Д-р Вергиния Георгиева е научен сътрудник II степен със специалност вътрешни болести, фармакология и фитотерапия. Тежки здравословни проблеми я срещат с Лидия Ковачева и от заклет привърженик на официалната медицина тя става пропагандатор на лечебното хранене и гладуване. След смъртта на известната природолечителка д-р Георгиева открива Център по природна медицина в Банкя. Там тя съчетава възможностите на официалната медицина с тези на природната.

Д-р Георгиева, какво ви заведе при Лидия Ковачева?

Тежки увреждания на черния дроб след прекарани два хепатита - тип А и тип Б. Резултатът беше хроничен агресивен хепатит с увеличаване на черния дроб и на далака и с постоянна температура. Лекувах се в болнични заведения с всички възможности на официалната медицина. Правеха ми биопсия на 6 месеца и ме поддържаха непрекъснато с лекарства.

По колко хапчета на ден вземахте?

По 16 таблетки три пъти на ден. Целта беше да се потисне процесът, но това не стана. Стигнах до тежко увреждане и на бъбреците. Минах на няколко лекарски комисии и становището беше, че трябва да се пенсионирам по болест.

Били сте само на 29 години. Как се чувствахте?

Ужасно. По-зле от пациентите, които приемах като лекар. Но вярвам, че няма нищо случайно. Просто е трябвало да изпитам това, което изпитват хората, търсещи помощ от кабинет на кабинет: отчаянието, надеждата, страховете и т.н., за да мога да ги осъзная. Да разбера какво изпитват, подложени на атаки от лекарствени средства и консултации, от които не получават надежда за пълно възстановяване. От лекар се превърнах в пациент, търсещ всякакви начини да си помогне. Бях абсолютно отчаяна. Така съдбата ме срещна с Лидия Ковачева.

Все пак като лекар нямахте ли колебания да се обърнете към алтернативен начин на лечение?

В началото имах големи съмнения и колебания. Бях скептик и вярвах единствено на официалната медицина. Но Лидия Ковачева успя да ме убеди, че във всеки човек има огромни резерви и ако той тръгне внимателно и постепенно в посока лечебно хранене и гладуване, тези резерви се активизират. Всъщност това са принципите на Хипократ, в който се кълнем като лекари.

Известна е фразата му: "Храната е вашето лекарство, а лекарството е вашата храна." Но може би често я повтаряме, без да се замисляме какви огромни възможности има организмът, когато премине на нискокалорийно хранене. Тогава се активират всички органи и системи за детоксикация, т.е. за изхвърляне на шлаки и токсини, и за възстановяване на здравите клетки. Всъщност аз започнах експеримент върху себе си и той ме убеди в силата на природолечението и лечебното гладуване.

В лекарските среди обаче и сега има недоверие към нетрадиционната медицина.

Защото сме учили съвсем друга медицина. И аз не подозирах колко огромни са възможностите на алтернативните средства за въздействие върху организма. Сега, след толкова години, когато се обърна назад, си давам сметка, че всъщност медицината е една. Изкуствено сме я разделили на официална и нетрадиционна. Смятам, че в 21 в. не трябва да говорим за противопоставяне, а да обединим усилията си всички - лекари, лечители, за да могат хората да имат резултат от лечението си.

На какъв режим ви подложи Лидия Ковачева?

Веднага намалих рязко концентрираните белтъчини. Точно обратното на това, което ми казваха колегите: да ям колкото се може повече по-силна храна. За около 2 години бях на плавен млечно-вегетариански режим с мляко и сирене, но без месо. През това време направих и серия гладувания с различна продължителност - плодове, зеленчуци, бульони, зеленчукови сокове, мед до 40 г дневно, различни комбинации от билки под формата на чайове. Доверих се напълно на Лидия Ковачева, тя стана за мен като втора майка.

Кога почувствахте подобрение на състоянието си?

Още на 3-4 месец. Отоците по глезените и около очите ми спаднаха, възстановиха се стойностите на чернодробните ензими, започнаха да се прибират далакът и черният дроб, изхвърлих камъни от бъбреците. За мен това беше много изненадващо. След като проведох дългите курсове на лечебно гладуване, възстанових напълно черния дроб, бъбреците, изчезнаха чернодробните петна по лицето, разширените вени, които бях лекувала включително със склерозираща терапия, изчезна и упоритата ми алергия.

Работили сте с Лидия Ковачева в продължение на 15 години.

Тъй като тя беше художник, смяташе, че трябва лекари да поемат този курс за възстановяване. Заедно с Лидия Ковачева уточнявахме много прецизно всеки отделен случай, издадохме книгата "Гладът, приятел и лекарство", в която описахме възможностите на този метод. Но там не всичко е казано.

