Вероятно трудно ще намерим по-добър начин да опишем един от най-атмосферните и вдъхновяващи трендове за сезона от тази възторжена сцена, заключваща духа на 20-те в „Красиви и прокълнати“ - втория роман на Фицджералд:

„Имаше пелерини, обшити с безчет многоцветни коприни и кожи; имаше бижута, капещи от рамене, шии и уши, бели и нежно розови; по безбройните копринени шапки блещукаха скъпоценни игли; имаше обувки – златисти, бронзови, червени и бляскаво черни; блясък се излъчваше и от високите и стегнати прически на дамите и лъскавите влажни коси на добре поддържани мъже – и всичко това приличаше на някаква гигантска вълна, бъбреща, смееща се, пенеста, бавно търкаляща се сред оживеното море от хора, което сякаш тази вечер изливаше бляскавия си порой в някакво изкуствено езеро от светлина и смях...“
Към образите на богините от черно-белите мълчаливи екрани, които изпълниха с романтична поезия зимния подиум, ще добавим още драматични сенки около очите, по детски пухкави прасковени бузи и рубинено червило. И рокли от ефирен тюл, коприна и кадифе, оставящи усещането, че всеки момент ще се разпаднат на „пух и пера“... Липсват единствено субтитрите с надпис: „Ти си ангел!“ или „Ах, оставете ме на мира!“