„вярно ли е, че липсата на кръв по време на ендоскопска операция е показател за прецизността й?“, пита нашата читателка С. Ил., София
д-р  Стоянов: Да, вярно е. Но за да се направи толкова чиста операция, е необходимо да се планира всичко с точност до минута, да се направи ясна стратегия като при военна офанзива - това е, което ме занимава в деня преди важна операция. В това е и майсторството на пластичния хирург - той трябва да реши коя група лицеви мускули да надреже, и то така, че да запази мимиката и естествения вид на лицето. Аз се стремя да не капне и капка кръв, просто полудявам, ако това се случи. При ендоскопския лифтинг техниката е от изключително значение, колкото по-модерна е апаратурата, толкова по-малка е вероятността от грешка. Ендоскопската техника увеличава  на екрана десетки  пъти един нерв, който в действителност е по-тънък от косъм. А не е ли важен за резултатите и инструментариумът за липосукция например - модерните канюли, центрофуги и прочие техника. А не е ли важен анестезиологът? Разбира се, че е изключително важен. Аз се гордея с това, че работя с най-добрия анестезиолог за такъв тип операции в България. Но има още фактори за една прецизна безкръвна операция - талант, око, точна ръка...

„след като у нас ендоскопският лифтинг се прави в две-три клиники, както твърди д-р Стоянов, не е ли по-добре човек да избере реномирана западна болница за пластична операция, колкото и да му струва това, защото нашите клиники за съжаление са на много ниско ниво като апаратура и опит на лекарите?“ М. Ф., София
Няма нищо лошо в това да избереш клиника в чужбина. Целият въпрос е как и защо я избираш. Лично аз виждам голяма опасност в увлечението по интернет лечението. Познавам пациент, който избра клиника в чужбина по сайт, впечатлен от приемната й. Да, тя беше с огромни размери, мрамор, позлата, фрески по стените, направо Сикстинската капела. Но нямаше снимки на операционната и пишеше скромно „работим с най-добрата техника“. Добре де, техниката си има име, защо не е показана и описана? Каква е гаранцията, когато интернет посетителите опознават само фоайето, а операционната може и да е повече от скромна с остаряла морално техника? (Разбира се, подобна опасност дебне пациентите и в родината - малко ли са клиниките в апартаменти на жилищни блокове - б. р.)
Когато казвам, че работя с най-добрата техника в България за ендоскопски лифтинг, аз я описвам, ако пациентът иска да разгледа операционната, в която ще бъде опериран - показвам му я. Няма нищо лошо. Важно е един пациент да избере не толкова клиниката, колкото лекаря, който ще го оперира. Защото в ръцете на некадърния лекар скалпелът, лазерният лъч, или ендоскопските ножици са смъртоносно оръжие, без значение дали работи с тях на брега на Женевското езеро в скъпа клиника, или в клиниката на звездите в Маями. 
И тук идва основната опасност, когато човек избере чужда клиника. Светилата в пластичната хирургия имат големи клиники с огромен екип. Един пацент-чужденец не може да бъде сигурен, че ще бъде опериран от светилото, а не от негов асистент. Казвам това с чиста съвест, защото при мен идват нерядко хора, оперирани в чужбина, в реномирани клиники и дали маса пари, а с несполучливи операции, с несръчно направени шевове, дори с инфекции. Първото, което изисквам, е документацията, която е задължителна за тази операция - от вида на упойката, до това кой и какво е правил във всеки един момент, какъв материал и количество е въведен в организма, как е реагирал организмът на пациента след операцията и т. н. И често оставам изумен от факта, че българите не получават и не изискват такива документи от чуждестранните клиники. Мит е също така, че в реномираните западни клиники не стават грешки. (Ето един пресен пример. Бившата жена на нигерийския президент почина при липосукция през септември тази година в модерния испански курорт Пуерто Банус, в една от прочутите клиники, оперирана от млад лекар, който е допуснал груба грешка - б. р.)
При мен дойде скоро една известна певица с обезобразени устни, направени в чужбина. Помощ, вади това нещо от устните ми! Добре, какво е то, мигриращ силикон или нещо друго? Как е поставен и къде? В какво количество? Не бих могъл да направя каквото и да е без тази информация.
От тази гледна точка е много по-добре една операция да бъде направена в България, където имаш пряк и постоянен контакт с лекаря си и можеш да се видиш с него предварително два-три и повече пъти и винаги да се върнеш за консултация и помощ.

