Да се влюбиш за 11 секунди


Когато Ивет счупи бедрена кост през лятото на 2005 г., всички бяха сигурни, че това е краят на невероятната й кариера като спринтьор. Предишната година тя стана най-бързата бяла жена на планетата и получи приза за най-чаровна спортистка. Да се сринеш от върха в нищото, по-лош късмет няма накъде. Две години по-късно обаче стройното момиче с огромни очи и ослепителна усмивка не влезе, а се втурна отново в големия спорт с две звездни победи. С 38-сантиметров метален пирон по цялата дължина на счупената бедрена кост и с един крак с 200 г по-тежък от другия. С което произведе още едно чудо: всеки спринтьор знае какво значи да бягаш с нарушен баланс. Е, казах си, преживя, каквото имаше да преживее тази жена, отсега нататък ще й се случват само хубави неща. Но съдбата беше решила за нея друго. Миналото лято Ивет претърпя коремна операция, която пак я извади за известно време от спорта. И тя отново, веднага след като се възстанови, започна да тренира. За сезона тази година, за олимпиадата през 2012-а и т. н. Сигурно господ подлага на изпитания само тези, които могат да ги преодоляват.
Срещнахме се ден преди Коледа. Ивет бе само за един ден в България, но не пропусна тренировката си, макар че идваше от тренировъчен лагер в Кипър.
 Сияйна, красива, с лек грим, което пък ми напомня, че е от спортистките, които особено държат на визията си. Третият елемент от визитката й според клюките е доста активният личен живот. Даже се чу, че в един момент сменила за година цели три гаджета. Последното е италианският спринтьор Симоне Колио, който сега беше с нея в София и с чието семейство щеше да прекара празниците.
В края на януари се срещнахме отново с Ивет. Изглежда, отношенията между нея и Симоне са навлезли във фазата на финалния спринт, защото тя вече носи красив годежен пръстен от бяло злато с диамант.
Как се чувства във връзката си със Симоне, кои са мъжете с главна буква в живота й и как преодолява препятствията в кариерата си. Ивет за себе си пред читателите на EVA.

Ивет, да започнем от голямата новина. Получи годежен пръстен, честито! Това ми е подаръкът за Коледа. Не сме определяли дата за официален годеж,  просто получих пръстена в знак на обич. Когато ми го поднесе, Симоне каза, че както диамантите са вечни, така вечна ще бъде и неговата любов.
Колко романтично! От колко време сте заедно? От близо 2 години.
Това вече е сериозна връзка. Повечето ми връзки преди това също са били дълги. Различното на тази е, че в нея се чувствам добре - обичана, подкрепяна, закриляна, сигурна, спокойна. Този човек ми помага, а не ме спира. Не се сърди, че все още не мисля за семейство и че тази година има световно, догодина олимпиада... Ще ти кажа как ми мина времето по коледните и новогодишните празници. Пристигнах в България на 23 декември от лагера в Кипър. На 24-и сутринта имах силова тренировка. Вдигах стотици килограми. След това направихме „бъдни следобед” с моето семейство и със Симоне и в 6 часа заминахме за Милано, където прекарахме Бъдни вечер с неговото семейство. На другия ден двамата проведохме кратка тренировка и на 26-и продължихме на пълна пара. Ако Симоне не беше спортист, щеше да ми каже: Ти луда ли си? Къде отиваш на 25-и да тичаш и да вдигаш разни железа?
Как станахте гаджета? Познаваме се от години, на пистата сме едни и същи лица почти постоянно. Определено не беше любов от пръв поглед. Даже в началото си мислех, че той е супернадувка. Той пък си мислел същото за мен. Спринтьорът трябва да демонстрира самочувствие, увереност, това е психологическа игра. После, когато се опознахме, си казахме: всъщност ти си толкова готин и земен човек.
И какъв е той? Съвсем нормален човек. Най-добрият спринтьор в Италия, един много, много голям пич. Аз търся човешкото в мъжа, за мен опаковката не е важна.
