Когато сър Фредерик Лорд Лейтън (1830–1896) скицира два от любимите си модели Дороти Дийн и Мери Лойд, вдъхновен от мраморната скулптура на Микеланджело „Нощта“, дори и не подозира, че картината, която британското общество отхвърля с думите, че това е „поредният викториански боклук“, ще се превърне в истинска легенда.

Като тогавашен директор на Royal Academy of Arts, Фредерик Лейтън респектирал почитателите и враговете си с аристократично благородство и увереност, че изкуството трябва да бъде рицар на красотата. Въпреки това създадената от него през 1895 година картина „Пламтящият юни“ не е припозната веднага като шедьовър. Самият Лейтън пропуснал представянето ѝ в Лондон, защото здравето му се влошило драстично в този период от живота му, а няколко месеца по-късно починал.

След години престой в архивите на Ashmolean Museum, Оксфорд, картината попаднала в ръцете на частен колекционер и изчезнала от световната арт сцена. Големият британски композитор Андрю Лойд Уебър си спомня, че я забелязал на търг през 60-те години на миналия век, когато цената ѝ била 50 британски лири. Привлечен от цветовете и красотата на модела, помолил придружаващата го негова баба да инвестира в прищявката му, а тя отвърнала: „Няма да окача този викториански боклук в моето жилище!“.

През 1963 година кураторът на музея Ponce в Пуерто Рико купува платното за 2000 британски лири и оттогава досега „Пламтящият юни“ е в колекцията на частния музей и пътува по целия свят.

Половин век по-късно, през 2013 г., Ана Уинтур и нейният главен стилист по това време – Грейс Кодингтън, използват картината като вдъхновение за корицата на декемврийския брой на списание Vogue, на която актрисата Джесика Частейн позира досущ като червенокосата красавица от платното.