всяка жена има право на своите 300 грама силикон

Десет часът сутринта. Гола да кръста, с разперени встрани ръце, Мария лежи на операционната маса. След около четири часа ще се събуди щастлива - с умопомрачително стегнат и стърчащ нагоре бюст, за който само е мечтала доскоро. За операцията е получила пълното одобрение на съпруга си. Нещо повече - той е този, който я подтиква към поставянето на силиконови импланти в бюста. Но сега на операционната маса Мария се бори сама в името на семейното щастие... И не чувства нищо. Тя е там, където животът и смъртта се сливат.

Вместо Мария диша изкуственият бял дроб. Отзад на монитора са изписани жизнено важните показатели, които анестезиоложката следи през цялото време - пулс, кръвно налягане, сърдечен ритъм, количеството на кислород в кръвта, степента на обдишване... Операционната е оборудвана с апарати за спешни случаи не по-зле от която е да е голяма болница - дефибрилатор (ако случайно сърцето спре), пейсмейкър (водач на сърдечния ритъм), система за дозиране на активните вещества в кръвта.

С колегата, фотографа Светльо Караджов гледаме втрещено. Въпреки че сме облечени от главата до петите в стерилно облекло, ни е забранено да пипаме каквото и да е. По едно време мониторът записуква тревожно и сякаш полудява. Пулсът скача на 120, кривата на сърцето върви по диагонал...

Чувствам как през стиснатите ми зъби въздухът излиза на пресекулки. Колегата, както мери осветлението, се заковава на място. Фалшива тревога. Апаратът е толкова чувствителен, че реагира на всяко движение. В случая анестезиоложката вкарва антибиотици в системата с превантивна цел. Все пак имплантите, колкото и да са съвършени, са чуждо тяло.

Тягостната атмосфера се разведрява, когато вътре нахлува хирургът - д-р Страхил Ефремов, специалист по пластична хирургия. Първата му работа е да пита колежките какво ще слушат днес - Дийп Пърпъл или Ей Си Ди Си. Операционната сестра е почитателка на латиното, но слава богу, избират лека музика. Втората сестра дяволито ни намига, обяснявайки, че докторът обича руските романси, но заради "гостите" този път ще ги пропусне.

Тананикайки, хирургът подготвя операционното поле за работа, като прикрепва стерилните чарфаши със специален телбод - да не му се плъзгат. Когато разбирам, че с него дупчи директно кожата, космите по ръцете ми настръхват. "Дребна работа. Няма и помен да остане", ме успокоява той и започва разкрояването.

шев и кройка

Хирургът със специално мастило рисува очертанията на новите гърди, т.нар. ложе, където трябва да постави имплантите. И за да е сигурен, че бюстът ще е абсолютно симетричен, маркира гръдната ос на три места (под, между и над гърдите) с хирургични конци. Те са с еднаква дължина и с тях после ще мери разстоянието до всяка гърда. Не ми е много ясно как точно ще стане, но д-р Ефремов обещава да го демонстрира после. За по-голяма прецизност в действие влиза и шивашкият метър.

В един момент ми заприличва на дизайнер, който крои дрехата на живота си. Само дето е от човешка кожа. Следва първият разрез. При предварителните прегледи на Мария са обяснили трите възможности за разрези, през които могат да се вкарат имплантите - под гърдите, около ареолата или странично под мишниците. Пациентката избира разреза под гърдите, който най-малко ще личи, когато се съблече по монокини на плажа. Което, между другото, смята да направи още това лято.

дай газ!

командва докторът. Става въпрос за електронож, чиито педали сестрата натиска по даден знак. Жълтият е за рязане, синият - за кръвоспиране. Тъй като Мария иска второ дете, докторът ще вкара имплантите над гръдния мускул и под млечната жлеза, без да я уврежда. За целта трябва да оформи голяма кухина точно по очертанията и без помощта на електроножа няма да мине.

"При естетичната хирургия е недопустимо да се оставя каквото и да било кървене. Дори и и най-малкият съсирек влошава качеството на операцията. По-бавно става, но за сметка на това е по-сигурно", обяснява той между командите "синьо", после "жълто", пак "синьо. "Пациентката не иска да е по-здрава, тя иска да е красива. Както казва един колега, пациентът може да е грозен, когато влезе в кабинета. Важното е да не излезе смешен. Тази работа не е за начинаещи. Резултатът от подобна операция не може да бъде друг, освен отличен.

