Надя Шабани: Колкото по-свободен и шарен е животът, толкова по-различни неправителствени организации може да има

Надя Шабани от Български център за нестопанско право (БЦНП) е една от дамите в специалния ни проект "15 истории на успеха"

Ирина Иванова 08 January 2024

Снимка: Костадин Кръстев-Коко

Надя Шабани е директор на Български център за нестопанско право от 2016 г. Тя е магистър юрист и дългогодишен експерт в областта на правната рамка за неправителствените организации, доброто управление, изграждане на публично-частни партньорства и насърчаване на социалното договаряне. Надя е част от екипа на организацията от самото ѝ създаване през 2001 г., като в периода 2009–2012 г. е председател на Държавната агенция за закрила на детето, която координира правителствените политики по отношение на правата на детето.

Бащата на Надя, който е лекар кардиолог, е сириец. Когато пристига в България обаче в началото на 70-те – на път за Франция, където по онова време живее брат му, – той е 20-годишен беден студент. Запознава се с майка ù, двамата се влюбват и, макар да са много млади, решават да се оженят. Не срещат подкрепата нито на семействата си, нито на двете си държави и успяват да сключат официален брак едва след раждането на Надя. За самата нея историята на родителите ù е доказателство, че любовта не познава и не признава никакви граници.

Надя Шабани е студентка по право в трети курс, когато започва работа в екипа на току-що основания Български център за нестопанско право. Тогава – през 2001 г. – понятия като „фондация“ и „сдружение“ звучат все още странно и неясно. В началото тя смята, че става въпрос за краткосрочен проект. Днес признава, че не може да си представи да работи нещо друго и се чувства удовлетворена, горда и заредена с това, което прави.

Българският център за нестопанско право работи за това хората в България да могат да са граждански активни, да се сдружават и да развиват заедно каузите, които са ги обединили. Центърът помага на различни граждански организации и активисти, ако имат правни, застъпнически и други проблеми, като се търсят заедно възможно най-добрите решения. Според Надя гражданското общество е все по-активно, по-силно и по-гласовито. Тя смята, че колкото повече трудности се задават, толкова повече гражданското общество ще се мобилизира, ще се включват повече хора, за които има значение гражданските ни права да бъдат защитени.

„Много неща остават непостигнати – казва тя, – има нужда много реформи да се случат, хората трябва да участват в тези процеси чрез своите организации, да изказват мнения, да партнират на институциите, да ги критикуват, когато се налага, да предлагат нови и модерни решения. Това, което трябва да постигнем, е от възможно най-ранна възраст всеки, който желае, да има шанса да се включи в различни граждански инициативи, защото само по този начин ще сме в състояние да се грижим за общото ни благоденствие и ангажираност.“

Надя Шабани споделя с EVA и впечатленията си от опита, който е натрупала при работата си в Агенцията за закрила на детето, още повече че и сега в БЦНП се занимава с правата на децата. За нея социалната сфера и закрилата на децата (и въобще на хората в уязвимо положение) е една от областите, където приносът на организациите е най-значим. Те са на терен, на първа линия до хората, намиращи се в различни затруднения. „Едни от най-модерните услуги за деца с проблеми и техните семейства са развити като модели именно от граждански организации. Мога да кажа, че има система за закрила в България и тя работи, но има и много още какво да се направи. Когато започнахме реформата за извеждане на децата от институциите, мислехме, че ще го направим за 10 години.

Ясно е, че ще ни трябва повече време – защото манталитетът, професионалните стандарти и практики явно не се променят за 10 години, но са факт много подобрения – броят на изоставените деца е в пъти по-малък и действат услуги, които помагат да се решават проблемите на децата“ – допълва Надя.

Питаме нашата събеседничка в какво намира вдъхновение за работата си. Надя отговаря, че историите на гражданските организации са много зареждащи, защото показват конкретна, реална промяна, често и спасение, тук и сега, колкото и понякога България да изглежда като тъжно място, в което човек едва ли не е изоставен на произвола на съдбата. Подобни истории ѝ връщат смисъла на всичко, което прави с колегите си, и я зареждат с енергия за още работа за години напред.

Фондация „Америка за България“ е ключов партньор за Българския център за нестопанско право. „Те са пример за донор, който се вслушва в това, което споделяме като проблеми, какви са добрите решения, какво мисли общността и какъв би бил най-добрият, устойчив и ефективен модел за действие. С екипа на фондацията работим по много теми – разгръщане на социално предприемаческия модел на гражданските организации (над 250 организации са преминали през общата ни програма досега), възможностите на организациите да набират подкрепа за каузите си и разбира се – да пазим и развиваме условията това да се случва и хората да могат свободно да упражняват гражданската си активност.“

Известно е, че в България масовото отношение към неправителствените организации (НПО) e нееднозначно. Според Надя колкото повече НПО има, толкова повече хората са свободни, могат да се сдружават и да търсят съвместно реализиране на идеалните си цели. Тези организации работят по проблеми от най-различно естество – хората да се обединят в етажната собственост например, или в спортен клуб, или да се подпомогне дейността на местното читалище или на природозащитна организация, която пази пътя на птициите и тяхното многообразие, или това да можем свободно да задаваме въпроси на институциите и да получаваме отговори, предоставянето на социални услуги и т.н, и т.н. „Колкото по-свободен и шарен е животът, толкова по-различни НПО може да има“ – казва тя.

Надя Шабани посвещава огромна част от времето на работата си. Затова съвършената почивка за нея е просто без работа. И на брега на морето. „Истината е, че нямам много занимания извън работата, освен семейството и приятелите ми. Общо взето, за нищо друго не ми стига времето от 6.00 сутрин до 00.00 вечер: малко спорт, домакинска работа, офис, деца, мъж, родители, приятели, малко забавления, това е“ – обобщава тя. Благодарна е на  2023 г. за всички интересни неща, които ѝ е донесла, за успехите, но и за недотам успехите. Особено е благодарна за възможността да пътува и заедно с колегите си да се провокират за нови неща, които да започнат като проекти (например „Щрак“, новото социално пространство в София, което разказва за работата на гражданските организации). За следващата година си пожелава само здраве, защото е убедена, че годината ще е интересна. Или по-скоро – че  ще съумее да си я направи такава.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР