ми се обадят.

Добре де, Светле, не можеш да отречеш, че за това риалити се подреждат хора, които искат да докажат нещо на себе си и на другите. Ти не си ли доказала моженето си, силата на волята, на характера си пред целия свят? Да, ама това кой го помни вече?

Беше отдавна... А исках да видя какво е на Острова, и аз като мнозина други не вярвах, че каквото гледаме по телевизията, е едно към едно, както наистина се случва.

Е като толкова си искала да видиш как се живее на Острова, не можеше ли да се грабнеш на една почивка в Доминикана?

Не е въпросът да ида и да живея в хотел, и да ям до насита. А да се пробвам дали мога да оцелея в глад и мизерия, далеч от близките си, без телефон и кола, без телевизия и баня, без дрехи дори.

Защо не каза на близките си, че заминаваш?

Казах им, ама вечерта в неделя преди да замина сутринта в понеделник, в последния момент. Вярно, че рискувах много, постъпвайки така. Мъжът ми знаеше, че се явявам на кастингите, но не вярваше, че ще ме изберат. Бях подписала договор за конфиденциалност с продуцентите на предаването и не можех да го наруша до последно. Страхувах се, че ако кажа и после се разчуе, може да не ме вземат.

Не си ли мълчала по-скоро от страх да не би близките ти да не те пуснат?

Говори се, че внезапното ти заминаване за близо два месеца е раздрусало сериозно брака ти. Няма такъв филм да не ме пуснат! Бях решила да замина на всяка цена, щом съм стигнала до финала на кастингите. И наистина мъжът ми още не ми е простил напълно.

Как все пак го извести, че заминаваш и той как реагира тогава?

Илиян беше на лагер, той е треньор на националния отбор по лека атлетика и много често отсъства заради подготовки и състезания. Обадих му се по телефона. Той остана като гръмнат, затвори ми, нищо не промълви дори. Но може би именно защото винаги ми е казвал да не го правя, реших този път да не го питам. Впрочем той ми беше дал един добър съвет, докато се явявах на кастингите: „Ако те изберат, в което не вярвам, гледай да се прикрепиш към водещия мъж в племето. За да не си тръгнеш първа.” На всички това беше най-големият страх, да не си тръгнат първи. Аз като че ли най-добре се справих – останах до края и то може би защото послушах, по-точно спомних си какво ми беше казал Илиян.

Какво ти каза мъжът ти като се върна?

Гледа ли те после на записите и даде ли някаква оценка за участието ти? Да, гледа ме и единственото, което ми каза, бе, че с участието си в „Сървайвър” съм развалила това, което съм изграждала дълги години като състезател. Аз не мисля така, смятам, че нищо лошо не съм направила и не съм показала... Епизодът, в който пренощувах затворена в клетка на Острова, се излъчи точно на рождения ден на Илиян, не беше най-добрият подарък за него, не беше подготвен да ме види в такова изпитание...

Винаги ли си го слушала?

Той е такъв, пита ме за мнението ми, изслушва ме, но винаги трябва да се случва това, което той реши. Лъв. И освен това е много красноречив и убедителен, може до 4 през нощта да ми говори колко той е прав, няма значение, че на мен ми се спи.

А прав ли е наистина?

Невинаги. Давам си сметка, че много съм постигнала благодарение на неговата настойчивост и сила. Години наред съм живяла по програмата и режима, които той ми е правил. И съм успявала да бъда сред най-добрите.

А сега, когато вече не си му състезателка, а само съпруга?

Впрочем кажи ми как се събрахте, колко време бяхте гаджета преди да се ожените! Илиян е силна личност, не е лесен. Как се събрахме – ами бяхме постоянно заедно, когато стана мой личен треньор, знаеш как е по лагери, по състезания. Три години бяхме гаджета, преди той да ми предложи да се оженим. Аз пък една година мислих, преди да се съглася, разликата ни все пак е 16 години. И така...

Не беше ли тази година на размисъл същата, в която напусна Илиян и замина в Австрия при спортния мениджър Харолд Едлецбергер?

Това любов ли беше или – както официално се твърдеше – опит да придобиеш чуждо гражданство и да се състезаваш за друга държава? Не ми се говори за това, честно. Защо трябва да се връщаме назад и да занимаваме хората с тази история, кого интересува тя...

Срамуваш ли се от този епизод в миналото си? ...

Добре, няма да те питам повече за това, щом не искаш. Но като загатваш, че отношенията треньор-състезател между вас с Илиян Пищиков са се пренесли вкъщи, как би коментирала раздялата на Стефка Костадинова с бившия й треньор и съпруг Николай Петров веднага след като приключи състезателната й кариера?

Как да я коментирам, освен като ти кажа, че аз съм спряла да тренирам само преди три години? Времето ще покаже дали и като семейство ще оцелеем както като състезател и треньор.

