Имаше един период - 70-те, 80-те години на XX век, когато младите софиянци се познаваха по това, че се обръщат един към друг с “копеле”. Разбира се, думата не означаваше дете с неизвестен баща и не обиждаше никого. Напротив, софиянци си я носеха с чест, защото беше символ на готина, нахакана, разкрепостена, модерна личност, изобщо на лошо момче или момиче, от тези, които не отиват в рая, а ходят, където си искат.

Точно за това си мисля, докато разговарям с композитора Стефан Димитров. Поводът: премиерата на автобиографичната му книга “Мъжът на 60 (интимно)” и на колекционерското издание от 14 диска с негова музика. Разговаряме на чаша бяло вино в кабинета му в БНР, където той отскоро е шеф на програма “Христо Ботев”. Искам да разбера дали си е отишло копелето от солидния мъж на 62 години с внуче, със 168 песни, от които повече от 20 хита, с ръководни пос-тове в БНТ и Нова телевизия, с дългогодишна практика в СЕМ и с орден „Стара планина” I степен. Макар че джиесемът му непрекъснато звъни, а секретарката докладва за неотложни делови срещи, разговорът ни става все по-рошав и извън стандарта, в един момент Стефан разпитва мен, което изобщо не бива да се случва, абе, луда работа. И докато ловя щрихи от живота му, установяваме, че сме суперготини и че много се уважаваме. В края на краищата откривам отговора на задачата, която съм си поставила - когато един мъж носи нахаканото софийско копеле в душата си, нито годините, нито титлите, нито оцененият подобаващо талант могат да го изгонят оттам. Какво представлява мъжът на 60, какво е отношението му към жените по принцип и в частност към българката, за какво съжалява в живота си и страхува ли се от отвъдното - Стефан Димитров за себе си пред EVA.

Стефане, какъв е мъжът на 60 години?
Какво да ти кажа, стар и тъп. Ти спала ли си с мъж на 60 години? Е, това е...  Сега сериозно. Желанията са същите, мъдростта е по-голяма, философията е по-различна, краят е по-близко... Когато станах на 60, си казах: всички си крият възрастта, боядисват си косите, а аз ще направя профит от това. И направих голям концерт в НДК. Разбираш ли какъв е финтът? Много е готин. Ако умра примерно след 20 години, ще си помислиш: о, Стефан, той е на 60. Ще си остана завинаги копелето на 60!
Промени ли се отношението ти към жените през годините?
Жените, жените... Отвратителни сте. Трябваше да стана гей. Жената хем трябва да я слушаш, хем не трябва. Така си мисля. Защото разликата между мъжа и жената е огромна. Мъжът се влюбва, жената преценява. Аз не мога да спя с теб, ако ти не искаш, нали? Ще ме съдят за изнасилване. Ти вземаш решението. Жените са по-рационални. В тях е заложен инстинктът да се омъжат за този, който ги привлича, ще ги закриля, ще бъде баща на децата им и т. н. У мъжете няма такъв инстинкт. Те са по на момента. Поне аз съм така. Ако сега кажеш, ще извършим дивотия страшна. И ти ще съжаляваш, и аз ще съжалявам. Но ти няма да съжаляваш толкова, защото ще си преценила докъде можеш да стигнеш. Аз няма да мога. Така са устроени мъжете. Всъщност жените са двигателят, ние сме функция.
Е, стига сте ни прехвърляли отговорности!
Не прехвърлям отговорност. Мъжът на 60 може да бъде мъжът на 30. Зависи от жената до него. Тя може да го направи на каквото си поиска. Млад или пък старец, който няма сетива и не усеща нищо.
Днес в доста случаи жената носи парите в семейството и всъщност тя е човекът, който закриля, а не мъжът.
Прекрасно. Аз съм за еманципацията. Макар че не са малко примерите, в които тя го е издържала, докато той завърши образованието си, после той става еди-какъв си и я зарязва... Ако жената печели повече от мъжа и е на по-висока позиция в обществото, това му се отразява на самочувствието. Доста е отвратително.
В книгата си разказваш за 7 твои гаджета...
А, даже няма и 7...
Всъщност тъй като майка ти е починала, когато си бил на 2 години, твоите лели са първите осъзнати жени в живота ти.
Бяха толкова сладки и готини! Лечка, Сашка, Иванка - викахме й Манка, и Милка, сестрите на баща ми. Идваха да ни гледат със сестра ми по ред от понеделник до четвъртък. В петък ни поемаше баща ни. От майка си нямам никакъв спомен. Само снимка. Разбира се, питал съм къде е, но не осъзнавах, че ми липсва. Защото баща ми беше страхотен пич. Така се грижеше за децата си. Освен това живеехме заедно с чичовците ми и със семействата им. Апартаментът беше голям, 100 и не знам колко квадрата, на тавана имаше мансардно студио. Намираше се на ъгъла на Витошка и Солунска, дядо ми го беше купил. После аз го продадох... Защото съм пияница и дегенерат. Ама това не го пиши.
