26-годишната актриса Елен Колева и 52-годишният бизнесмен Александър Найденов имат връзка от 2 години,
живеят заедно от 6 месеца и гледат в бъдещето на дълги светлини.

Елен: Всичко ме връхлетя

Елен е особнячка и всички около нея, струва ми се, знаят това. Тя може да бъде и много искрена, и много рязка, и много насмешлива, и много опака. Никога не е била типичната „млада актриса“, това е нещо, под което мога да се подпиша, неведнъж ми се е налагало да общувам с млади актриси. По-директна е от тях, по-отворена, по-непредпазлива, по-несигурна понякога, в същото време е по-малко или по-различно суетна, по-нерафинирана, не е склонна да кокетничи и никога не си сигурен какво точно й се върти в главата. По-важното е, че и в студентските филми, в които съм я гледала, и в „Шивачки“, и в „Забранена любов“ виждам едно – че е много талантлива и че е родена да бъде актриса.
Елен ме посреща, загърната в дебело, пухкаво бяло одеяло, а в краката й се мотаят двете кучета Хуго (кръстен е на Хуго Бос) и Тифани. Прави ми чай и ми го сервира в чаша с нарисуван Йори, меланхоличното мрачно магаренце от „Мечо Пух“, тя самата пие от чаша с Тигъра. „Това са нашите чаши – казва ми Елен. - Моята е тази с Йори, защото според Александър съм драматична героиня и вечно кахърна. Той, нали е зодия Лъв, си е взел чаша с представител на семейство Котки.“

Драматична героиня ли си наистина, Елен, или по-скоро стана такава, след като се разрази бурята около връзката ти с Александър? Разкажи как се случи всичко. Аз съм и драматична, и комедийна героиня, и нелепа понякога. Знаеш това. Много пъти вече съм разказвала историята как се запознахме, затова би ми било интересно да прочета неговата версия. Да, участвах в „Сблъсък“, говорих някакви неща, а след известно време един мъж ми се обади. Представи се като Сашо. Първата ни среща беше в градината на пицария „Верона“ – виж колко символично... Верона. Ромео и Жулиета сме ние. С 25 години разлика, но все пак... Той закъсня с половин час. После се оказа, че е дошъл навреме, седнал е зад мен и ме наблюдавал какво правя, представяш ли си? Спомням си, че първото нещо, което ми направи впечатление в него, бе, че изглежда много добре – слаб, висок, с хубава, гъста коса, с много хубави мъжки черти. Той е рус, през лятото косата му изсветлява, през зимата потъмнява и става с цвят на мед. Пишат, че се боядисва, но това не е вярно. Беше с готино сако, тениска и дънки. Избра маса за двамата и тръгна към нея като реактивен самолет, така се вряза в ситуацията... Той е такъв човек... много ярък. Скъсява дистанцията моментално. Започна с вицовете, с гръмкия смях, с високия тон. Докато вечеряхме, дойде една жена, която продаваше иконки. Купих една и му я подарих. Мога да кажа, че в първия момент, в който го видях, той ме привлече физически. Много хора казват, че съм с него заради парите му. А всъщност, когато започна всичко, аз снимах в „Забранена любов“ и си изкарвах доста добри пари, напълно ми стигаха, за да се издържам сама. Но той просто е готин мъж. А за готиния мъж няма значение на каква възраст е. Да, кожата му не е бебешка, обаче той е много поддържан и за мен си е супер. Привлича ме сексуално, интелектуално, всякак. Истина е и че ме дразни много, но това е част от привличането.
Кога заживяхте заедно? Преди половин година. Той ми каза: „Искам да бъда с теб.“
А имахте ли този типичен разговор на сутринта след първата нощ заедно, в който се уточняват нещата? Мисля си, че винаги има такъв разговор, особено в ситуация като вашата. Да, имахме няколко подобни разговора. Александър обича да е наясно с нещата. Уточнихме какво може да ми даде и какво – не, какво иска от мен и дали аз мога или не мога да му го дам. Какво правим оттук нататък, има ли смисъл да продължим или няма, такива неща.
И какво искаше той от теб? Искаше и винаги е искал емоционална и сексуална вярност и абсолютно отдаване. Отговорих му, че за мен това не е проблем, защото по принцип съм моногамна и не страдам от тази съвременна болест – страх от обвързване.
А какво каза той, че може да ти даде? Същото – емоционална и сексуална вярност на 100%. Плюс неговата подкрепа като личност, като бит, като сигурност. Но това не беше договор, а разговор.
