Винаги, когато видя статисти на снимки, се сещам за един разказ на Борис Виан. Те имат необуздана страст към камерата и са с неутолими амбиции за внимание. Въоръжени с издържливост, умение да живеят на статистически хонорари, но и възможност да поддържат прелестите дори и неоценени. Косите им са предварително изправени, сините им лещи са поставени, а изискванията им са като за личен фургон с името и табела с желание за обезпокояване. Раздавам им дрехи, изслушвам претенциите и самочувствието им, а повечето от тях дори не чуват името си за поява пред камера. Но те са там на дванадесетчасов работен ден. Видях ги вчера, бяха на кастинг днес, а някои ги виждате в повечето реклами, които гледате за бира по-вкусна, най-вкусна, направо да ти се допие, докато сте с приятели на бар. Момичета статистки, ако оставите дистанционните на телевизорите и изкуствените коси пред огледалата си, ако скъсате договорите с агентите си, шанса да получите позвъняване ще е само от любимия човек, най-важният телефонен разговор!

Обувки D&G