Сестра ти не се ли разсърди, като продаде семейния апартамент?
Мислех, че ще се разреве, но тя каза: чудесно, хич не съжалявай. Не харесваше апартамента. Смяташе, че в него са преплетени доста съдби и има лоша карма. И наистина. В него баща ми остана вдовец, жени се 4 пъти, въртяхме се в това жилище с роднините като италианско семейство. Абе, виж какво, нали казват, че къща сайбия няма. Ако след 50 или 100 години някакви деца случайно попаднат на моя песен или на книгата ми и решат, че не е толкова лошо, ето това има смисъл.
Имал си по-специално отношение към втората съпруга на баща ти. Даже си й викал мама.
Гледай сега, по принцип момчетата, расли без майка, имат различно отношение към жените. Примерно аз не мога да се гушна при теб, да ти кажа мамо и да приема, че ти си жената, която ще ме закриля. Веска беше готина, баща ми беше щастлив с нея, аз също я харесвах, толкова. Запомнил съм я най-вече с внезапната й смърт. Бях в 5-6-и клас. Връщах се от училище щастлив с две шестици в бележника - по география и по история. Баща ми го нямаше и влязох в спалнята да се похваля на мама Веска. Видях я паднала на леглото, единият крак върху него, другият - на земята. Явно си е обувала чорапите, беше успяла да обуе единия...  
Ужас!
Защо се страхуваш? Дали ще умреш вкъщи, в старчески дом, в първа градска или в четвърта, много важно.
Да, но да си отидеш изведнъж от света...
Ама защо да е само за тебе? Ти си го преживяла. Влюбвала си се, влюбвали са се в теб, чукали са те, целувала си се по улиците, правила си разни неща. Какво да стане повече? Да се повтори, да се потрети? Какво искаш да се случи точно? Да станеш млада, тънка, с огромни цици? Аз какво искам? Да стана 25-годишен? Стига бе! Това е минало и заминало. Животът е перфокарта. В нея имаш 30, 50 или 150 точки. Да се бориш срещу това? Не можеш. Това е сигнал за умните хора. Живей такъв, какъвто си, направи живота си, както мислиш да го направиш, ако можеш да оставиш нещо - остави, ако не можеш, недей да оставяш нищо.
Накратко теб не те е страх от смъртта.
Да ти кажа честно, все повече не ме е страх. Онзи ден един познат ми каза: “Абе, май че горе е по-интересно.” Защото там вече са толкова много приятели. Цялата носталгия към така наречената компания... Аз така си представям отвъдното, така и го описах в книгата си: огромна тежка дървена маса, както ние си я знаем, не като тези стъклените в заведенията сега, които просто ме влудяват. И около нея седят разни приятели. Пушат, пият, говорят си глупости, надлъгват се - всичките тези идиотщини, които са най-сладките и вкусни неща в живота. Така че ако има отвъден живот, мисля, че в момента там ми е по-интересно. Ценностната ми система като че ли отиде там някъде. Само дето много съжалявам за някои неща, които съм направил тук.
Примерно за какво съжаляваш?
Господ ми е дал някакъв талант, който е и добро, и лошо. Защото талантът е и тегло. По някакъв начин те измъчва. И преди няколко години, слушайки музиката, която съм направил, изведнъж разбрах, че съм бил толкова небрежен към нея. Значи, Господ ми е казал: Стефане, вземи ето това. И аз изведнъж съм стъпил с големите ботуши. А не биваше да е така. Сега издавам 14 диска с моя музика - 168 песни. Всичките си ги усещам като деца. Обаче като ги слушам, не усещам в тях финеса, който Господ ми даде. Колкото повече минават годините, толкова повече се питам защо не съм бил перфектен към това, което съм получил, а съм го смачкал, и музиката ми се вижда все по-недостижима.
Но между песните ти има поне 20, които знае цяла България - “Нека да е лято”, “Дано”, “Там”, “Сбогом, моя любов”, “Болката отляво”... Според мен музиката ти е била вярна, отблагодарила ти се е за всичко, което си направил за нея.