Да не искаш да кажеш, че не е хубав мъж? Напротив. Здрав е, напет, със стегнато тяло. На 30 години е, зодия Козирог. Аз пък съм Телец. И двете зодии държат изключително на семейството. А и италианците са такива. 
Научи ли италиански? Засега съм на етап разбиране и трудно изговаряне. Ако съм с нормална работа, бих записала един тримесечен курс и готово. Но ти видя: вчера пристигнах, утре заминавам, следващата седмица тръгвам за другаде... Така че в момента уча италиански повече като забавление. Със Симоне се разбираме перфектно на английски.
Разкажи ми малко повече за Симоне. Откъде е? От Чернуско, предградие на 5 минути от Милано, красиво, цветно, свежо, с исторически център и паркове. Там живеят родителите му, сестра му, която е омъжена и има три момчета, както и братята и сестрите на майка му и баща му, техните деца, внуци и т. н.
Сега по Коледа ли се запозна с близките му? Родителите му познавам от Великден. Малко се притеснявах на тази първа среща, но бързо се отпуснах, защото ме приеха много топло. Сега видях семейството в целия му състав. Навсякъде щъкат хора, а аз седя в центъра на стаята като почетен гост. Една от лелите на Симоне ми каза: “Спокойно. Винаги е така, но ще свикнеш. Добре дошла в семейството.”
Ти кога запозна родителите си с него? Още първия път, когато дойде в България, макар че връзката ни не беше навлязла в съвсем сериозна фаза. Моите родители винаги са били в приятелски отношения с гаджетата на сестра ми и с моите. И са оставали приятели дори след като сме се разделяли. Бих искала да продължа тази традиция и в моето бъдещо семейство.
Чух, че при първата среща баща ти тествал Симоне с българска ракия. Баща ми въобще не пие, обаче му сипа една чаша, за да видел този италианец какво е българска ракия. Симоне също не пие, обаче реши да се направи на мъж и я изпи. Беше сладка случка.
И Симоне ли живее в Милано като близките си? Не, той живее близо до Рим. Казва, че Рим е различен от Италия. На мен също много ми харесва всичко в този град - и животът, и хората, и начините, по които се забавляват.
Мислили ли сте един ден, когато се ожените, къде ще живеете?
Все още не сме решили, но според мен ще живеем в Рим. Не сме решили и с какво ще се занимаваме, като приключим кариерата си на спортисти. Тази година и двамата завършваме образованието си. Аз - международни отношения в Югозападния университет, той - за кинезитерапевт.
Как успяваш и да учиш толкова сериозна специалност?
Работя по индивидуален план и се подготвям сама. Обожавам да чета и имам време да го правя. Просто сменям книгите с учебници. Миналата година се наложи да прекъсна за една година, тъй като до края на септември имах състезания. За мен образованието е много важно. Спортът е до време и никога нямаш гаранция колко пари ще изкараш от него. 
Изкарват ли се пари от спорта? Изкарват се. Аз от това живея. От тези пари и от спонсорски договори финансирам подготовката си.
Все още съм силно впечатлена, че след голямата контузия, която претърпя в Атина през 2005 г., успя да се върнеш в големия спорт. Казват, че това на 99% е невъзможно. На 99,9%. Тогава дори лекари смятаха, че няма да мога да бягам отново. А две години по-късно, дни преди първото ми състезание след възстановяването, някои хора споделили с доктора на нашия национален отбор, че няма да успея да се завърна в големия спорт. Буквално на следващия ден спечелих Купата на Европа в моята група, което си беше суперпобеда.
