Защо е тъжна Койна, какво мисли за интернет страстите и как се справя с ролите на майка, актриса, кучка, готвачка, домакиня, а понякога и на обсебена от демони жена – в живота и на екрана? За всичко това тя говори пред EVA.

Гледах го на един по-ранен етап, но ми казаха, че след това е изцяло премонтиран, така че всъщност не съм видяла крайния вариант. Филмът е станал според мен, макар че аз все пак съм пристрастна. Love.net представлява една история, прекарана през няколко различни персонажи, през няколко двойки. Темата е вечна – за това как всички ние търсим любовта, а героят е човекът, сърфиращ в интернет - най-самотният човек на света според мен.

Не си ли малко крайна? Ти самата също имаш профил във фейсбук.

Не сърфирам и нямаше да имам такъв профил, ако един приятел не ми беше направил. Ползвам интернет за информация, не за комуникация. Нула комуникация по интернет. Виж, децата ми са денонощно там - музика, филми, чат... Но те са израснали с всичко това. Освен това в крайна сметка те също предпочитат срещите на живо. Защото комуникацията не е само чрез думи, а с поглед, с мимика, с енергия... Не разбирам общуването по интернет, честно.

Комедия ли е love.net?

И комедия, и трагедия, и драма... като живота, затова и ми харесва. Не е типичната комедия. В нашия филм има едно простичко послание - че трябва да казваме на хората около нас, че ги обичаме. Защото всичко минава толкова бързо и докато се обърнеш, някой вече може и да го няма.

Говорим за толкова хубаво нещо – нов филм, премиера, а ти изглеждаш тъжна, защо?

Наскоро изгубих баща си, буквално преди няколко дни (интервюто е правено на 4 март – б. а.). От аневризъм. Ей така си отиде от живота - ни в клин, ни в ръкав. И си мислех как сме толкова напред с технологиите, как сме толкова cool в общуването, толкова печени, не ни пука от нищо, цинизмът ни е завладял отвсякъде... И изведнъж се случва нещо такова и ти разбираш, че си просто човек. Къде си тръгнал, какво правиш? Нима не чувстваш, не плачеш, не обичаш? Много сме силни всички, справяме се и внезапно те връхлетява смъртта... И си казваш: хайде малко по-кротко, малко да завием към простичките неща от живота. Баща ми си отиде внезапно. Затова и отложих нашия разговор чак за сега, да имам няколко дни да си стъпя на краката... Обаче нищо не стана. Не съм си стъпила на краката, нямам крака дори...
Но от друга страна, наистина ми предстои премиерата на филма, което е нещо много хубаво. Така се случват нещата в живота – заедно хубавото и лошото.

С кого сподели най-напред?

Ревах като магаре на приятели, избиха ми херпеси и... Постепенно започвам да се стабилизирам. Пък и трябваше да излизам на сцената, имах представления. Вярно, че след края на всички тези представления дори не усещах какво съм казала, как съм играла, нищо не помнех. Едва два часа след края започвах да връщам лентата назад. Всяка една от тези вечери умирах. Може да звучи патетично, но е така. Честно казано, ми омръзна да мисля кое как звучи. Освен това трябваше да се стегна, имам деца все пак...

Три при това.

Не мога да си представя да имам по-малко деца. Какво е това - едно дете. Пропилян живот! (Койна се смее, а аз навеждам засрамено глава заради пропиления си живот само с едно дете.) Наистина така смятам, без да обвинявам никого.

И дъщеря ти, и синът ти се снимат във филми, участват в постановки.

Да, много са смешни. Дъщеря ми Калина се снима в екшъна „София“, в който главната роля изпълнява Крисчън Слейтър. Даже интервюта давахме. Истината е, че Крисчън Слейтър го видяхме само да минава покрай снимачния павилион. Ролята на Калина бе на момиче с психични проблеми, трябваше и да стреля с пистолет. Притеснявах се как ще се справи, а тя взе пистолета и си стреля, без да й мигне окото. Синът ми се снима в един филм и играе в три театрални постановки. Това обаче не значи, че и двамата ще станат актьори. Мисля, че неслучайно в американските училища задължително има театрални трупи - децата така се учат да се изразяват, полезно е за тях.

Когато бяха малки, водеше ли ги на спектакли?

Рядко, но се е случвало. Непрекъснато някакви деца се разменяха, водеха насам-натам. Веднъж оставих сина си в реквизитната и излязох на сцената... Толкова лапсуси никога не съм правила. През цялото време си представях как излиза на сцената при мен.

Как гледа мъжът ти на актьорския ти „режим“, не се ли дразни?

Той го дава малко по-мъдро и така. Трудно се живее с мен, аз съм... гейзер от изненади. Освен това къде ще ходи? Вързала съм го с три деца.

Значи това е начинът да имаш стабилен брак - връзваш го с три деца и готово. А как се справяш с демоните си, Койна?

Пускам ги и се оставям да ме водят. Защото това непрекъснато да гониш баланса между актрисата и домакинята, готвачката, майката не е най-лесното нещо. Изисква желание най-вече, но и енергия, и тичане, и куп комбинации. Важното е да не си зарязваш нещата на едното място за сметка на другото.

Каква жена е твоята героиня в Love.net?

Много оправна, тип кучка, но всъщност е самотен човек, който не просто търси да прави секс с този и онзи, а по-скоро, правейки секс, да срещне някоя сродна душа. Сигурна съм, че много хора, като чуят тази дума, ще се изсмеят. Обаче колкото и да сме иронични и цинични, някои думи винаги ще си имат тежест. Така че ако някой се усмихне иронично, като прочете „сродна душа“, да ми гледа номера на фланелката.