Актрисата Елена Атанасова, която пее и танцува в популярното телевизионно шоу „Като две капки вода“ и обира овациите на публиката и журито (без Фънки, разбира се), сякаш е родена да бъде героиня във филм на Педро Алмодовар.

За части от секундата може да премине през различни човешки емоции и да влезе право в сърцето на зрителя, независимо дали става въпрос за театрална сцена, малък или голям екран. Разнообразието на героините ѝ е толкова голямо, че когато се опитаме да наместим таланта ѝ в удобния профил на драматична или комедийна актриса, разбираме, че за някои актриси границата между жанровете е тънка червена линия. Елена я прекосява ту с високи токчета, ту с маратонки като тези на Бриджит Джоунс – героинята, която ѝ донесе престижната награда „Аскеер“ през 2003 година за моноспектакъла „Дневникът на Бриджит Джоунс“.

След като взема в ръце дипломата си за актриса през 2000 година, се отправя там, където са най-големите предизвикателства – театралната сцена. Телевизията е първата ѝ голяма любов, там получава малки, но запомнящи се роли още като дете (и в сериал, режисиран от баща ѝ Светозар Атанасов – „Битката за река Бяла Сълзлийка“).

Предизвиква таланта си и в киното. С малки и големи роли, с комедийни и драматични героини опитва да намери баланс между постоянното съмнение във възможностите си и артистичната провокация. Такова е и участието ѝ във филма „Полин Виардо – Духът на една дива“, в който се превъплъщава в образа на една изключително смела жена – композитор и оперна певица, дръзнала да мери талант с представителите на силния пол във време, в което на жените артисти се е гледало с подозрение и донякъде с насмешка. Във филма на Мария Арангелова Елена не отстъпва по нищо на филмовите диви, които вероятно като малка е обожавала.

От детските си години помни репетиции – подготовка за снимки покрай баща си и концерти покрай майка си. Музиката и театърът пленяват сърцето ѝ и я водят съвсем естествено до избора не на професия, както казва самата Елена, а на голяма мечта.
Въпреки годините на театрална сцена телевизията я изстреля на върха. Снима се в няколко телевизионни сериала („Клиника на третия етаж“, „Тя и той“), но с комедията „Ол Инклузив“ става толкова популярна, че понякога я спират на улицата с името на героинята ѝ Мариана. След шеметното ѝ представяне в „Като две капки вода“ има вероятност да я повикат и с имената на Пинк или Гери Халиуел – част от превъплъщенията ѝ в телевизионния формат.

Елена, Елена, Елена – името, което предизвиква възторжените коментари на журито в „Като две капки вода“ и вдига на крака публиката. Защо прие това предизвикателство?

„Капките“ са моя сбъдната мечта. Чувствам се като дете, което е гледало през витрината на магазина за любимите му шоколади, а сега е влязло с трепет вътре. Наслаждавам се на всяко предизвикателство, което представлява поредният лайф. „Капките“ са изключителна школа. Много силни емоции бушуват в мен винаги когато репетираме или пък изпълняваме предизвикателството пред публика. Работя със страхотни професионалисти, а изпитанията са особено важни, защото ме вадят от зоната на комфорта и ме държат във форма.

Има ли друг в „Капките“ освен Фънки, който те приземява? Някой, с когото си сверяваш часовника доколко си успяла?

Екипът на „Капките“ е изключителен. Обградени сме от страхотни професионалисти, които знаят формулата как се прави успешно шоу. С моите колеги  се обичаме и уважаваме. Даже понякога си даваме съвети за конкретния образ. Геро, с когото сме състуденти от Академията, е човекът, който знам, че ще ми даде верния поглед отстрани. С Етиен Леви и Влади Михайлов се запознахме едва сега, но заговорихме на един език и много разчитам на всички съвети, които получавам от тях. Рафи и Кико са хората, които преди всеки лайф ни надъхват. И не на последно място, моите приятелки – страхотния екип гримьори, които правят чудеса и ни помагат за влизането в образ.

Имаш ли си ритуал за подготовка, когато излизаш на сцената?