Има ли други спринтьори със счупена бедрена кост, успели да се върнат на пистата? През всичките пет години, откакто съм за втори път на терена, чух само за двама - жена и мъж. Мъжът се опитал, но имал страшни проблеми и се отказал. Жената изобщо не се опитвала. Всичко е до характер, до инат. Защото блъскаш на сляпо, без да знаеш дали ще успееш. Не си в отбор, където другите да те прикриват. Ти си срещу всички и или бягаш, или не, няма среден вариант. Но чудото нямаше да се случи, ако докторът, който ме оперира, както и екипът по възстановяването ми не си бяха свършили перфектно работата.  
И все пак нямаше ли моменти, в които да се обезсърчиш? Въобще не ми минаваше през главата, че няма да се справя. Бях на 20 години, млада и надъхана. Казвах си: абсурд, това изобщо няма да ме спре. Ако трябва, 10 години ще тренирам и пак ще стигна до нивото си отпреди контузията. Може би прехвърлих спортната злоба, която имам, на пистата, в личния си проблем. А и когато наоколо са точните хора - семейството, треньорът, все едно всичко е окей, времето минава по-бързо.
Три години в крака ти имаше пирон, дълъг 38 см. Усещаше ли го, докато тренираше? Докато тренирах и бягах с него на световното първенство и на олимпийските игри, където влязох в групата на първите 15, като че ли не го усещах. Чак когато го махнаха, усетих, че това желязо е нарушавало баланса и равновесието на тялото ми. Нормално, единият ми крак беше по-тежък с 200 г.
Някъде в този период татуира на стъпалото на крака си цитат от Шекспир. Направих го след края на първия си сезон след контузията. За мен той беше много хубав: спечелих Купа Европа, участвах на световно първенство. Конкурентите ми ме прегръщаха, целуваха, радваха ми се, изобщо бях щастлива, защото се завърнах в моето любимо място - големия спорт. Толкова драпах да съм отново в него, толкова ми липсваше. По принцип бях решила да отбележа завръщането си с нещо. Ей така, за себе си. И тогава на едно от последните състезания в едно списание видях  реклама, където беше написана Шекспировата мисъл “Времето няма една и съща стойност за всички”. Казах си, че се отнася точно за мен. Тъй като именно търпението ме доведе дотук.
Всъщност ти си падаш по татуировките. Имаш и едно слънце около пъпа, а май се каниш да си правиш нова на дупето заради Симоне. Слънцето около пъпа беше юношеска глупост, направих си го на 18 години. Колкото до татуто на дупето, четох, че вече съм го направила и съм го показвала гордо. Обаче не съм. Засега съм спряла с татусите. Реших, че ако отбелязвам с тях всеки важен момент в живота си, трябва цялата да се нашаря. Все пак съм жена и се съобразявам с това да бъда елегантна. Иначе съм фен на татуировките. Ако са направени майсторски и на подходящо място, стоят много красиво. Може пак да си направя нова някой ден.
Миналото лято преживя операция, която отново спря временно кариерата ти. Какво по-точно се случи? Имам общо 6 операции с пълна упойка, надявам се тази да е последната. Всичко започна ненадейно в Италия по време на уикенд, в който си позволих да се видя със Симоне. Заболя ме коремът, обаче нали съм спортист, явно съм стискала малко повече зъби. Чак когато припаднах, ме вкараха в болница. След 4 часа прегледи сигурно понеже беше август, лекарите решиха, че съм се натровила от калмари. Върнах се в България успокоена, обаче продължаваше да ми е зле и да имам температура. Отидох в спешно отделение, там също ми казаха, че няма нищо сериозно. Все пак на следващия ден ми пуснаха изследвания и като видяха резултатите, веднага ме пратиха на ехограф. Тогава се разбра, че се е спукала киста на яйчника и коремът ми се пълни с кръв. След час бях на операционната маса. Което ми съсипа сезона и ме поразклати психически. Ядосах се, питах се защо се случва все на мен... На 20 години трудно щеше да стане, но на 26 ме разклати. Сега през главата ми минават други мисли. Друг човек съм. Вече се страхувам от повече неща. Хубавото беше, че си обясних защо не мога да достигна върхова форма. Наистина се надявам това да е причината и тя вече да е зад гърба ми.