Пластичната хирургия се специализира 6 години, както в България, така и по света." Доказва го и специализацията на доктора - член на Международната конфедерация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия, секретар на Българското научно дружество по пластична хирургия и изгаряния...

Докато разширява кухината и от време на време я повдига със специален държач, за да я огледа, докторът намира време за кратка лекция. "При момичета, които нямат никакви гърди, протезите се поставят под гръдния мускул, защото иначе се забелязват. Преди време методът носеше известен риск - процентът на капсулни свивания (гърдата става твърда като топка) е висок.

Установено бе, че една от причините е гладката повърхност на старите протези. Новите протези последно поколение са с грапава повърхност и поставянето им под мускула не представлява проблем. До ден-днешен се използват двете техники, като за всеки човек е индивидуално."

равнис по сексбомбите

Оказва се, че възприятата на българката за големината на бюста с течение на времето се променят. Доскоро европейките, включително и нашенките, не си падали по големите цици. "От нас искаха така да направим операцията, че да не се забелязва, че бюстът е увеличен изкуствено." Днес положението е коренно различно. Анализите при случаите за увеличаване на бюста показват, че размерът расте. Ако през 90-те години имплантите са от 180 до 200-220 кубика, в момента най-предпочитани са около 300.

Някои жени дори избират специални модели, които подчертават горния полюс на гърдите и от километри личи, че са помпани. "Понякога се чудя на жените, които си поръчват 350-400 кубика - не престава да се удивлява доктор Ефремов. - Новите гърди трябва да са хармонични. Представете си как би изглеждал огромен бюст на миньонче със слаба фигура. Според мен е неестествено."

Веднага си представям покойната рекордьорка Лоло Ферари и гигантските 137 см гръдна обиколка. "Мария е изключение - продължава хирургът. - Тя е над 175 см и нейните 270 кубика са й по мярка."

Д-р Ефремов продължава да разширява кухината. От време на време проверява ложето с пръсти. Прилича ми на работа на тъмно, да не говорим, че изглежда грубо. Но, както казва докторът, "никакъв инструмент не може да замени усещането на пръстите. Може да е грубо, но дава най-малкото кървене и тъканите се травмират най-малко. Евентуалното усложнение е намаляване чувствителността на зърното, но след време изчезва."

Най-накрая докторът е доволен. Кухината е направена точно по очертанията. Хирургът поставя вътре марли, напоени с топъл серум.

Докато едната гърда стои натъпкана с марли, хирургът се захваща с другата.

Втората гърда се работи в абсолютно същата последователност. Като гледам първата, съблазнително опъната като на младо момиче и стърчаща нагоре, си мисля какво ли би било, ако и аз си направя... Към действителността ме връща хирургът, който бърка с два пръста в четирисантиметровия разрез и разпъва. Желанието изчезва, сякаш никога не го е имало. Най-накрая идва ред на

скъпите, но безопасни импланти

Мария е избрала най-скъпите, на фирма McGhan, които са номер едно в света на протезите. Решила е, че когато човек си слага подобно нещо, то не трябва да е с посредствено качество. След като дава толкава пари, няколкостотин долара не са от значение. И е права. Д-р Ефремов ми разказва страховити истории, как само допреди 2-3 години в България негови "колеги" инжектирали директно хидрогел в гърдите.

Последствията били катастрофални - усложнения, инфекции, некроза на тъканите и в последна сметка - ампутация. Имплантите на МакГан са анатомични - коригират дефектите на млечната жлеза. Ако гърдите са раздалечени, ги приближаваг, ако са много близко, ги раздалечават, повдигат ги, придават им окръглен или коничен вид. Пълни са със силиконов гел, който дори да се среже, няма как да изтече.
Имат седемслойна еластична мембрана, като най-горният слой, който влиза в контакт с човешката тъкан, е изработен ръчно и има свойството да се сраства с тъканите на тялото. Втвърдяването на гърдите е сведено до минимум. На практика новите гърди не се различават от истинските. Цената им варира мужду 1200 - 2000 долара. Общо операцята излиза 2200 - 2900 долара, като анестезията не се заплаща отделно. В крайната цена е включена и една нощувка.

