Студът гони окъсели дни по улици и дворове. Те подръпват ръкави, за да скрият премръзнали пръсти, подскачат на куц крак, за да се стоплят. После, уморени, се предават. Прибират се на топло у дома. Пързалят се по паркета в хола, обути във вълнени терлици, преди да приседнат на топло край огъня пред камината. Вълшебно време. Има магия в зимата. Интимност, лека меланхолия, уют, събраност, недоизказаност на прочита, поезия.

Изтече през пясъчния часовник на времето една година съвсем неусетно. Бърза то, не ни оставя дъх. Все го догонваме. Улисани в делничните теми, не усетихме как отново стигнахме на прага на големите празници, най-красивите измежду всички останали – Рождественските дни. Тази година Коледа ни извести рано за пристигането си с пухкави снежни преспи и така ни потопи в красивото време на очакване на бялата светлина, с която свързваме вълнуващия празник Рождество Христово.

Той е любим на всички. Носи в себе си много специален заряд – надежда, оптимизъм, вярата, че се отварят двери за нещо голямо и добро. Галеникът на годината. Препуска лудо, носи сняг или лято, студ или цъфнали дървета, каквито и да са приумиците му, всички му се радват, приемат го с възторг. Вестоносец е. На промяната. Буреносен и силен, с един замах помита всичко ненужно и гнило, застила навред белия цвят на новото. Декември. Най-чаканият месец в година. Мостът. Каквото беше, остава назад. В миналото е извървеният път. Затваряме страницата. За равносметки и поуки ли е време? Или е момент за отпускане, за кротки вечери, потънали в красотата на барокова музика – храна на душата, приседнали в уютно кресло, притихнали в прегръдката на мека светлина, на кротка раздумка със самите себе си и с чистата радост от щастието на мига – тук и сега, и от дълбоко вдишаното „има ме“… Прекрасно е и достатъчно за посрещане на новата година в нашата лична история.

Заредено с оптимизъм е коледното време. Без багаж, без поглед в огледалото за обратно гледане. Завъртаме леко калейдоскопа и картината се променя мигновено, огледалата подреждат нов пъзел от цветните стъкълца.

Коледа е най-тържественият празник. Пищно украсеният дом, уханията на канела, ванилия и печени ядки, подготовката за голямото чудо Рождество с ритуалната трапеза на Бъдни вечер, с красивата суетня около елхата с подаръците под нея, със семейството и най-близките хора, събрани заедно. Време приказно, завладява, не искаме да свършва.

Всички ние обичаме Празника на празниците. Винаги ни вълнува, разчувства. Зарядът, който носи, има силата да ни вдъхнови за промяна, да ни моделира така, че да пожелаем да видим в огледалото хубавите черти на собствения си образ. (Защото, колкото и да харесваме лошите герои във филмите, дълбоко у нас е скрит копнежът ни да бъдем добри.) Това действа утвърждаващо, стимулиращо, вдъхновява.

Коледа е важен момент в годишния ни житейски цикъл. Тя валидира рестарт на системата ни, носи вяра, че хубавото предстои, мотивира ни да бъдем активни. Точно сега сме уверени, че съдбините ни са в нашите собствени ръце, бъдещето ни зависи от нас самите, ние сме сценаристи, режисьори и главни действащи лица на филма, наречен наш живот. И нека сега започне новият епизод. Има желание, нетърпение, сила, страст – най-пикантната подправка на живота ни.

Красотата на този празник е най-вече в това, че събуж-да сетивата ни, провокира чувствителността ни за вечните и непреходни стойности, дълбоко вкоренени в природата ни, които са безценни за нас лично и за общуването ни с другите. Защото можем да бъдем тук на планетата Земя само заедно. Социално обусловен е хомо сапиенс. Вирее единствено в среда на себеподобни.

Коледа е времето, когато внимание, обич, уважение, благодарност, почит намират своята най-благодатна почва и избуяват. Животът е материален, всеки ден го изпитваме на гърба си. Борим се за оцеляване и благополучие. Колко да сме прагматични и материалисти, квалификации, които ни пришиват неспирно, ако всичко даваме за капчица любов? Ако най-щастливи сме, когато обичаме? Писателите са мъдреците на времето. Ето какво ни е завещал големият Кърт Вонегът: „… смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някого, който може да бъде обичан“. Крехки сме, раними и уязвими, в каквато и роля да се представяме пред света. Търсим опора в това, което „ангелите наричат небесна радост, дяволите наричат адска мъка, а хората – Любов“. Тя ни изгаря с пламъка си, може и да боли, но никога не бихме ѝ отказали място в сърцето си. Коледа е обич.

По Рождество времето сякаш забавя за малко ход. Затова имаме кратки мигове за размисъл. Какво пълни сърцата? И разбираме колко е важно да бъдем добри (перифраза на Шекспир). Добротата е като мека коприна, която обгръща, милва, в нея потъва всяка съпротива, тя заобля остроти, топи стържещата до болка ледена агресия. Само добротата има привилегията да дарява щастие, да връща усмивката, блясъка в угасналите очи, надеждата и вярата. И в това е нейната магия. Сила е. Една топла прегръдка може да отвори пролука в свъсеното и намръщено небе и през нея да озари слънчева светлина, която да открие пътя, понякога потънал в мъгла. Коледа ни прави добри.

Каквато и да е нашата природа, добри ли сме или зли по рождение, няма значение. Разумът ни помага да надмогнем низките си страсти. „Прощавай на всички. И не отмъщавай винаги когато можеш.“ Така гласи древната мъдрост. Над дребнотемието, интригите хорски, без обида, без страдание и горест, а с жалост и милост към болните от лошотия и омраза. Добро е такова надмогване, извисява. Действа самоутвърждаващо, носи уважението на другите. Шекспир го е изказал мъдро в „Бурята“: „Прошката е по-велика от отмъщението“. Да знаеш, че можеш да отмъстиш, и да не го направиш е измежду най-удовлетворителните състояния на лично преодоляване на егото и е изказ на сила.
Коледа ни учи на великодушие.

Бъдникът ще гори в огнището. Коледната питка ще краси трапезата на Бъдни вечер. Колкото повече късмети, толкоз по-пълна ще е Новата година. Ще пожелаваме, ще наричаме: за здраве, за нова къща, за берекет, за екзотични пътувания, за нова кола, за всекиго по нещо нека има. И подаръци ще има – ще дадем, ще получим.

Старите поговорки ни учат. Мъдра е Библията: „По-блажени са тези, които дават“. Подаръкът е жест на уважение, молба и за прошка. Той полага пред олтара на свещения храм на общуването смирение и любов, подправя близостта деликатно и фино. Той носи в себе си силен емоционален момент, проява е на нашата грижа и желание да видим радостта в очите на близък нам човек. В подаръка има вълшебство. Древните народи са вярвали, че подаръците също имат душа. Подарявайки, ние даваме и частичка от душата си на другия. Подаръкът е плод на интереса и любопитството ни по темата какво би харесало на онзи, за когото е наречен. Помага за доброто опознаване, дава основа за по-дълбока връзка с другия. Най-красивата му част е изненадата. Несравнимо с нищо друго е удоволствието от гледката на блеснал от щастие поглед от желан, мечтан, неочакван подарък. Грижата, с която се избира подаръкът, е ключова. Вниманието, което проявяваме, докосва деликатната струна на сърдечната връзка помежду ни.

Щедростта ни прави истински щастливи и добри човеци. Дали това е ценност? Мисля, че да. Да срещнем с радост Коледа!

Да бъде светлина, да бъде Рождество!