Нямам, но пък си имам точни графици за координиране на всичко, което трябва да се случи. Като типичен представител на зодия Дева това е нещо, с което съм свикнала. Имам един голям розов тефтер, в който всичко е записано, и така е по-спокойно да творя.

За почитателите ти в театъра, които следят и изявите ти в „Като две капки вода“, не е никаква изненада, че можеш всичко. Притежаваш способността да изразяваш забележителен спектър от емоции, всеотдайна си, много целенасочена и изключително скромна. Това помага ли ти, или по-скоро те изпълва със съмнения „Ще се справя ли“?

О, аз съм си най-големият критик. Вярвам, че всички таланти и качества, които човек притежава, трябва да развива с времето. Учим се цял живот и винаги се съмняваме, търсим. И така, поне за мен, безсънните нощи са нормално нещо.

Израснала си в семейство на артисти – майка ти е пяла в хор „Бодра смяна“, а баща ти е бил оперен певец и режисьор в БНТ. Като дете си живяла между репетиции и снимачни площадки и това със сигурност ти е дало усещането, че на сцената си като у дома си. Какво обаче може да те извади от зоната ти на комфорт?

Живеенето ни в този боледуващ свят. Сцената и снимачната площадка ми дават комфорт. Световете, които създаваме в спектаклите, във филмите, са като уютно убежище, което ни спасява. Мислила съм си какви късметлии сме хората на изкуството, точно поради тази възможност да бягаме в пространства, където душата създава красивото.

Истински тайфун от емоции си – от драматичните роли в театъра до истинско комедийно избухване в сериала „Ол Инклузив“. Как удържаш тази въртележка от емоции на сцената, пред камерата и в живота?

Точно там – на сцената и пред камерата пускам въртележката от емоции. И всичко натрупано като житейски опит също влиза в действие. Обичам да наблюдавам хората, реакциите им в различни ситуации, складирам нещото, което ме е впечатлило, и знам, че при изграждането на някой образ това ще ми помогне да вляза в ролята.

Как посрещаш изпитанията и подаръците в живота?

Забелязала съм, че в житейски план при стресови ситуации винаги се включва рационалното. Ставам прагматична. Не се паникьосвам. Но когато дойдат подаръците в живота, изведнъж ставам като дете – емоцията взима връх и не съм способна да я овладея.

Затвори очи, имаш ли си мечта в личен и професионален план?

В момента живея мечтата си. А когато приключи този период, ще отворя куфара с мечтите и ще видя какво съм прибрала там за следващо сбъдване.
Само най-близките хора около теб обаче знаят на колко много обич си способна и как винаги деликатно и тихо отстояваш курса на сърцето си...
Любовта ми в момента е в отдаването на всичко любимо, което правя. И вярвам, че когато сетивата ми се успокоят, ще мога да забележа и онази обич, която разцъфва като пролетта.

Къде отиваш, когато имаш нужда от време за себе си?

Имаме къща до София, в която винаги отивам, когато трябва да презаредя. Природата ми дава спокойствие, тихото ѝ съзерцание ме зарежда. А понякога ставането рано през лятото, за да боядисам оградата на двора, преди да настане жега, ме прави много щастлива.

Казват, че комиците са най-раними. Вярно ли е и ако е така, как лекуваш раните?

Да, и от наблюденията ми на колегите в Сатиричния театър, където работя, мога да кажа, че наистина понякога хуморът много добре прикрива наранената душа. Може би това е формулата. Да се опиташ да смениш гледната точка, да се погледнеш отстрани, тогава и раните изглеждат по-различни. Не си позволявам дълго да потъвам в мъката си. Вярващ човек съм и упованието в Бога ми дава сили.

От кого получаваш най-големите похвали и най-големите критики в живота си?

Похвалите винаги са от майка ми, от приятелите ми. Тя не си позволява да ме критикува, защото познавайки ме, много добре знае, че преди тя да ми каже нещо, аз вече съм се направила на пух и прах.

Срещата, която промени завинаги живота ти?

Когато бях на 12 години, се снимах в българо-италианската продукция „Златните години“ за RAI 1 и БНТ. Това беше онзи важен момент, в който разбрах, че искам да стана актриса и че това ще е пътят ми – да давам.