На какво смяташ, се дължи това, че 15 години сте семейство?

На моята способност да правя компромиси.

Ако трябваше сега да се омъжваш, би ли се омъжила пак за треньора си?

Не зная...

Правихте ли сватба с Илиян?

Да, чакай да намеря снимки. Един от малкото случаи, в които съм с рокля.

Защо, на абитуриентския си бал не беше ли?

Не съм ходила на абитуриентски бал. Аз от 9-и клас бях частна ученичка, а и точно по времето на бала се готвех за някакво голямо състезание, не помня вече кое.

Кой ти пална фитила за леката атлетика? Ти се състезаваше в седмобой, една от най-трудните дисциплини, първата ти световна титла е от нея, когато си още на 16 години.

Помня като вчера, бях в първи клас в Ботевград, откъдето съм родом, не зная защо пишат, че съм от Бургас. Дойдоха две другарки да записват желаещи да тренират баскетбол и лека атлетика. Аз попитах какво е това лека атлетика и като ми обясниха, веднага вдигнах ръка. Не зная кой кого избра тогава – аз ли атлетиката, тя ли мен, но животът ми е свързан страхотно с този спорт, с първата ми треньорка Веска Митакиева.

За колко време беше извън пистата, когато роди сина си? И той планиран ли беше или просто си стана и реши да го родиш?

Второто. Износих го леко, родих го лесно и само 20 дни след това бях на Белмекен, а след 7 месеца участвах в Олимпиадата в Атланта.

Нямаш ли угризения, че си лоша майка?

Имам, разбира се, но в спорта е така. Не можеш да си кажеш сега ще спра да си почина две-три години и после пак. Надявам се Кристиян да ме разбере.

Как избрахте името на сина ти?

Ами тъй като трябваше да се роди във времето около Коледа, мъжкото име си дойде от само себе си, а ако беше момиче, бяхме говорили да е Виктория.

Не си ли искала да си родиш още едно дете?

Не, аз не страдам от това, че ми е едничък. Виж, за него може да е по-добре да има братче или сестриче, но вече съм на възраст...

Дай да не си говорим за възраст! Виждам, че не си суетна, но все пак не може да не се грижиш за външността си.

Да ти кажа, моята външност не се промени много след като спрях да тренирам. Закръглих се малко, но аз така повече се харесвам. Отвреме-навреме правя коремни преси, през лятото поигравам баскетбол, защото обичам. Иначе раздвижването ми беше на Острова в разните там игри.

Спазваш ли някакъв хранителен режим, дори и само като наследство от спорта?

Не, изглежда теглото ми е оптимално. Ям всичко, много добра готвачка съм, Илиян също, и си угаждаме. През лятото правим яки купони на терасата с барбекю вкъщи. Като приключи „Сървайвър”, заедно с всички останали по-дълго на Острова участници ядохме до 4 сутринта, Жоро даже си взе две чинии храна от шведската маса в стаята и тъй като бяхме съседи, към 5 още го чувах да клопа с вилицата. Там бях свалила най-малко килограми от всички – само 4, докато ни премериха. После в етапа на зверския глад може и да съм хвърлила още 1-2 кила, но бързо си ги наваксах. Скоро видях и Джина, и тя се е наляла даже отгоре на това, с което тръгна към Острова.

Като спомена Джина, не ти ли се иска да си направиш по-голяма гръдната обиколка, Светле? Вие, спортистките, сте малко ощетени откъм гърди...

А, имам си и си ги харесвам. На Джина обаче са истински. Аз нищо не бих променила по себе си, за силикон не искам и да чуя. Чувствам се добре такава, каквато съм.

Доволна ли си от това, което имаш? Каза, че обичаш да шофираш и то екстремно. Какво караше допреди да се сдобиеш със ситроена?

Джип, ей го отпред, ама му е паднал акумулаторът. Аз съм любителка на високите скорости, спират ме само за превишена скорост, но точки не са ми взимали досега. Обичам да карам, само да не е през зимата. И не обичам друг да ме вози. Само с мъжа ми мога да си позволя да дремя в колата.

Попитах те доволна ли си от живота си, от това, което имаш?

Какво мога още да искам – къща имам, виждаш, само не пиши, че и тук през зимата е като в „Сървайвър”. Имам прекрасно дете, надявам се Кристиян един ден да стане по-добър от Таньо Киряков, защото прояви желание да тренира спортна стрелба и го записахме в спортното училище. Работата ми е хубава. Децата в спортния клуб „Елит”, с които работя, дават надежди за добри постижения – имам едно момиче, което стана трето на републиканско. Слава не ми липсва, жалкото е само, че от „Сървайвър” станах по-известна, отколкото с титлите и медалите от спорта.