Най-страшното й преживяване
Веднъж се прибирала в апартамента си в „Младост“. Докато отключвала входа, вътре влязъл непознат мъж. Тръгнала към асансьора, но нещо я накарало да се обърне. Точно в този момент мъжът замахвал към нея, бил обаче пиян и не я уцелил. Бианка се разкрещяла, баща й я чул и изскочил от къщи по чорапи да я спасява. Оттогава мечтата й е България да стане страна, в която да можеш да се прибираш спокойно вечер. Без да те е страх, че ще те нападнат хора или кучета.


Най-смешното й преживяване
Бианка е в гримьорната на „Станция Нова“. С гръб към нея седи мъж, когото също гримират за участие. Тя очаква, че това е човекът, който предната събота е спечелил лаптоп примерно за 2,84 лв. Пита го: „Вие сте за лаптопа, нали? Той не й отговаря. Пак го пита: Вие нали сте за наградата? Носите ли парички?“ Мъжът отново нищо. Бианка се оплакала на редакторите: „Видяхте ли го тоя, никакво внимание не ми обърна. Ама че човек! Спечелил един лаптоп и вече се надул.“ А това бил министърът на финансите.







„Това момиче, което мина по улицата, не е ли Супер Бианка?“ - пита продавачката в бутика, в който съм влязла, докато чакам да стане време за срещата ми с Бианка Илич. Така разбирам две неща. Че е време да тръгвам за срещата и че Бианка е доста популярна.
Малко по-късно с нея сме от двете страни на диктофона и откровено се мъчим. Тя се притеснява и ми отговаря немногосрично и леко дистанцирано. 24-годишна. Илич е не защото е сръбкиня, а защото така се казва баща й заради вкуса на баба й към руските революции. Завършила е НАТФИЗ – кукли, в класа на проф. Боньо Лунгов. Освен че участва в „Станция Нова“ и вечерното шоу на Иван и Андрей, играе в ловешкия театър в постановката „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн. Не се страхува да отиде в ролята на репортерката Супер Бианка в горещи точки като блокадата на границата от гръцките фермери, но ужасно се уплашила от кравата, която трябвало да издои в един друг репортаж – за киселото мляко. Стила си на обличане определя като „модерна принцеса с обувки бързоходки“. Стил, който доста подхожда на сините й очи и русите й коси. Русокоса е отпреди НАТФИЗ, а в него влязла, защото искала окончателно да се отърве от математиката, която ужасно я мъчела в училище. И защото нещо в нея винаги е знаело, че иска да е актриса. Намеква, че зад голямата й като света усмивка стои едно доста неспокойно и склонно към черни съмнения момиче: „Сутрин ставам и си мисля дали съм достатъчно талантлива.“ За личния си живот и за гаджета изобщо не иска да говори. Казва, че няма нищо интересно около нея. И тогава...

Тогава изключвам касетофона. Бианка пали една цигара и се преобразява. Признава, че на интервюта не знае какво интересно да каже. В очите й заиграват лукави светлинки и аз най-сетне виждам Супер момичето, което няколко дни по-рано попита Супер Бойко дали може да лети. Б. Б. тогава влезе в тона й и каза „да“. Може ли да летим някой път заедно, беше въпросът, увенчал това нестандартно блицинтервю с шансове да влезе в журналистическата алея на славата.
Бианка разказва за колата си Розалия, която си купила след лятна бригада в Щатите (нали е кола на принцеса блондинка, какво да й е името?!, иначе обикновените хора я определят като туинго). За това колко вървежна е станала в театралните си изяви. В тишината на залата, докато тя играе тежката драматургия на Озбърн, все някой питал: „Това онуй момиче ли е, дет’ дава лаптопите по телевизията?“ Разказва и за годините в НАТФИЗ, които били толкова натоварени, че четири пъти поред тя пропускала тържеството за рождения ден на майка си. Намерила обаче как да се реваншира – за последните коледни празници наела свой колега, който, облечен като дядо Коледа, донесъл подаръците на родителите й. Обяснява колко много й се снима в киното и се оплаква, че откакто е станала популярна от телевизията, спрели да й се обаждат за кастинги. „А аз все ще намеря време да изиграя главната роля в някой филм“, усмихва се Бианка. Но нали казахме, че зад усмивката й понякога се крият черни облаци. „Някой път се събуждам и съм в някакъв филм. Може да съм направила нещо гениално предния ден на сцената и да се чувствам като мишка след това.“ В такива сутрини се обажда да плаче на колегата си от театралната академия Илко. Той е човекът, ушил костюма й на Супер Бианка. Изобщо двамата често се забавляват да организират партита и да измислят костюми за тях. Бианка обича после да си прави фотосесии с някои от тези костюми (точно такъв е случаят на снимката с тоалетната чиния). Друго, което е правила за душата си, е било да организира благотворителни театрални представления за децата от дома в Луковит. Това се случвало във витизчийските времена, но тя и досега поддържа връзка с някои от децата.

„Никога не съм доволна от себе си – казва Бианка. - А понякога е добре да имаш повече самочувствие. Много хора изглеждат брилянтно в очите на другите само заради това, че имат самочувствие. А аз винаги се колебая.“
Интелигентните хора винаги се колебаят, Бианка. И всяко изискано и малко лудо момиче трябва да има своите „лоши чернилки“, както ги наричаше Холи Голайтли. И своите закуски в Тифани. Все пак ако Супер Бойко ти насрочи час да летите заедно, моля те, не се колебай. Лети и гледай да имаш оператор наблизо...