Ти знаеше ли от самото начало, че той е женен? Имали ли сте типичния безпроблемен, розов период? Когато разбрах, че е женен, първото, което си помислих, бе: „А, не!“ Но версията, която този път чух, бе много различна и в един момент реших, че мога да приема факта, че той е женен. Влязох в тази връзка с мисълта, че ще я изживея и ще приключи, честно. И когато нещата започнаха да се задълбочават, дори се изплаших: чакай малко! Това е много голяма отговорност. Наранява се друг човек. После си понесох последствията. И той - своите. В крайна сметка се оставих да бъде направен този избор. Не го направих аз. В нашите отношения всичко се разви със скоростта на спортен автомобил. Превратите се случиха много бързо. Ходихме при една жена, последователка на Вера Кочовска, и тя така каза: имате общ път, колкото и да се разделяте, пак ще се събирате. Просто трябва да минете през различни неща.
Задаваш ли неудобните въпроси? Да, в това отношение няма страх. Аз съм от типа жени, които искат да знаят. Не искам да се правя на ударена и да се държа така все едно няма проблем. По-добре се скарайте, но вземете някакво решение. В този случай истината освобождава. Боли, но освобождава. Аз съм се поставяла на мястото на жена му. Кой ми гарантира, че няма да се случи същото и с мен?! Нали казват: не се гради щастие върху чуждо нещастие. Повечето медии ме изкараха жена, която ходи и има някаква огромна власт и руши семейства. Никой не засегна темата къде е решението на мъжа в цялата работа. Нали мъжът е този, който избира, нали той ме потърси. Как аз ще разваля нечие семейство, ако то е стабилно? Особено... говорим за Александър. И това ме учуди най-много. Че хора, които го познават, твърдят, че той е манипулиран, омагьосан, че не знае какво прави. Че всичко в семейството му е било много наред. И видиш ли, аз съм дошла и съм развалила всичко.
Ти имаше ли нужда от тази „поява в обществото“, която вие като двойка направихте за първи път на Руския бал? Тежеше ли ти, че се криете? Тежеше ми, но знаех, че условията са такива. Не подозирах обаче каква жестокост ще се развихри след тази наша първа поява заедно. Но това са последствията.
Разпитва ли те Александър за предишните ти връзки? Не иска да знае, болезнено му е. Той смята, че когато си с някого, забравяш за миналото си. А ако се е случвало да спомена, реагира много остро. Аз смятам, че миналото на всеки човек е важно. Не мога да се правя, че довчера не съм имала живот, грешки и че съм се родила от момента, в който съм с него. Но се съобразявам, след като това толкова го наранява.
А майка ти какво казва? Тя никога не се е бъркала в професионалния и личния ми живот. Първо каза, че Александър изглежда страхотно. Че е женен, разбра малко по-късно. Притеснявах се, не знаех как да й го кажа. Не реагира добре. Но когато нещата между нас станаха чисти, открити, тогава започна да ги приема.

Докато си говорим, виждам че навън земята и небето са се слели в някаква сивкава маса – вали като из ведро. Апартаментът, който Елен и Александър споделят вече половин година, е чудесен –  уютен, ухае на хубава, ароматна свещ, която бавно се топи в центъра на ниската масичка пред дивана. В ъгъла на стаята виждам огромен параван с фотография на Мерилин Монро. Този уикенд Елен е сама, защото Александър е на лов. Това налага да направя интервюто с двамата поотделно. Истината е, че тя говори за връзката си с бизнесмена единствено в предаването „На кафе“, той обаче – никъде.

Какво мислиш за тази разлика от 25 години? Ако чуя отстрани, ще кажа: „Леле, много е голяма тази разлика!“ Но понякога го чувствам по-малък от мен, не мога да го обясня логично. Имаме страхотен секс, обичаме да правим едни и същи неща – да гледаме филми, да слушаме музика, имаме еднакъв вкус за музика. Тежи ми само, когато виждам, че житейски сме на различни позиции. Аз все още съм склонна да скачам, да се спускам, а той ми казва: не, това ще бъде грешка.
Ти слушаш ли го? Не винаги. Макар че понякога се оказва прав. На мнение съм, че човек трябва да си направи грешките. Той ми казва: вместо да постъпваш глупаво и да се париш, по-добре се вслушай в някой по-възрастен и си спести това. Но аз му отговарям, че не съм съгласна, защото се ограбвам по този начин. Аз съм екстремна личност и не искам да си спестявам нищо.
Ами да, на теб тепърва ти предстои всичко... Семейство, деца... Той определено иска да имаме дете.
А ти? Да, но не на всяка цена. Според мен жената трябва да започне да чувства потребност от това. Много хора мислят, че сега аз на всяка цена ще му родя дете, за да го задържа. Искам да им кажа да не съдят, след като нямат представа. Дори и да нямаме дете, той има двама големи сина, осъществил се е като баща.
А за брак говорили ли сте? Никога не съм поставяла на Александър условия по отношение на бракове и разводи. Освен това за тези две години коренно се промени отношението ми към брака. Преди много вярвах в него, но вече си мисля, че бракът като подпис, като чувство в повечето случаи убива любовта.
Как го изненадваш? Появявам се с камшик в ръка или като медицинска сестра... (смее се.) Шегувам се. Пиша му стихове, разкази. Подарявам му различни неща – овчици, картички, цветя дори, шоколад. Готвя му. Сложни неща, като спагети или яйца. Спомням си, че първото, което му сготвих, беше грах с картофи, много домашно. И знаеш ли какво още? Правя му маски на лицето. Той много се дърпа и противи, но му обяснявам, че това днес е напълно нормално.
А той какво прави за теб? И той понякога ми готви пак същите сложни неща. Купува билети за кино... Често ми прави подаръци, дрехи например, защото перфектно ми познава размерите и вкуса. Например имам от него една много любима яркочервена рокля – онази, с която бях на Руския бал.
Изисква ли той от теб винаги да си в перфектна форма? Той ме харесва без лак, когато косата ми не е боядисана, без грим. Дори не ме харесва, когато съм фрапантна, когато съм с дълбоко деколте. Това го дразни, ревнува ме. Би искал да съм по-скромна, по-прибрана.
На снимките ви от Кан не ми изглеждаш толкова скромна и прибрана, хайде сега. Пътувате ли много? На доста места сме били. Това лято и двамата изкарахме курс за водолази. Нова страст, която ни обедини. Иначе и двамата сме домашари, не излизаме много. Той е ловец. Ходила съм с него на лов, но това е нещо, което не мога да приема. Пък и техните мъжки партита после, на които основно се яде, пие и ругае... Не.
А компанията ти промени ли се, откакто си с него? Обединихме най-доброто от моята и от неговата компания. Разбира се, някои хора от неговия кръг не ме приемат. Нали ти казах как всичко се случи много бързо. В началото изживях голяма криза, изпитвах вина, угризения, но в крайна сметка разбрах, че това е неговото решение.

Александър Найденов: Мога да имам всяка жена, но избрах нея
 
В лоби-бара на грандхотел „София“ Александър пие уиски и ми разказва за лова през уикенда. „Убих ден, хванах тен“ - обобщава той преживяването. В началото имах усещането, че е леко нервен от предстоящия разговор, но в крайна сметка, струва ми се, реши да играе ва банк и свали картите пред EVA. Каза повече, отколкото оча-квах.
Трудно се съгласи на това интервю.
Темата е такава. Правя го заради Елена, защото разбрах, че е поела ангажимент, а аз съм маниак на тема дадена дума. В пресата се появиха всевъзможни неща за връзката ни и това породи напрежение в семейството ми, у децата ми. И казах: край! Информационно затъмнениe - дотук! Гала много искаше да отидем двамата в предаването й. Отговорих й, че преди години дълго време бях в национален ефир, в праймтайма, в предаването „Плюс-минус“ и други икономически предавания и съм си взел моята част популярност, повече не искам. Това не ми е приоритет.

Елен каза, че знаеш страшно много вицове. Сигурно никой в България не знае повече вицове от мен. Имаме обща зъболекарка с екипа на „Шоуто на Слави”. Веднъж с Краси Радков се засичаме при нея и решаваме да се пробваме на вицове. Казах му: имаме по три изстрела, ако някой знае вица на другия, го прекъсва и го доразказва. Та неговите три аз ги знаех, а той знаеше само един от моите. Иначе съм завършил славянска филология, международни икономически отношения и накрая взех тази мениджърска степен MBA. Докато учех славянска филология, записах втора специалност – реторика, бях единственият, който я записа. 15 минути да говориш и нищо да не кажеш.