Не го отричам. Ако си говорим откровено, спират ме по улицата хора, за да ми благодарят за еди-коя си песен. Преди години гледам, вървят абитуриенти по Витошка и пеят “Казано честно, всичко ми е наред”. Веднъж пък в Пловдив на сватба в “Тримонциум” младоженката доведе баща си - белокос, с черен костюм, с бяла риза, той ми целуна ръката и каза: След “Там” (от филма “След края на света”) повече може да не пишеш. Тая песен ми стига.” А след като направих концерта за 60-годишнината си, ме спира една жена, за да ми съобщи, че докато го гледали с мъжа й по телевизията, си държали ръцете. Егати кефа! Така че да, музиката ми се е отблагодарила. Казвам само, че влязох в нея с кални ботуши, защото не съм имал усет, бързал съм. Може би така съм роден. Малко хаотичен.
Хайде да се върнем пак към жените.
Виж какво, аз не си падам по жени, жените си падат по мен. Това е истината. Никога не съм свалял някоя. Баща ми казваше, че след жена и след трамвай не се тича. Защото ще дойде следващият. Трамвай... Жените са вдъхновение за мъжете. Аз мога да те видя страхотно красива, а ти да не си. Мога да те видя със страхотно готино тяло, а ти да нямаш такова. Всичко е въпрос на възприемане. Жените провокират... Но ако ме питаш за българките, ще ти кажа, че са комплексарки. А в секса са абсолютно задръстени. Защото имат един тежък проблем - “ти за каква ме мислиш”. Боже господи! Българката живее в XVII век. В нея няма никаква лудост. Не може да я сравниш с германка, шведка, рускиня. Всичко е въпрос на манталитет. Ти например можеш ли да приемеш, че твоят мъж ти изневерява?
А, това е мъжката философия. Обичате да казвате: какво, като съм изневерил. Нали сме сключили договор с партньора ми да бъдем честни един към друг?
За какъв договор ми говориш? Той се напива, отива при някоя, която е красива, и я чука за 15 минути. На тебе какво ти пречи? Какво те бърка? Какво бърка на децата, на семейството?
Добре де, знаеш, че жените не обичат изневярата.
Глупости, не обичат. Отивате примерно в хотел в Пампорово с Джордж Клуни, той те ухажва цяла вечер, а ти: “Ти за каква ме мислиш.” Мъжът, семейството, ценностите, моралът. Една шведка ще го прасне, без да се замисля.
Точно когато се е родила дъщеря ти Миряна, си бил с друга жена. И това ли е нищо?
Говориш за Богдана. Романът с Богдана започна в Скандинавия, където работихме като музиканти на огромен ферибот. Крейзи лав. Дъщеря ми вече беше родена.
Завърши ли?
Не, не! Това е романът на живота. Пий една чаша бяло вино. Аз не пиех бяло вино, ама сега какво ми стана...
Разкажи ми за първата си любов.
Юлето. Тя е първата ми любов. Беше гадже на Виктор Пасков, после аз му я отнех... Юлето беше страхотно. Срещнах я веднъж. Има семейство, двама сина, фирма за туризъм. Може би хората трябва да се женят за първата си любов. Така са правили в древността. Защото са умирали на 35-40 г. Сега ние живеем като полезни изкопаеми. Каква е ползата от възрастта? Боли те стомахът, спиш с хапчета. Защо никога не се получава нищо от първата любов? Защо животът не ви свързва?
Обаче имам приятели, които са били съученици и в 8-и клас той й е казал, че ще стане негова жена. Тя е негова жена и живеят перфектно.
След толкова години? И не са се развели? Това е много странно. Браво! Аз нямам такива познати.
И младите жени ли страдат от синдрома “ти за каква ме мислиш”?
Младите са по-напористи, по-меркантилни, обаче въпреки всичко все са си българки. Една българка, колкото и да е млада, не може да стане шведка. Както аз не мога да стана швед. Като бяхме в Скандинавия, нашият барабанист отиде да спи с една шведка, която го заглеждаше вечерта, докато свирехме. Отидоха в къщата й. Сутринта мъжът й им поднесъл закуска в леглото. А нашият човек дори не й е любовник, тя на другия ден няма да го познава. Ти виждаш ли се в такава ситуация?
А ти виждаш ли се в ролята на мъжа, който поднася закуска на любовника на жена си?
Не мога да си представя, че бих извършил такова нещо. Българският манталитет важи и за мъжете. Но нещата може да се променят. Все пак говорим за Европейския съюз. Нали се стремим към него?
Освен жените друга величина от женски род, която се намесва в живота ти, е политиката. Какво ти е отношението към нея?
Страхотно. Най-хубавото нещо. Познавам хора, които влязоха в парламента веднага след демокрацията и не излизат от него. Най-умните, най-готините... Лъготя те абсолютно. Никога не съм бил партиец и ченге. И хомосексуалист. А политик от мен не става, защото обичам да говоря това, което мисля.