С дебют в киното и собствен бизнес с ателие за стрийт мода (вижте сайта www.dilyanapopova.com) Диляна Попова отваря нова страница в живота си. През януари по екраните се очаква филмът love.net, в който тя партнира на харизматичния Захари Бахаров.
В ателието й пък (на ъгъла на столичните улици Екзарх Йосиф и Дунав) цари креативен хаос. Готин тип с татуировки рисува върху трико мотиви за нови тишърти, масата е отрупана с принадлежности за рисуване, огромни макари с конци (толкова огромни, че се чудя дали не са аксесоари само), цигари, шантави пепелници, свещници от ковано желязо. От лаптоп на земята звучи чилаут и джаз. Диванът е яркочервен, мек и удобен... Накратко - спокойно мога да откарам тук цял ден. Мястото без съмнение е много специално за Диляна. Оказва се, че тя отдавна си мечтае за огромно помещение без стени и прегради, в което да има и ателие, и бар за кафе и фреш, и фризьорски стол, и пробна. Видяла такова местенце в Ню Йорк и ужасно й харесало. „Имах 10 хиляди лева, които исках да вложа в нещо подобно. Случайно се запознах с една ливанка - готина мацка, стил на обличане ала Лас Вегас и ориенталски размах в мечтите. Споделих с нея какво искам, а тя каза, че ще ми стане съдружник. Нае една огромна къща в София, всеки ден идваше с нови идеи, накрая похарчи парите, покрай нея и аз загубих част от моите и нищо не стана. Затова реших да започна от малко ателие и да вървя нататък.“

Диляна твърди, че няма бизнес нюх и не разбира от пари, освен за да ги харчи.  „В този смисъл работата ми като модел беше перфектна за мен – отиваш, снимаш се и си вземаш парите. А сега имам доста отговорности – наем, заплати на хора, материали за работа... Много ме е яд обаче, че някога, в началото, когато снимах много в Южна Корея, спечелих доста пари, но ги пропилях, а можех да си купя апартамент тук.“ Сега Диляна снима само когато реши, че парите си струват или че проектът  си заслужава. Продължава обаче да поддържа моделската си форма – три пъти седмично фитнес и ограничаване на още по-любимия й хляб (с месото няма проблем, от години е вегетарианка, яде само риба.)
Има прекрасна кожа, целуната от слънцето, носи летни ботуши, целите в ресни, къси шорти и някакъв широк, небрежен тишърт. „Не обичам прилепнали дрехи и високи токчета, това за мен е смърт. Най-важното е да се чувствам комфортно и да не мисля за дрехите си.“ Затова и дрехите, които се проектират и шият в ателието й, са много „нейни“ - тишърти с принтове, свободни рокли, спортни панталони. И всичко е от първокласно трико, стои много секси и носи в себе си една дума – свобода.

Питам я за конкурса на „Хайнекен”, в който тя спечели наградата за най-добър барман. Оказва се, че като дете Диляна е била барманка. „Нашите притежаваха няколко заведения в Гулянци, където съм родена. Така че от малка съм нощна птица. В една от дискотеките работих през лятото като барманка със сестра ми, бяхме на по 15-16 години.“


За Дичо и другите
„С Дичо сме близки и до днес. Той е свързан с важен момент в живота ми – идването ми в София, отделянето ми от родителите. Той бе на върха на славата си, имаше много фенки. Въведе ме в някакъв паралелен свят, започнах да се срещам с т. нар. хайлайф. Заживях у тях, неговото семейство стана и мое. Бяхме заедно 4 години. И после изведнъж той ме заряза. Беше горе-долу в онзи момент, в който напусна D2. Срещаше се с други жени, имаше нужда от някаква свобода. Цялата следваща година си мислех, че има шанс отново да се съберем. Много трудно преживях раздялата с него, една година не можех да дойда на себе си. Радвам се обаче, че го запазих в живота си и че сме приятели.“

Една жена на 28
След Дичо е имала няколко по-кратки връзки. „Нещо все не се получава и това започва да ме притеснява, защото усещам, че си ставам все по-самодостатъчна и все по-трудно правя компромиси. А все пак съм на 28, не съм на 20...“
После в ателието влиза съпругата на рапъра Спенс с шестмесечното им бебе. Диляна взема бебчето на ръце и се гледа в огледалото. „Много ми отива – казва тя. - Само трябва да намеря бащата. Мисля, че поне когато се прави дете, трябва да има любов и страст, пък после... каквото се случи.“
Признава ми, че най-силният афродизиак за нея е талантът. Влюбва се в талантливи мъже. Твърди, че на Дичо му е прощавала толкова много неща само защото е талантлив и гласът му е дар от Бога. „Мисля, че вече никога няма да се влюбя така. Хубавото е, че и разделите вече ги преодолявам по-лесно и по-бързо. Защото знам, че не е дошъл краят на света.“

