Оказа се, че съм наполовина права. Към перлите в короната - д-р Стоянов е виден столичен ваятел на цици и цар на ендоскопския лифтинг, лекарят иска да прибави още една – отстраняване на една от причините за... хъркането. Затова спретва малък workshop с обучаващ д-р Емил Саботинов. В неговите ръце лазерът се превръща в безотказно оръжие срещу звуците, отравящи живота на милиони хора по света.

Нямате отношение към юнашкото боботене, което човек издава при спане? Грешите. Дори никога да не сте свирили на духов инструмент (между другото 1/4 от „музикантите“ са жени), все някога ви се е случвало да бъдете жертви на басовите „трели“. Лошото е, че с напредването на възрастта проблемът се задълбочава. След 65 години хъркат повече от половината хора. Неприятното явление има две страни – драматично-комична и медицинска.
клуб на анонимния хъркач
Тук може да споделите всички онези стресиращи истории, които дори Опра Унфри не си позволява да разнищва в своето шоу. А тя, знаете, е цапната в устата. Ако се притеснявате, ще ви разкажа първо аз. Слава богу, че не спя до кашалот. (Да не забравя да си плюя в пазвата. Работата не е само в чудовищния звук. Според английски учени хъркащите по-малко се занимават със секс. Малката нощна музика е причина за развод при 7% от двойките, а в 60% от случаите единият от съпрузите се изнася в друга стая.) Но имам забележителна нощ, прекарана в компанията на колежка. То не беше шум от преминаващ товарен влак, не, по-скоро банциг за рязане на дърва или електрическа косачка, то не беше чудо. Но моето страдание е нищо пред комичните истории в нета. За ужас на съпруга жена му била предупредена от кварталния полицай да спазва закона за нощната тишина. Друг пък в казармата често се събуждал на пода, „наметнат“ отгоре с матрак. Силата на хъркането на трети била 93 децибела, което се равнява на 2/3 от шума на излитащ боинг. Не си го измислям. Рекордът е записан в Книгата на Гинес. Но да не се отплесваме. В командировка винаги си нося тапи за уши. Уви, малките приспособления се оказаха безсилни пред бученето на Ниагарския водопад. И да бях се въоръжила с наушници като тези, дето използват регулировчиците на самолети, все тая. Какво ли не не пробвах – подсвиркване, цъкане с език, замерване с предмети, бутане, събуждане. Не и не. Накрая станах, забърках конска доза „успокоително“ от минибара и прекарах остатъка от нощта на два стола на балкона. Кой знае, може и аз да съм похърквала. По-долу ще разберете защо.  
хъркаш, значи не дишаш!
На хъркащите обаче съвсем не им е до смях. Макар че спят сладко и не чуват собственото си гъргорене, нощните страдалци се събуждат по няколко пъти на нощ и на сутринта се чувстват като след тежък махмурлук. Някъде четох, че при средно силно хъркане (границите се движат между 20 и 80 децибела) нещастните хора губят 2 години от съня си. Естествено, след като не са отпочинали, представете си какво може да е настроението им. Разбира се, за депресия дума не може да става, но на следващата сутрин ситуацията се повтаря. Според спецовете грешките в работата също се дължат на непълноценния сън. Нежеланите звуци са първият сигнал, че нещо не е наред. Само по себе си явлението има чисто физиологично обяснение, свързано с аеродинамиката. Феноменът е резултат от отпускането на мускулатурата на мекото небце, езика или носоглътката. Висулката в средата на първото, т. нар. мъжец, вибрира от преминаващия през стеснените дихателни пътища въздух. Причините може да са най-разнообразни: наднормено тегло, малка или скосена долна челюст, изкривена носна преграда, най-обикновена простуда, хронична или сенна хрема, полипи, увеличени сливици, обилно хранене и прием на алкохол и лекарства (антихистаминови и сънотворни), които отпускат мускулите на устната кухина. И колкото и странно да ви се струва – физическа преумора. Най-опасното последствие от хъркането е апнеята - кратковременни спирания на дишането през нощта. В резултат пада сатурацията – количеството на кислород в организма, което пък от своя страна води до риск от инсулт, инфаркт, а твърде рядко и до внезапна смърт.
операция с лазер на мекото небце
Добрата новина е, че няма място за отчаяние, нито пък за развод. Преди да влезе в действие лазерният лъч, ви задават куп въпроси, напомнящи разпит в Гестапо. Откога хъркате, във всички положения или само на гръб, събуждате ли се от чувството, че се задушавате, правени ли са ви операции на сливиците или на носа, имате ли синузит, запушен нос, усещане за чуждо тяло или загуба на гласа... Споко, след отговорите не следват мъчения, а оптична риноскопия на носа (изследване с ендоскоп) след предварителна анестезия. Накрая се прави обстоятелствен разбор на причините, довели до хъркане, като се започва от най-съществената. Ако е само мекото небце, направо сте щастливци. Проблемът се оправя с лазерна корекция или радиочестотна индуцирана термотерапия. Лазер-асистираната уволопалатопластика - как само звучи! - е отделяне на част от мекото небце и мъжеца с цел да се разшири пространството на горните дихателни пътища и да се отвори повече място за преминаване на въздуха. Втората терапия не е нищо друго освен познатия радиочестотен лифтинг (излъчвана от накрайник енергия затопля тъканите, което води до стимулиране синтеза на колаген и еластин), чрез който се тонизира и повдига мекото небце. Останалите причини за хъркането - стесняване на гълтача, удебеляване на лигавицата на гълтача или на конхите (симетрични структури в носната кухина), изкривяване на носната преграда, се решават съвместно със специалист по УНГ.
При сънна апнея положението е малко по-сложно. Налага се да се направи полисонография в лаборатория. По време на това изследване към пациента се включва апарат, който измерва стадиите на съня, преминаването на въздуха през дихателните пътища, положението на тялото, нивото на насищане на кръвта с кислород. Цялата информация се записва и се обработва с компютър. При сатурация 50-70% (нормата е 92%) ефектът на лазерната корекция не е голям. Ако проблемът обаче е само в мекото небце, можем да очакваме над 90% успеваемост (при радиочестотната индуцирана термотерапия е едва 40%). При 1-2% от пациентите има вероятност тъканите да провиснат и се налага отново да се коригират.
Самата лазерна операция не боли. Трае десетина минути плюс подготовката. Неприятни усещания има в рехабилитационния период от 7-10 дни. Два дни след това не трябва да се занимавате с активна физическа дейност, да пушите и да пиете. Контролният преглед е през първата и третата седмица след операцията. Интересно е, че жените са по-послушни пациенти от мъжете и спазват строго препоръките: никакви кисели неща от рода на вино или сокове, гаргара със солена вода и смучене на лекарства за гърло... Единственият възможен страничен ефект (при 1% от оперираните) е налеп от съсирена кръв, който не бива да ви притеснява. Най-много да се сдобиете с дрезгав глас като на шеф на мафия. За щастие ефектът е временен – налепът се разгражда в рамките на 7-10 дни. Цената на лазерната корекция засега е промоционална – 900 лв., с тенденция да стигне 1000-1100 лв. Оптичната риноскопия излиза 200 лв. Ако се стигне до лазерна корекция, сумата се изключва от общата цена.