Моля те, не се възползвай от наученото точно сега. Елен предложи да разкажеш своята версия на вашето запознанство, тъй като тя вече го е разказвала. Случайно я гледах в „Сблъсък”, но хванах само част от разговора с нея и едва след това разбрах, че в откъса, който не съм гледал, тя е говорила за това какво гадже си търси – с чувство за хумор, по-възрастен и т. н. Това не го бях чул. Тя ми стана интересна, въпреки че не я познавах като актриса. Не бях гледал „Шивачки”, а от „Забранена любов“ сумарно бях гледал 3 минути. Един приятел ми даде нейния телефон. Обадих й се в 7,30 ч. една сутрин. „Кой е?” „Е, как кой?! Аз.” „Кой сте вие?” „Ами аз, Сашо.” „Кой Сашо?” „Аз де.” и така. И после започнах да й звъня. Целия ден през десет минути. „Къде отиваш сега? Какво правиш сега?” Уговорихме се да се видим на другия ден, аз й се описах дебеличък, нисичък, плешив, с мустаци и бежов костюм, но тя се обадила на един общ познат и той разкрил мистерията. И така това се случи преди две години. Тогава започна, а последните шест месеца вече и живеем заедно.
Как се отразиха на връзката ви писанията в пресата? Ако ме провериш в интернет, ще излязат страшни неща - топкапиталист, интелектуален пират, петролен крал... На мен не ми пука какво пишат. Точният израз е – не ми пречат, не ми и помагат. Освен това вярвам, че няма лоша реклама. Но не ми е приятно. Първо, защото въпреки че се разделих със съпругата си, аз имам 22-годишен брак с нея, две деца и за мен тя е изключително позитивен човек, прекрасна майка и не съжалявам за нищо от тези 22 години. Ние се разделихме не защото се случи нещо, а защото някои неща не се случваха. Може би просто бяхме живели заедно прекалено дълго. И второ, неприятно ми е заради Елена, защото жълтата преса е безпардонна. Казват, че изживявам някаква „криза на 50-те” - това не е вярно. Първо, не съм търсил съзнателно такава мегасериозна връзка. Второ, не съм търсил такава разлика във възрастта. При нас нещата се получиха чисто човешки – увличане, влюбване. Така че не ми е приятно това, което пишат, заради другите, не заради мен самия.
Нали си наясно каква е външната гледна точка? Той е богатият, солиден мъж с положение и т. н., а тя – красивата млада актриса. Клишето е налице. Елена наистина е много млада, но е моногамна. Аз пък никога не съм бил от мъжете тип „цветарка”. Много пъти съм й казвал на Елена: “Мога да си позволя да имам всяка жена, с малки изключения, но не съм го правил, не ми е приоритет, не ми е в ценностната система.” Избрах нея, защото ми хареса. Защото е подчертано интелигентна. Познавам много артисти. Като студент ми се наложи да мина задочно и да работя. Две години бях асистент-режисьор в Студия за игрални филми „Бояна”. Оттогава познавам 80% от моето поколение, които са от тези среди. Елена е различна, не е повърхностна и най-важното е, че напоследък срещам много хора, които искат да бъдат това, което не са. Тя не е такава. Харесва и обича това, което прави, търси начини да се развива. И то в една професия, с която в България и да се спукваш от ангажименти, ще бъдеш долу ниско в социалната стълбица. Ще живееш живота на добре платен чиновник и това е в най-добрия случай. И няма значение дали си Елена Петрова, или Деян Донков, или Калин Врачански. Ще получаваш толкова месечно, колкото ако аз предложа на моя шофьор или охрана, те ще се мръщят.
Даваш ли й свобода на Елен? Аз съм много труден характер. Вероятно съм изтъкан от 99%  позитивизми и 1% непозитивизми, но малко на принципа, че и една лъжица катран е достатъчна за 1 каца мед, съм нещо между болезнено и болно ревнив. Подчертано краен съм, когато става дума за необяснимо или необяснено ми мъжко присъствие независимо в какъв контекст. А пък по отношение на евентуален ангажимент, свързан с интимни сцени – във филм или постановка – съм абсолютно краен и безкоментарен. Имаше такива: „Тя трябва да се съблече чисто гола.” И аз казвам: „Дотук.” Имам си доводи в полза на моята позиция. Кой например е видял на екрана голи гърдите на Невена Коканова или на Цветана Манева? Никой.