хирургът - художникът почти вълшебник

Точно се чудя как ще бъде набутана в малкия разрез протезата, която ми прилича на медуза, когато, хоп, д-р Ефремов вече я е сложил. Преди да съм казала "жестоко", недоволен, хирургът - хоп, я изважда. (Нали се сещате, че само отстрани изглежда лесно.) Протезата трябва да е добре легнала, да няма прегъване и гънки.

Втория път всичко става като по ноти. "Три пъти го режа и все късо става", шегува се той, но отдалеч личи, че е професионалист. Д-р Ефремов започва да връзва вътрешните конци, които предварително е наложил. Иска да е сигурен, че нищо няма да застраши целостта на протезата. "Какво ще кажете, хубава ли стана?" и като художник се отдръпва назад да се полюбува на произведението си. "Докторе, кога ли ще дойде и моят ред?" - не се стърпява анестезиоложката.

Най-накрая и другата гърда минава по същия път. Навеждам се на равнищете на бюста и гледам дали е симетричен. Защо ми се струва, че едната е по-голяма от другата?

"Няма начин!" - смее се докторът и хваща в ръка конците, за които стана въпрос в началото. Като ги премята наляво, краищата им опират точно до зърното на лявата гърда. Надясно е същото. Гънките под гърдите се фиксират с лепенки, за да стои бюстът на едно равнище. След седем дни конците се свалят и един месец се носи сутиен без банели, с цел имплантантите да се наместят симетрично. На въпроса има ли препарат, който да заличи белезите, докторът малко се сопва.

"Защо все за белезите се хващате. Няма хирургия без белег. Мазането с подобни препарати само го разширява. Най-добрият начин е като се остави майката природа да си свърши работа. После като махна конците, ще й сложа специални лепенки под формата на лентички, които ще намалят белега." Напрежението в залата постепенно спада. Мария отдавна е изведена от упойка. Питам доктора кога най-рано може да даде на съпруга си да й се порадва.

"Всичко зависи от нея. Когато му даде" - не престава да се шегува хирургът. - Знаете ли кое е най-интересното? Че пациентките поне половин година не могат да свикнат с новите си гърди. Срамуват се от себе си и ходят прегърбени. Обратно на очакванията, започват да обличат пуловери и широки дрехи. След половин година обаче са готови за шоу бизнеса."

умирах от страх, но реших, че си струва

Мария е 33-годишна, омъжена, с едно дете: "След продължителното кърмене бюстът ми увисна. Срамувах се от гърдите си, защото бяха много грозни. Носех сутиен денонощно и спях с него. Свалях го само когато се къпех. През лятото от топлината се подсичах. Не може да си представите какъв ад беше. На плажа непрекъснато гледах да се скрия. Все пак не съм толкова възрастна, за да се крия като бабичка. Идеята да се подложа на операция за уголемяване на бюста дойде от мъжа ми. Отначало не я възприех, защото много ме беше страх, но той ми даде смелост. Като се позамислих, реших, че искам и аз да се чувствам добре, и той. Но продължаваше да ми е притеснено. Включително, като дойдох за операцията, умирах от страх. От година обмислям операцията. Обиколих няколко места и никъде не ми допадна. Всичко изглеждаше несериозно, не се чувствах застрахована. Как си представяте клиника в апартамент? Изглеждаше ми като хубав мебелиран офис с компютър, на който ти показват някакви картинки. Даже от един център направо избягах, защото ми заприлича на ветеринарна лечебница. Другото, което ме потресе, е, че докторът първо ти иска 20-25 лв. за преглед и едва тогава започва разговорът. Фактът, че подобни кабинети не приличат на истинска болница, ме спираше. Вижте, не е само въпросът да се подложиш на операцията. Интересуваше ме степента на сигурност. Не можех да си позволя да рискувам, защото кой ще гледа детето ми, ако нещо стане. Вече се бях отказала, когато случайно попаднах на уеб-страницата на тази клиника в Интернет. След като разговарях с д-р Малинов, реших, че това е най-подходящото място. Първо, той ми вдъхна доверие, разговоря с мен час и половина и не ми взе нито лев. Второ, клиниката разполага с различни лекари, всеки специалист в своята област. Когато трябваше да платя, носех парите в мен, но бях решила да не ги давам, ако нещо не ми се обясни или не ми хареса.

