Следя работата на Румен Евстатиев с особено внимание и интерес. За мен той е един от най-ярките млади интериорни дизайнери, чиято естетика асоциирам с увереност, характер и категоричност. Румен Евстатиев не просто оформя интериори, а изгражда пространствени идеи – завършени, цялостни и винаги изненадващи.

Очаквам всеки негов нов проект с нетърпение, защото знам, че ще бъда провокирана интелектуално и въвлечена в свят, който ще ми отнеме време да опозная. Пространствата му въздействат като картини — привличат с композицията си, но истинската им сила се разгръща слой по слой, през жестове, материали, текстури, акценти. Трудно ми е да проследя развитие в работата му в класическия смисъл, защото всеки негов проект носи своя завършена логика и вътрешна цялост. По-скоро усещам как той навлиза все по-дълбоко в своята естетическа вселена — създава атмосфери, които не просто се обитават, а се преживяват. И точно това прави работата му толкова ценна – тя не търси принадлежност, а я създава.
Най-новият му проект ни отвежда в софийски апартамент на последен етаж с красива гледка към Витоша. 

Румен Евстатиев поема интериорното проектиране на етап, в който част от пространството вече е оформено от други колеги – разпределението е било ясно, плочките в антрето и част от таваните са били поставени и не са подлежали на промяна, кухнята и детските стаи – до голяма степен обзаведени. Румен приема тези зададени параметри като основа, върху която да развие собствената си концепция. 

Собствениците, семейство с две вече пораснали деца, имат отношение към интериорния дизайн. В тяхно лице Румен среща истински партньори, готови за диалог и отворени към по-нестандартни идеи. Още на първата им среща дизайнерът усеща свободата, с която ще работи – той на практика получава картбланш за оформянето на пространството. 

Още с влизането в антрето става ясно, че тук нищо не е оставено на случайността. За Румен Евстатиев тази зона не е просто преход, а откриващ кадър – първото внушение, което задава тона на целия интериор. Стените са в сива гама, с по-сурово излъчване, което създава усещане за дълбочина и характер и подготвя сетивата за останалата част на дома. 
Погледът попада първо върху „стол с умишлено нарушена перспектива, който посреща като жест на съпротива – срещу симетрията, срещу очакваното, срещу безопасните комбинации. Той съществува в собствена координатна система, в която симетрията е компромис, а „правилното“ — подозрително“. Столът, измислен и създаден от Румен, ни подготвя за среща с интериора, в който няма да намерим „декоративна ексцентричност, а осъзната съпротива срещу нуждата всичко да бъде „на място“.

Над стола е поставено платно на Генко Генков, от колекцията на собствениците. Композицията „не е просто стилистичен акцент, а избор – да се наруши хармонията, за да се отвори възможност за нова гледна точка. Защото всяко отклонение е израз на индивидуалност. А понякога единствената форма на принадлежност е отказът да се впишеш“, споделя дизайнерът. 

Общото пространство изненадва с големите си размери. Интересно и нестандартно е разположението на овален обем,  в който са обособени баня и килер. Дизайнерът е успял да впише това доста предизвикателно присъствие, като го е покрил с  много фини листове метал и му е придал изявено сурово излъчване. 

Тук Румен се е сблъскал с още едно наследство от предишния проект – целият под е бил покрит с дъбов рустикален паркет, избран, за да кореспондира с покритието от тиково дърво върху стените. Премахва го и го заменя с много по-стилно и неутрално дървено подово покритие с по-тъмен цвят, което успява да овладее и дефинира цялата дневна зона. 
По-тъмният цвят е избран заради изключително светлия интериор, който е имал нужда от визуално заземяване и контрапункт на светлината.