„когато една операция е несполучлива, къде трябва да се поправя - в същата клиника или при друг лекар?“ В.Ш. , София
Вече имам две пациентки от развлекателната индустия, оперирани в една и съща клиника в Германия с подобна вечатляваща интернет страница. И на двете бяха сложени огромни импланти надмускулно - нещо, което вече не се прави в реномирани клиники, защото е остарял метод и резултатите след година-две вече са лоши. Имам и пациенти, които идват от чужбина с твърдото убеждение, че имплантите им са сложени подмускулно и остават шокирани, когато разберат, че това не е така. За съжаление ми се налага да правя подобен „риплейсмънт“, или по две-три такива реоперации седмично - изваждам импланти, сложени над мускула, и  поставям нови подмускулно. Такива корекции изискват особено майсторство, повишено внимание и прецизно планиране на всяко едно действие.
Така че моят първи съвет към пациентите е да изберат своя хирург, да говорят с него веднъж, два или три пъти, колкото е необходимо, за да си изяснят всички подробности от операцията, да видят операционната и конкретните резултати на хирурга, с  други думи да се уверят, че това е техният лекар.

„пластичните хирурзи у нас станаха звезди, надничат от билбордове и носят папийонки. Те са повече търговци, отколкто лекари - защо не пишете на тази тема?“ З. Г., София
Всеки лекар отговаря за себе си и сам гради името си и авторитета си. Според мен основната опасност за пациента у нас е липсата на професионална етика и морал при някои от лекарите, които се наричат пластични хирурзи.
Преди да стане пластичен хирург, един лекар първо трябва да бъде хирург, тоест да има и специалност по обща хирургия, защото у нас има “пластични лекари”, които не са хирурзи. И това не е тайна – мамолози слагат импланти, та пушек се вдига. Травматолози, работили като хирурзи, и дерматолози без специалност правят липосукции. Абсурд, пълен абсурд! „Гаражната“ пластична хирургия, както аз я наричам, върви с пълна сила. Приемната – в хола, в спалнята оперират, в кухнята – реанимация. Лекарите, които се стремят към пари и слава на всяка цена, нанасят много вреда на реномето на българските лекари в частност и на пластичната хирургия като цяло. И да, трябва да се говори и пише за това. Второ, за да стане пластичен хирург, един хирург трябва да стои с години в операционната с ръце на гърба и само да наблюдава, докато му дадат да направи първия си шев, а след това и да асистира. Самата специализация по пластична и естетична хирургия е тежка програма, продължаваща 5 години. Колко от българските лекари, самопровъзгласили се за пластични хирурзи, имат такава практика? Със семинари в чужбина  и няколкомесечни курсове не се става пластичен хирург.
 
„д-р Стоянов правилно отбелязва, че лекарят трябва да е честен с пациента. Какво обаче означава това - да се говори само за възможните усложнения ли?“ Р.Р., Плевен
Разбира се, че не. Честност означава понякога и да връщаш пациенти, от които можеш добре да спечелиш. Честно е също, ако една жена няма нужда от лифтинга на лицето, за който настоява, да й се каже. Ще загубите парите й, но ще спечелите уважението й. Много спорове имам с майките, които водят 16-17-годишни момичета за импланти в бюста, или за увеличаване на устни преди абитуриентските балове. Не съм готов да ги приема на всяка цена, затова сядаме и говорим, и се опитвам да ги разубедя, когато смятам, че няма нужда от желаната интервенция.  Да, знам, че ще отидат в друга клиника, при друг лекар. Но има опасност да попаднат при лекар, който обещава невъзможни неща, или пък използва материал,  неразрешен от комисията по лекарства и лекарствени средства у нас, аналог на FDA (Food&Drug Administration, американската агенция по храните и лекарствата, която одобрява всеки препарат, лекарство, добавка или метод, преди да бъде пуснат на пазара). 
Има и лекари, които привличат клиенти с измислени „уникални“ авторски методи  и така оплитат в лъжи пациентите си, че те забравят да питат за техниката и последиците. Дори един самопровъзгласил се за пластичен хирург доктор рекламира в интернет страницата си удължаване на крака - нещо, което е изключително сложно и за най-добрия ортопедичен екип! Представяте ли си? 
За да обобщя, ще кажа, че пластичният хирург трябва да бъде честен докрай с пацентите си и да им разясни подробно и стъпките, които ще предприеме, и последиците, и възможните усложнения, дори ако пациентът е решил на всяка цена да направи операцията и не иска и да знае какво точно ще се случва. Не може един уважаващ себе си хирург да се възполза от невежеството и уязвимостта на един пациент.