Да, ама на Кейт Уинслет всички са ги видели, пък тя е невероятна актриса. Истина е, че когато се запознах с Елена, аз знаех, че тя е актриса, а не монахиня или говорителка. Да де, ама на мен ми се ще хем да не я изгубя, хем тези моменти на служебни интимности да отсъстват по възможност. Тук съм краен, съзнавам. Знам, че не съм прав. Мисля, че ще се поочовеча. Аз по принцип съм много силен характер, властови и в моя свят това е необходимо, защото ръководя много хора. И може би по инерция пренасям инстинктите си от бизнеса в личния си живот. Аз мисля, че ако обичаш, не може да не ревнуваш. Имам, разбира се, много опоненти. Казват ми: ама ти, ако нямаш доверие... Аз не я ревнувам нея. Ревнувам потенциалната реакция на мъжете към нея. Казвал съм й: ако един мъж е мъж, то няма начин поне да не тръгне към теб, поне да не си го помисли. И, не го казвам с гордост, имало е случаи в заведения, в такива ситуации съм правил чудеса от „храброст”. Защото аз първо действам, после мисля. Така че горещо не препоръчвам на никой да прави някакви опити. Наскоро бяхме на афтърпарти на представянето на един календар, с Анри Кулев бяхме. И идва едно момче, ама младо, симпатично - ако бях жена, щях да му обърна внимание. И се лепна за Елена, очевидно търсеше контакт. Не знае, че аз съм аз, че сме заедно. Доближих го и го попитах, визирайки Елена: „Важи, нали?” Той отговори: „О-хо, и още как!” Казах му: „Вземи си автограф”, а той вика: „Абе какъв автограф, аз нея я искам, сега ще й взема телефона.” Казах му: „А искаш ли сега да ти навра главата в задника” и така нататък. „Броя до три  - казах му. - И да видя как ще се почувстваш с глава в задника. Едно...” На две вече го нямаше. В това отношение съм проблемен.
По принцип ли си ревнив или специално към нея? Да не би да изкарва някакви тъмни страни на личността ти? Това не е тъмно. А как може някой пред мен да й скача?
Той просто не е знаел, че е с теб. Беше културно момче, студент, да чете вестници.
Какво те дразни в нея? Има ли нещо, което не харесваш? Тя е основният ми житейски враг. Дразни ме отвратителният й навик да прекъсва, ама непрекъснато да прекъсва. Освен това аз съм не само по-ерудиран заради ЕГН-то, но и съм живял подчертано динамично. Житейският ми опит е сериозен. Съветвам я често, но има моменти, в които тя предпочита да направи своите грешки, “за да се поучи от тях”. От какъв зор?!
Правиш ли планове за съвместното ви бъдеще? С една дума – гледаме на дълги светлини. Елена може би ще запише второ образование – психология. Опитвам се да я убедя да приеме актьорството като хоби. Не й е необходимо да гледа на него като на професия, като на хляб наш насущний, след като ме има мен до себе си. Ние сме близки с Вера Кочовска. Тя ми каза, че ще живея до 97 години. Така че й казвам на Елена: „Смятай, моето момиче. Сега съм на 52, ще бъдем заедно още 45 години.“
Какви са капаните на връзка между двама души с такава разлика във възрастта? Това е хубава тема – за капаните. Зависи колко бързо ще порасне младият и колко бързо ще се адаптира по-възрастният. Елена порасна с 10 години за тези две, в които сме заедно. Аз, естествено, като живея с млада жена, се чувствам значително по-млад. Всички казват, че изглеждам така, макар че не правя нищо. Не се опъвам, не се боядисвам... Имам добър ген, дългогодишен спортист съм. Капаните зависят от характерите, от темпераментите, от разбирането. Ако Елена иска да излезе с приятелки - о.к. За нейно и за мое спокойствие изпращам с нея един гард, който да седи на съседната маса, защото не мога да я оставя сама на улицата – с внушителната й фигура от 45 кг в 11 часа вечерта например. Не е най-препоръчителното в този хайдушки град.
Страхуваш ли се от нещо по отношение на връзката ви? Да, от липса на достатъчно взаимно търпение и разбиране. Ние сме доста различни. Аз ходя по земята, така съм създаден, това съм правил. За мен мечтаенето не е много здравословно, докато за нея е нужно. Тя е по-ранима. Аз съм длъжен да бъда непрекъснато като на война. Трябва да съм по-премерен, по-студен, по-рационален.
А можеш ли да бъдеш друг, когато излезеш от вълчия свят? И в тази посока трябва да поработя.