За първи път казваш от какво беше оперирана през август.  Казвам го с ясното съзнание, че е по-добре да се знае, тъй като се говореха разни глупости. Примерно, че съм правила аборт. Не съм. Нямах  представа, че според статистиките всяка трета жена има киста на яйчника, за която може въобще да не знае, ако не й направи беля. 
Аз пък прочетох, че твоя колежка спринтьорка ти е правила черна магия. Лошото е, че понякога пишат подобни неща от мое име. Все едно съм отишла при журналистите и съм им казала да го напишат. Много е обидно. Когато се появи тази информация, не бях в България, но помолих треньора да се извини от мое име на това момиче, за да не си помисли, че злословя по неин адрес. Защото двете участвахме на европейско първенство, държахме си ръцете и се молехме да донесем успех на България.
Ти вярваш ли в черни магии? Ако вярвам, досега да съм се хвърлила отнякъде. Тъй като когато ти се случват разни лоши работи както на мен в кариерата, хората започват да си мислят: ето, някой ми е направил магия или пък ме е урочасал, явно имам да си плащам за нещо... Както казва моят зет Август Попов, аз съм си изплатила дълговете и за следващия живот.
Другото, което ми направи впечатление, докато четох за теб в интернет, е, че преди Симоне си водила доста активен личен живот. Защо? Другите жени на моята възраст нямат ли гаджета? Просто не са интересни на хората, за да им ги следят. Между другото аз съм една от малкото спортистки, която на 26 години още не се е омъжила. Повечето вече имат и деца. Не чакат и не броят олимпиадите, а действат. Факт е обаче, че наистина ме обявиха за доста активна по отношение на мъжете. По едно време даже ми бяха сметнали 3 гаджета за една година. Смешното е, че повечето от тези, за които пишат, че са ми били гаджета, дори не ги познавам. Истината е, че за 6 години съм имала 2 връзки. Моят личен живот е потърпевш от спорта. Нямам време за излизания, за партита. От една страна, защото не се изживявам като светска личност, от друга, защото гледам да си върша работата. Но хората искат пикантерии и затова медиите се интересуват буквално с кого си лягам.
Може би затова понякога спортистите са по-ценени навън, тъй като там наистина разбират какво представлява постигнатото от тях. Извинявай, но тук ще бъда с личния си живот в две списания и в три интернет сайта и какво от това? Когато обаче постигна нещо, то ще остане. 
Наскоро президентът на Българската федерация по лека атлетика ми подари една книга, издадена по случай 100-годишнината на европейската лека атлетика. Невероятно красива, огромна, събрала историята на този спорт в Европа. И там на цяла страница има моя снимка. Докато вървях към къщи, стискайки тази книга, си мислех, че това съм аз. Това е моят живот. Че тази книга и тази снимка изразяват всичко, което съм постигнала. И си представях как ще се гордеят родителите ми. И, да, бъдещите ми деца... Които ще видят как мама си търка ушичките преди старта на европейското първенство.
Защо си търкаш ушите преди старт? Нещо като ритуал за късмет ли е? Казват, че освобождава енергия, но при мен по-скоро стана като нервен тик. Преди старта са едни много тежки минути, когато се чудиш къде вече да се пляскаш, пощипваш, защото всичко ти трепери отвътре.
Да се върнем към личния ти живот. Определихте ли вече датата на сватбата? При нас, спортистите, всичко е подредено и програмирано. На мен ми е ясно през следващите няколко години какво трябва да направя. И отсега полагам основите. По същата логика смятам, че така трябва да се случи и със семейството. Да положа основи. Разбира се, не казвам, че съм тръгнала да го правя точно в момента. Казвам, че вече не съм малка и е нормално да се замисля за това. В момента обаче за мен е по-важно представянето ми на олимпиадата.