Методът има огромни възможности в санаториална обстановка, когато пациентът е изведен от обичайната си среда, организмът е в пълна релаксация и лечебното гладуване може да се съчетае с психотерапия, разходки сред природата, водолечение и др. Тогава ефектът е максимален.

Всъщност вие в момента развивате метода на Лидия Ковачева в санаториални условия.

Точно това правя в центъра по природна медицина в Банкя. Знае се, че въздухът и минералната вода там вършат чудеса. Съчетаваме това природолечение с лечебното гладуване и хранене. Курсът е 15 дни. Предлагаме пълна програма за възстановяване за конкретното заболяване. Хората, които не са запознати с метода, смятат, че той е само за отслабване. Но това е само едно от нещата, които решава.

Съчетан с програмите, която сме разработили съвместно с колеги от различни специалности, се прилага успешно при лечение на белодробни заболявания, гастрити, язви, колити, стерилитет при жени, възстановяване при кисти и миоми, имаме дори възстановяване при жени с начална фаза на ранен климакс на 35-36 г. Организмът се възстановява. Защото той е една саморегулираща се система. Стига да знаем как и какви условия да му създадем. Програмата ни обаче не е само за болни.

При нас идват и много млади момичета, активни бизнесдами, които провеждат режима просто за профилактика. По-добрият вариант е да се направи комплексно изчистване на организма при здрави хора, за да се избегне евентуалното развиване на тежки проблеми. Защото е много по-трудно да се помогне примерно при напреднала форма на язвена болест, на множествена склероза или при проблеми с диабет.

Колко пъти в годината трябва да се прави такава профилактика?

При здравите - два пъти в годината по 10 дни.

Задължително ли е да се прави в санаториални условия?

След като човек е минал веднъж през такъв център, той може, предвид обучаващата програма, която е усвоил, да провежда лечебния глад в домашни условия. Задължително е обаче поне веднъж в месеца да отиде при специалист, за да се проследи състоянието му.

Ваши колеги смятат, че лечебното гладуване е рисково за хора от 50 години нагоре.

Колегите са абсолютно прави, когато става дума за самолечение. Лечебното гладуване задължително трябва да бъде под лекарски контрол и по индивидуална програма. И да се прилага много внимателно при хора след 55-60 години, тъй като обмяната на организма вече е доста по-различна от тази на младия. В тези случаи включваме допълнително хранителни добавки и пробиотици, които имат отношение към имунната система.

Пак ще повторя: лечебното гладуване не бива да се провежда неконтролируемо, тъй като може да предизвика тежки усложнения. При дълги курсове младите момичета може да стигнат до анорексия, а хората със сърдечни проблеми - до ритъмни нарушения. Колегите реагират така бурно, защото в повечето случаи в отделенията за реанимация попадат именно тези пациенти, които не са проследявани от лекар, докато са провеждали сами гладуване. То е същото като в случаите, когато някой лекар каже на пациента да вземе 3 таблетки, а той взема 6, уж за да се излекува по-бързо.

Имаме доста случаи, когато след самостоятелно лечебно гладуване е започнало неконтролируемо хранене и ефектът е обратен, защото килограмите се качват двойно. Неконтролируемите гладувания с рязко сваляне на 8-10 кг водят до тежки ситуации. Но ако лечебното гладуване се прилага в умерен вариант, в кратки курсове и под контрол на лекар, има огромен ефект.

Какво значи да свалиш 10 кг плавно?

Означава да ги свалиш постепенно за 3-4 месеца. Всъщност не е важно колко кг са свалени, а как организмът ще бъде пренастроен, каква храна ще му се подава след курса, за да бъдат задържани резултатите и същевременно да се чувства в кондиция - достатъчно наситен с витамини, микроелементи и белтъчини. Затова всички лекари, които се занимават с лечебно хранене - проф. Шелтън, д-р Брехт и др., предупреждават, че ако човек се върне към старите си хранителни навици, проблемите се връщат. Смятам, че това е лечение само за умни и интелигентни хора, които знаят какво правят със себе си.

Означава ли това, че след като сме минали през подобен курс, трябва до края на живота си да се храним само с чай и мед?

Не, този хранителен режим е само за кратък период. В останалото време всеки трябва да си изработи една умерена програма. Ние учим хората как да продължат да се хранят така, че да няма натрупване на килограми и резки колебания в теглото, и че този хранителен режим трябва да се съчетава с движение и позитивно мислене. Всеки пациент си тръгва от центъра с такава индивидуална комплексна програма. Жените обикновено обичат сладки неща - шоколади, бонбони, мъжете - месо. На тези, които не обичат плодове, правим меню с повече зеленчуци, бульони, салати. Защото когато човек има нервен стрес и си мисли, че е непрекъснато на диета, се получава двойно стресиране.

