Излъчват смях. Красиви са. Различни. Известността вече ги потупва по рамото и те се чудят дали да се обърнат и да я погледнат в очите, или да си карат както досега. Отдавна на българската театрална и филмова сцена не е изгрявало толкова силно поколение млади актриси. Ето ги в началото на новия сезон. Предстои да ги гледате в българските филми, чиито премиери се очакват през есента и зимата. Така че в следващите месеци не ги изпускайте от поглед. Не че и ще ви позволят де.

Ирмена Чичикова
Знаеш ли, че имаш много хубави очи, Ирмена
роля: Юра в „Аз съм ти“, реж. Петър Попзлатев, по недовършения „Роман без заглавие“ на Димитър Димов, дописан от дъщерята на писателя Теодора Димова; премиера – 2011 г.

Ирмена не е непосредствена и спонтанна. Излъчва примамлив хлад, от онзи, легендарния, катринденьовския. Миналата година тя бе номинирана за „Икар“ и получи „Аскеер“ за ролята си в постановката на Деси Шпатова „Изкуството да смиташ боклук под килима“ по пиесата на Ингмар Бергман. В благодарствената й реч имаше странната реплика: „Съучениците ми от френската гимназия знаят защо съм в тази рокля.“ Всъщност на абитуриентския си бал в пловдивската френска гимназия Ирмена заявила, че със същата рокля ще получи първия си „Аскеер“. Онова, което никой не знае, е, че толкова била притеснена на сцената, че забравила най-важния момент – да посвети наградата на наскоро починалата си любима баба. Така че сега и ние поглеждаме нагоре с думите: бабо на Ирмена, твоето момиче те обича много!
Веднага след гимназията г-ца Чичикова записва гръцка филология в Софийския университет, въпреки че цял живот е знаела, че ще стане актриса. В НАТФИЗ я приемат още следващата година в класа на Иван Добчев и Маргарита Младенова. „За голям мой късмет“, добавя тя. За ролята на Лора Каравелова в спектакъла „Нирвана“ на Иван Добчев трябвало да се съблече гола. „Когато идваха ученически групи, на тази сцена тийнейджърите ставаха неудържими. Такива реплики чувах понякога, че ми идваше да ги удуша. Сигурна съм, че някои от тях ей така ще си ме запомнят - като „голата Ирмена“, завършва примирено тя.
От 6 години живее с актьора Стефан Щерев, познат от филма „Прогнозата“ на Зорница София. Обича много U2 и ходи на всичките им концерти. 

Ина Николова
Малкото спортно сърце
роля: Емили в „Кецове“, реж: Валери Йорданов и Иван Владимиров

Ина завършва анимация в Нов български университет и декорира торти (за джобни уж, но е адски талантлива) в резиденция „Бояна“. Малка, слабичка и суперподвижна, като непораснало момче. Веднага забелязахме, че напомня на Уинона Райдър, но има и очите на Пенелопе Крус. Луда е в най-готиния и екстремен смисъл на думата. Голямата й страст е нейната черна алфа ромео, чието мото е Cuore sportivo (в прев. спортно сърце). Мотото е изписано вместо име и фамилия и на вратата на дома на Ина.
Как те откриха за „Кецове“, я питахме. „В бар, естествено!“ – отговори. Раздавала крошета (тренирала е бокс) – за Честта! Валери Йорданов я издърпал от мелето с думите: „Пиша сценарий и ти си момичето в него.“ „Да, бе! Аз ще уча рисуване. Няма да ставам актриса!“ - сопнала се малката и... станали приятели. След време Валери й звъннал: „Одобрени сме.“ Поканил я на кастинг. На първия не отишла. На втория закъсняла, но я тествали като всички актриси. Одобрили я. А тя поставила условие: „Ще играя, ако ме пуснете един месец на море преди това!“ Казали ок, ама да не почерняваш! А то как да почернее... на бара с карти в ръка?!
Снимали в края на лятото на миналата година в София и на Карадере. Част от актьорите отказали хотел и се нанесли на плажа в палатки. Изпили доста реквизитни бири, гасили нощен пожар. „Малко „на пръсти“ стъпвах в началото – признава ни Ина по повод на работата си с другите актьори (сред които Иван Бърнев, Филип Аврамов, Иво Яръков, Васил Драгнев), но така се стиковахме, че още се събираме. - И добавя: Валери се държеше все едно учи някое дете да кара колело. Беше ми много самоопознавателно да участвам в „Кецове“. Даде ми самочувствието, че мога да правя нещо различно.“

Яна Титова
На кастинг съм
роля: Бети в „HDSP: Лов на дребни хищници“, реж. Цветодар Марков

„На кастинг съм” е мотото на Яна, която не само не се страхува от кастинги, но дори си ги търси - и актьорските, и житейските. Засега всички те завършват с хепиенд и й стискаме палци да е все така. Носителка е на „Аскеер“ за изгряваща звезда за ролята си на Ирина в постановката на Крикор Азарян „Три сестри“ по Чехов („тази постановка е най-великото събитие в живота ми, незабравимо!“), а през тази есен освен в „HDSP...” я гледаме в още два нови български игрални филма: „Следи в пясъка“ на Ивайло Христов и „Кецове“ на Валери Йорданов.
Родителите на Яна от осем години живеят в Лондон, в прекрасния район около двореца Уиндзор и Яна все е с единия крак в Лондон. Много иска да участва в романтичен филм като „Нотинг Хил“ и „Наистина любов“ и затова в момента сама си пише сценарий - по истинските любовни истории на свои приятели. Толкова вярва, че всичко е възможно, че даже обмисля Джуд Лоу за една от ролите.
Пловдивчанката Яна от 3-годишна свири на пиано, но тъй като е „много  трудно, като не ставаш за нещо“, се отказва и подхваща оперно пеене. После пък получава възли на гласните струни и се насочва към актьорството. Подготвя басня за пеперудка, която иска да стане актриса, и с нея кандидатства актьорско майсторство в Пловдивския университет при Атанас Атанасов. После той я взема със себе си в НАТФИЗ.
Яна обожава Италия. Преди време с гаджето й Явор (бивш модел, актьор, а сега и режисьор) ходили в Рим и едно ранно утро той я снимал пред фонтана Ди Треви. Наоколо нямало жива душа. И изведнъж, точно както се случва във филма „Сладък живот“, фонтаните спрели.
Актрисата поддържа форма със степер у дома и с изумителните тайландски ястия, които Явор й готви. Честно казано, дори майката и бащата на Яна с нетърпение чакат Явор да им гостува в Лондон. И защото го харесват, разбира се.