Но тя е чак през 2012 г.! Това последното отлагане ли е? Е, чак пък отлагане. Нали видя какво стана? Преди Коледа бяхме просто гаджета със Симоне, сега получих годежен пръстен. Предстои ми едно прекрасно, надявам се и дай боже, завършване на кариерата ми... може би. Обикновено след края на всеки четиригодишен олимпийски цикъл доста спортисти приключват кариерата си или спират, за да си починат. Затова аз си казвам така: нека да мине Лондон (там ще бъде олимпиадата - б.а.), нека тогава да съм във върхова форма и да се представя блестящо, пък после ще видим.
Може би това, че непрекъснато пътуваш, ти е пречило досега да създадеш трайна постоянна връзка. Така е, въпреки че доста млади хора сега имат връзки чрез есемеси, скайп и т. н. При мен обаче има и друго. Страшно е трудно да срещна мъж, който разбира какво правя и какво искам да постигна. Който да приема, първо, че все ме няма, второ, че трябва винаги да се съобразява със спортните ми ангажименти, и, трето, да ме подкрепя и да знае дори как да ме мотивира. Тъй като се влюбваш в някого не само заради него, а по-скоро заради себе си. И ето че при мен се случи. Срещнах любовта в лицето на друг спринтьор - същите цели, същите мечти, същата мотивация. От една страна, е трудно, защото трябва хем себе си да буташ, хем и него да вдъхновяваш. Но от друга, когато той каже ох, аз знам какво има предвид и къде точно го боли. Тъй като и мен ме боли на същите места.
Как поддържате връзката си със Симоне? Стараем се да комбинираме времето си така, че всеки да може да си върши работата, но и да сме повече време заедно. Той идва при мен за известно време, после аз отивам при него. Разбира се, всичко е съобразено с тренировките ни. Миналото лято например по време на състезанията преди европейското първенство не се бяхме виждали цели два месеца. Много е гадно и тежко, но няма как. В името на спорта трябва да жертваш нещо. Затова пък като се видим или като отидем на почивка в края на сезона, ни е суперкеф. После, дай боже, цял живот ще се гледаме.
Къде почивахте миналото лято? Миналото лятото тръгнахме от Палермо и направихме пълна обиколка на Сицилия град по град, курорт по курорт. За тази година още не сме правили планове. Ако подредя обаче важните за мен мъже според времето на появяването им в моя живот, на първо място е баща ми, после треньорът, след това кокершпаньолът ми Коки и накрая Симоне.
Разкажи ми тогава за мъж номер едно в живота ти - баща ти. Всъщност той е виновникът да бягам, от него съм взела бързите крака. Бил е много талантлив спринтьор. В неговите очи чета най-голямата гордост, когато направя нещо хубаво, но не ми спестява и критиките. От майка, също лекоатлетка, съм взела ината. Силно се надявам, че оттам, където са спрели своя път като атлети, съм продължила аз и съм им донесла емоции. Дори и треперенето по време на състезание. Нямаш представа какво става вкъщи, когато бягам някъде. Всеки си има ритуал за късмет, гледа на различен канал, не говори, не диша дори. Толкова бързо минават тези 100 метра. Това са само 11 секунди. И една ей такава грешчица може да ти коства всичко. Близките ми го осъзнават точно като мен.  
Разбрах, че сестра ти Ани много те е гледала, когато сте били малки. Защото нашите по цял ден работеха. Нито са ни водили за ръчичка до училище, нито е идвал някой да ни взема. Сестра ми ме научи на голяма самостоятелност. След това покрай нея пък намазвах да стоя до по-късно, да излизам насам-натам. Винаги двете сме били страшно близки. Като близначки.                                                                                                                                      
На мъж номер 2 в живота ти, т. е. на треньора ти Константин Миланов, си безкомпромисно вярна. За разлика от доста други наши спортистки. Той е тренирал навремето заедно с майка ми и баща ми, така че винаги е бил част от семейството ни. Освен това, макар че повече от 20 години преди мен е работил с най-добрите спринтьорки на България и е имал успехи с тях, съм сигурна, че аз съм неговото върхово творение, неговото произведение на изкуството. А му се наложи да преживее с мен какво ли не. Пред него си счупих крака, бях по болници, пред него буквално летях на пистата и след това пълзях. Разбира се, имали сме пререкания, тъй като и двамата сме силни характери. А и на мен ми дойде времето да философствам, да имам позиция. Искам обаче с този човек да приключа кариерата си. Бях на 12, когато започнах да работя с него, и сме заедно вече 14 години. До голяма степен той ме превърна в абсолютно дисциплиниран човек.