В подобни центрове на запад съчетават гладуването с клизми.

В Англия има клиники, които препоръчват по-строгия режим на гладуване: само на вода и от 6 до 8 пъти клизма на ден. При нас програмата е много по-мека и не се стига до пълно спиране на перисталтиката. Затова клизмите не са необходими. В тази посока си имаме нашите тънкости - повече плодове с разслабващ ефект като киви, смокини, фурми и др. След 4-5 ден при една плавна програма с плодове до килограм на ден, мед и бульони организмът започва да влиза в ендогенното хранене, т.е. да се храни от излишните си клетки: мазнини, стари и болни клетки.

Всъщност нашият народ е бил здрав и дълголетен, защото сме имали силни традиции по отношение на храненето. Спазвали са се строго постите, на практика това е лечебно гладуване, при което организмът се самоочиства.

Казахте, че комплексната програма включва освен определен нацин на хранене и движение.

Храненето е едната страна на нещата. Движението - другата. Хубаво е поне веднъж в седмицата да правим разходка сред природата за час и половина до два. Умерени преходи без екстремни натоварвания, за да не се обременява сърцето. Освен това добрият вариант е поне два пъти в седмицата да спортуваме. Примерно каланетика - за жени над 40 г., аеробика или фитнес натоварвания, но не с голяма продължителност - за младите.

Плуването е отличен спорт за всяка възраст. Ние предлагаме и комбинирана физическа програма с тибетски упражнения, цигун терапия за активиране на жизнената енергия и комплекс от упражнения за различните мускулни групи. Тя е половин час, прави се в домашни условия и след нея човек е достатъчно раздвижен. Хубаво е да се прави всеки ден. А за тези, които са много ангажирани, предлагаме двигателна програма от около 15 мин.

За вас очевидно оптималното време за един лечебен курс на гладуване е 15 дни. Всеки специалист сам ли определя времетраенето на курса?

Според мен в началото трябва да се започне с по-кратки курсове, но хората да бъдат достатъчно убедени и мотивирани, за да могат да продължат и в домашни условия. Така че времетраенето на курса е въпрос на индивидуалния подход на лекаря. Но продължителното гладуване по 40 и повече дни вече не е лечебно, а патологично. Тогава може да се стигне до самосмилане на клетки и до сериозни увреждания. При по-кратките курсове няма такава опасност при положение, че на организма се подават достатъчно винамини, микроелементи и белтъчини.

Може ли да се каже, че натрупването на наднормено тегло всъщност е сигнал от организма, че в него нещо не е наред?

Натрупването на килограми във всички случаи е сигнал запроблем. Доста често той е на психологическа основа. Повечето от жените не искат да си го признаят, но е така. Те или са свръх амбициозни, или са комплексирани, или имат проблем в личен план. Центърът на глада е в много тясна връзка с центъра на емоциите. Затова има ли емоционален дисбаланс, организмът компенсира с по-голямо количество храна. Разбира се, невинаги причината е само в храната. Понякога има ендокринни проблеми, начална форма на диабет или пък наследствено предразположение.

Точно тези, които са наследствено предразположени, най-много трябва да обърнат внимание на килограмите си. За съжаление у нас 58 до 60% от хората са с наднормено тегло, между тях има даже деца.

Кажете ми как лечебното хранене и гладуване промениха живота ви и в личен план.

Промених дотолкова живота си, че от един потиснат болен без никакво самочувствие човек се превърнах в нормална жена. Срещнах човек, който ме разбира и подкрепя. Родих сина си на 40 г. Беше 4-килограмово бебе и го кърмих две години и половина. Всичко, което приемах под формата на плодове, зеленчуци и сокове, се превръщаше на кърма. Дори бях донор в млечна банка. И колегите бяха решили, че са сбъркали годината на раждането ми, защото при 40-годишна родилка това е явление.

Сега колко пъти в годината правите лечебно гладуване?

Два пъти в годината по 10 дни лечебно гладуване и един път в седмицата разтоварващ ден на плодове, мед и чай. Освен това спазвам коледните, великденските и петровите пости. Смятам, че всеки, който иска да бъде здрав - както той, така и децата му, трябва да се замисли за възможностите, които ни дава природата, за да бъдем здрави.

Между другото, древните са го казали: природата учи умните, забавлява глупавите, а само на мъдрите разкрива тайните си.