На другите места, където ходих, ми показаха само обикновени, кръгли импланти. Даже в един кабинет ми предложиха протези с физиологичен серум. Идеята не ми хареса, защото след време щеше да се наложи да ги заменя с други. Не можех да си представя, че трябва да се подложа отново на операция. При определянето на имплантите се доверих изцяло на д-р Ефремов. Той ме посъветва и за размера. Ако бяха по-малки, нямаше да изпъват кожата. Аз пък не харесах големите, защото искам бюстът ми да изглеждат естествено. Преди размерът на сутиена бе 75 В, сега съм си купила 75 С и дори мисля, че ми е малко голям.

Нищо не си спомням от операцията. Дори не помня кога са ме извели от упойка. Събудих се в 18.00 същия ден. Сестрите веднага ми дадоха огледало, но на мен не ми беше до гледане, защото много ми се гадеше и ми се спеше. Не чувствах абсолютно никаква болка. Само дърпане от лепенките, с които съм залепена. Едва около 22 ч. дойдох на себе си, но и тогава не станах заради дренажите. Сутринта ми беше паднало кръвното, защото предния ден нищо не бях яла, но сестрите се погрижиха добре да закуся. Още не съм видяла гърдите си в огледалото.

Само отгоре ги погледнах. Харесвам ги. Така си ги представях. Не исках да са много встрани, нито много сближени отпред. Исках нормален красив женски бюст. Никога не съм си мечтала за бюст като на Памела Андерсън. Не желая по улицата да ме сочат с пръст и да казват "вижте я тази със силикона".

Аз не съм светска личност, не ходя по коктейли и не ми се налага да демонстрирам разголен бюст. Още не съм решила дали на морето ще бъда без горнище. Ако белезите не личат много - сигурно ще го махна.

Няма да казвам на никого, дори на родителите си. Ако се наложи, тогава. В края на краищата това е мое решение. Смятам, че цената, която платих, напълно отговаря на услугата, на вниманието към мен. Само да се закашлям и сестрата влетяваше във стаята.

А и условията са несравними. Самостоятелна стая със санитарен възел, климатик, телефон, телевизор, уредба, свързана със сестринския бокс."

Мария е щастлива. Вече всичко е минало. Долу я чакат мъжът й с детето. Смятат още сега да отидат на Витоша за малка семейна почивка. Мария наистина я заслужава.

какво още в клиника Малинов?

повдигане на бюст

оформяне на нова гърда след ампутация

липоскулптура през стерилни канюли (нещо като железен шиш) се влива физиологичен серум и разтворените подкожно мазнини се изсмукват с помощта на мощна помпа-аспиратор. За оформяне пропорциите на тялото в някои участъци може да се наложи обратно инфилтриране на мастна тъкан

абдоминопластика (операция на увиснала коремна стена), при която половината корем се "изсича"

фейслифтинг (опъване кожата на лицето по хирургичен път)

увеличаване обема на устни с помощта на скалпел

ринопластика (операция на нос) - от естетическо оформяне до изграждане на нов нос

оперативното лечение на импотентност

имплантация на тестиси

протезиране на пенис - удължаване, разширяване или при пълна невъзможност за ерекция

урологични операции при вродени аномалии

смяна на пола

диагностични кабинети: вътрешен, хирургичен, очен, уши, нос, гърло, акушерство и гинекология, стоматологичен, психолог, психиатър

кабинет по дерматология и медицинска козметика: всички видове пилинг - билков, плодов, химичен, оригинални програми за лечение на акне, белези и пигментации, фейслифтинг без скалпел, лазерна и фотоепилация

физиотерапия, оборудвана с уникални апарати, които помагат за бързото преодоляване на следоперативния период, сауна, тангентор, масаж, ароматерапия, антистресова програма