Сега трябва да ми разкажеш за Коки. Имахме пудел, живя с нас 13 години, беше ми като братче. Когато си отиде, всички вкъщи много страдахме. Аз изпитвах огромна нужда от тази безгранична любов, която само един домашен любимец може да ти даде. Един ден влязох в зоомагазин и едно малко, кривогледо, олигавено и смешно кученце привлече вниманието ми. Подадоха ми го в ръцете и то - буквално като по филмите, се опули насреща ми с най-големите очички, които някога бях виждала. Беше любов от пръв поглед. Взех го. Пет дни след това заминах на европейско първенство в зала и спечелих златен медал. Когато се върнах, на летището ме посрещнаха нашите, министър Петканов и до него Коки с пуловер. И понеже Коки е златен на цвят, го свързвам с този златен за мен момент. След това дълго време той смяташе, че креватче му е точно този сак с екипировката ми от това европейско първенство. Коки ми е като детенце, като домашен любимец, като мъж, като всичко. Когато се прибера вкъщи след 2-3 тренировки на ден, толкова съм уморена, че не мога дори да говоря. Тогава само Коки може да ме търпи. Гушкаме се, мълчим си и ни е хубаво. Така сме вече 6 години.
Да минем малко на чисто женска тема. Правиш впечатление на добре поддържана кокетна жена. Не е много типично за спортистка. Мисля, че отмина времето, когато се смяташе, че спортистките са едни мускулести мъжаги с мустаци. Разбихме този мит. Все повече държим на външния си вид, защото виждаме, че той продава. Всеки търси хубавото излъчване. Аз обаче винаги съм се поддържала като жена от уважение към себе си. Дори толкова съм си напълнила гардероба с дрехи, които не знам вече откъде мъкна, че си наложих вето на шопинга. Е, не, не напълно, но почти. 
Разбрах, че обожаваш обувки с висок ток. Коя жена не ги обожава? Един хубав висок ток с елегантна рокля и се чувстваш прекрасно... Засега стоят в гардероба с етикетите. То и да искам, не мога да нося обувки на токчета. Ако обуя, на другия ден не мога да бягам, краката ми са уморени, тъй като позицията на шпайка е точно обратната - с пръстите нагоре. Понякога въртя едно кръгче вкъщи на токчета. Помечтавам си. Омръзва да си все с анцузи.
Как си с козметиката? Грижа се за лицето си, тъй като постоянно съм по стадионите на слънце и на вятър, присвивам очи, появяват се бръчки. Задължително ползвам подхранващ крем с фактор, тоник и лосион за почистване. Слагам си и лек грим - спирала и молив. Съобразявам се, че съм спортист, и не се плескам обилно.
Виждам, че и сега, макар че идваш от тренировка, си сложила спиралата и молива. Защото се подготвих за нашата среща.
Аз пък си помислих, че си се подготвила за Симоне. Нали го чакаш да обядвате заедно? През последните 20 дни той ме гледа без капка грим. Даже повече ме харесва така. Нали казват, че преди да реши дали да бъде с една жена, мъжът трябва да я види без грим? Бих добавила - и по анцуг. Ние двамата сме се виждали и по анцуг, и без грим, и умирайки на тренировка, и радвайки се на победа, и плачейки след загуба. Тествали сме се отвсякъде.