Пътешествията
„Не съм маниачка на дрехи, обаче съм маниачка на пътешествия. Бих харчила всичките си пари за това. Миналата година с моята женска компания ходихме до ЮАР за десет дни. Беше велико, макар че още в началото ни обраха. Но беше страхотно – ходихме и в Йоханесбург, и в Кейптаун, и на нос Добра Надежда, където се срещат двата океана. Жалко само, че беше студено и не успяхме да се изкъпем. Моята приятелка Лора Караджова има много лош спомен от ЮАР. Била с още едно момиче, нападнали ги някакви, почнали да им дърпат чантите. Лора обаче е куче, не пуска лесно. Накрая ги нарязали много лошо със стъкла от счупена бутилка. Лора ми показа ръцете си, бяха целите в белези. „Но чантата си не пуснах“, каза ми тя.“
Това лято пък Диляна направи 10-дневна екскурзия със същата женска компания до о. Маргарита, Индонезия. Аги - жената, която шие за ателието  й, ушила по нейна поръчка бял, прозрачен суетшърт с огромна качулка за плажа и бял, широк панталон. Е, взела си и някакви „мадамски“ дрехи (така нарича токчетата и роклите – б. р.). „Все пак бяхме само мацки, не исках да съм момчето в компанията.“

Love.net
Филмът, в който Диляна дебютира като актриса, ще тръгне по екраните през януари. Избрана е на кастинг и е благодарна много на всички, „особено Захари се държа като истински мъж и кавалер Вече ходя на доста кастинги, но усещам, че ми липсват някакви чисто актьорски техники. На един кастинг се засякохме с Теди Духовникова. Тя погледна някакви снимки и веднага се разплака – сцената изискваше това, беше драматична. Аз въобще не успях. И сега Любо Нейков ме учи на някакви неща, тъй като вече няколко пъти участвах в скечове на „Комиците“, както и в новото комедийно шоу „Велика България“, което ще тръгне по btv. Интересно ми е, забавлявам се.“

Стилът
Един от мъжете в живота на Диляна й направил забележка, че се облича „само в пижами“. Искал да я види в къса, тясна пола и на токчета. Диляна му обяснила, че това не е тя. После се разделили. „Бяхме много различни и разликите си проличаха дори на ниво дрехи.“
Диляна има над 20 чифта дънки и още толкова бели тишърти. „Любимите ми дънки ги „откраднах“ от моя фризьор. Веднъж го виждам с убийствено готини дънки – леко смъкнати, прави и много дълги, обожавам мъжки дънки. Казах му, че трябва веднага да ми ги даде, а после ги загубих на едно море. Той си купи още едни, аз и тях му ги взех. В замяна му дадох мои на Dsquared, които струваха 10 пъти повече. И когато много се чудя какво да облека, знам, че имам един „екип“, на който винаги мога да разчитам – тези дънки, един от моите тишърти с принт на Марлон Брандо и червените ми кецове.“
Диляна обожава Вивиан Уестууд. Корсет на лудата дизайнерка е последната й любима покупка. „Веднъж с една приятелка отидохме в бутика на Вивиан Уестууд в Милано. Приятелката ми си хареса нещо, но така и не успяхме да разберем какво е. Повикахме консултанта, но и той не можа да ни помогне. Никой не разбра къде трябва да мине главата, къде – ръцете, и всъщност  дали ръцете или краката. Май единствено самата дизайнерка си знаеше тези тайни.“

„Мразя всичко лъскаво, натруфено, блестящо и снобско. Аз съм хипарка. Преди две-три години видях на Иракли едно „племе“. Бяха 100 или повече души с каравани, само чужденци. Оказа се, че са някаква комуна. Живеят от социални помощи и пътуват от място на място. По пътищата раждат децата си. Там видях най-красивата жена – беше гола до кръста, с много гердани, дълга пола, свободна коса, прекрасно, загоряло тяло. Тя е моята модна икона.“
И точно когато го казва и ми показва как точно се е веела косата на нейната модна икона, аз виждам татуировката върху ръката на Диляна – Peace and Love, написано огледално. Много хипарско наистина. Мир и любов, Диляна! Какво повече ни трябва?!