Данчо е истинска легенда. Участва на шест поредни олимпиади, печели един сребърен и три бронзови медала. Два пъти е двоен световен шампион на земя и халки на първенствата в Гент и Анахайм през 2001 и 2003 г., и двоен световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г. От декември 2008-а е председател на Българската федерация по спортна гимнастика.

Данчо Йовчев е доайен сред посланиците на „Живей активно“.  

ОТ НАЧАЛОТО помня, че Тереза (Тереза Малинова – бел.ред.) и аз тъкмо бяхме приключили спортната си кариера. С нея започнахме „Нестле за Живей активно“. Бяхме плътно един до друг. Тогава не знаехме още колко много ще се разрасне тази платформа, как ще се надгражда. Стартирахме една идея, една кампания, която прерасна в национално движение, а след това и в начин на живот за много хора. 

БАЛАНСЪТ за себе си се надявам да съм намерил с времето. Макар че имах много дълга професионална кариера. Там изнасилваш тялото ежедневно, прескачаш ежедневно бариери и граници, сантиметър по сантиметър. В такава ситуация не можеш да търсиш баланс. Когато изискваш и се бориш за резултати, ти трябва да си нестандартен, да излизаш извън всички учебници и граници. Тогава експериментираш със себе си. Иначе в живота е много важно да намираш баланса – да не е на всяка цена, да не насоч-
ваш острието, да не пъчиш гърди. Трябва да знаеш кога да се смириш и да отстъпиш. Все още имам нужда от адреналина на физическата свръхактивност, но с годините се усмиряваш, може би е форма и на помъдряване. Отвътре ти идва дали да форсираш, или да си починеш. 

РАЗДЯЛАТА СЪС СПОРТНАТА КАРИЕРА при мен стана постепенно. Защото паралелно с активната си спортна дейност се занимавах и с треньорска дейност, и с администрация. При последните олимпийски игри, а и преди тях, бях и председател на Българската федерация по спортна гимнастика. Тоест отрано започнах да трупам опити в различни посоки. На 39 се отказах и имах плавен, синхронизиран преход.  

20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО все още разучавам младите. Навремето аз имах философията – дори и да не направя кариера, поне ще направя едно хубаво тяло. Постепенно разбираш, че тялото не е толкова за красота, колкото да върши работа – да прави резултати, да издига престижа на нашия спорт. Тоест тялото като суета остава встрани. През тези 20 години с „Нестле за Живей активно“ искаме да подтикнем хора, които никога не са се занимавали със спорт, да станат физически активни. Защото движението е чудно нещо – прави приятелства, прави така, че да живееш по-добре, една идея да си по-напред от този, който не се движи, да се адаптираш по-лесно, по-лесно да преодоляваш трудностите. Обратното на „Живей активно“ е „Живей трудно“.

НЕ ВСЕКИ Е ЗА ЕЛИТЕН СПОРТ. Не всеки има търпението да се посвети 8-9-10 години на спорта, преди да види резултатите. Младите често са нетърпеливи. Зависи и от родителите. Но ние искаме да създадем желание за активност, пък после всеки ще си намери посоката. Ако иска волейбол – ето ти Пушката, той ще те посъветва къде и как да се запишеш да тренираш. 

СУТРИН ИЛИ ВЕЧЕР ДА ТИЧАМЕ В ПАРКА за мен няма значение, въпросът е да не пропускаш. Аз всеки ден си правя някаква физическа активност, в противен случай имам угризения на съвестта. И към момента нямам пропуснат ден. Не прекарвам 3 часа във фитнеса. За 30-40 минути си вземам дозата щастие и си тръгвам. 

Блиц / Всяка крачка ни вдъхновява  

Кое е по-трудно – първата крачка или да продължиш?

Първата е важна, да продължиш е по-трудно.

Как правиш първата крачка – интуитивно или след размисъл?

Понякога пробваш, експериментираш и разбираш дали е твоето, понякога я правиш осъзнато и тогава да продължиш е още по-трудно.

А в романтичната сфера?

Понякога съжаляваш, понякога се радваш.

Как си представяш платформата „Нестле за Живей активно“ извървяла крачка по крачка още 10 години?

Представям си я в международен мащаб. В България тя вече надмина моите очаквания.