Можете да го видите на билбордове из Сидни. А ако сте в Ню Йорк, и на живо.

На 23 години е и вече Calvin Klein e сред най-редовните му клиенти, работи за брандове като Bottega Veneta, Iceberg, Dolce&Gabbana, Jacquemus… и с агенции в Милано, Париж, Барселона, Брюксел, Стокхолм, Сидни, Ню Йорк. Людмил е дал безапелационна заявка за модел на световно ниво. А всичко започва, когато букерът на „Ивет Фешън“ Диан Динев забелязва случайно на улицата интересния му профил.

"Снимах с невероятен екип в голям студен хангар, може да не си личи, но бях измръз-нал. Докато работиш тази професия, се налага да излизаш от комфортната си зона постоянно – от снимки в ледени езера до снимки на зимна колекция през лятото на 40 градуса – и все трябва да изглеждаш добре. Изпитание си е, но не бих го заменил“, разказва Людмил Димитров за снимките на корицата на 10 Magazine в Мелбърн.  

Той е спонтанен, харизматичен и енергичен. Говори осем, да – осем езика. „Средата и приятелите ми са от цял свят, налага ми се да сменям поне пет езика ежедневно. Почти всички съм ги учил сам, удават ми се с лекота.“

Когато Диан Динев, букерът на „Ивет Фешън“, го спира в центъра на София, Людмил нямал представа от мода и фешън брандове. Малко по-късно, без да мисли, че моделингът е истинска професия, приема предложението. „Беше времето на ковид и волейболният ми отбор остана на пауза, а аз дадох шанс на непознатото“, така без особени колебания избира модата пред спорта, осъзнавайки и днес, че не би бил човекът, който е, ако е нямал дисциплината, тренирана години наред.

Ако го попитате за предизвикателствата, ще ви каже, че професията изисква да поемаш рискове и не е толкова розова, колкото изглежда, че зависиш от други хора, но рядко ще има някой, който да ти обясни нещата, затова сам се учиш. И още, че: „Адаптивността е важно качество, понеже всичко зависи от първото впечатление на клиента, не е гарантиран втори шанс. Има много красиви хора по света, но да си с черти на модел не е достатъчно, трябва да умееш да изградиш и предадеш на зрителя история или чувство, подобно на актьорите“. Как се става все по-добър в тази професия?

„Като се стараеш да си по-добър от човека, който си бил вчера. Подобно на спорта, но се състезаваш сам със себе си“, казва Людмил. Дали го е променил моделингът? „Не точно промяна, а развитие на усет и вкус, понеже, преди да бъда модел, нямах представа от стил на обличане, дрехата за мен беше необходимост, едни дънки и толкова. След като се срещнах с големи световни дизайнери, започнах да усещам моя собствен стил, да експериментирам. А в ежедневието ми най-голямата промяна е, че през повечето време нямам представа къде ще съм утре.“

Отвореността към всичко непознато и желанието да го опознае, досегът с други култури му дава ценна гледна точка към самия себе си. Доколко различно се работи в Европа, Америка и Австралия? „Европа е имидж и едиториал, Америка и Австралия си приличат повече, бидейки по-комерсиални, но работата навсякъде зависи от типажа, който си.“ В момента Людмил е базиран в Ню Йорк.

„Всеки модел работи, за да стигне дотук един ден. Дидо ми каза преди три години, че ще намеря пътя си до тази част на кълбото.“

Смята дефилирането за най-сладкото нещо от тази професия, след като си преминал през трудностите на селекцията и накрая кастинг директорът те е посочил сред избраните.

А да си избран за „Келвин Клайн“ или „Армани“ звучи звездно. „За мен е просто работа, често забравям с какви марки съм работил или работя. Важни са хората, с които си на сет, и добрите отношения. СК е един от най-редовните ми клиенти.“ Коя е мечтата ти като модел?

„Кампания за парфюм, това е черешката на тортата в бизнеса, всичко друго сме постигнали с Дидо. Ще дойде, и то по-скоро, отколкото очакваме.“