Винаги са ме интересували хората с кауза в сърцето и щом започнах да разлиствам книгата The Maverick Soul, която представя вдъхновяващите истории на артистични герои от Франция и Англия през призмата на домовете им, ми стана ясно, че главният виновник за творческата концепция и селекцията им е достоен за проучване.

Оказа се, че Мив Уотс е майката на актрисата Наоми Уотс и на модния фотограф Бен Уотс, която затваря няколко големи глави в историята на живота си сред декора на Англия и Австралия, за да се установи във Франция преди години.

Там започва, в началото да срича, а после да говори перфектно езика на joie de vivre (радостта да живееш) и щедро да споделя наученото с многобройната си фамилия, както и със случайни туристи, попаднали в двете резиденции, които отдава сезонно под наем. Чаровна и винаги готова да се включи в артистични приключения, преди години Мив прие поканата ми книгата ѝ да бъде представена в България, в рамките на традиционния базар „Бон Марше“, който организираха Елена Филипчева и Емилия Витанова. Уви, „Бон Марше“ остана да живее само в спомените на почитателите си, докато книгата и каузата на Мив завладя няколко континента и зарадва авторката си с добри продажби, контакти и отворена врата за продължение.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Miv Watts (@wattswish)

В разговора ни Мив потвърди онова, което преди изглеждаше като хубав план, а след няколко месеца вече ще бъде реалност – нова книга, посветена на Южна Франция – истинския ѝ дом. Жената, която преброди Англия и Австралия с галошите на надеждата, след тежкия развод с първата си голяма любов – звуковия инженер на групата „Пинк Флойд“ Питър Уотс (баща на двете ѝ деца Бен (1967) и Наоми (1968 г.), който умира няколко години след развода им от свръхдоза хероин), и десетилетия в преследване на красотата и баланса, откри пантофите на щастието във Франция. Дълги години Мив работи като декоратор на витрините на Burberry в Лондон, а по-късно и като стилист за телевизионни и филмови продукции – опит и контакти, които ѝ помагат да разказва визуални истории с лекота и с усещането, че дори и внуците ѝ знаят тайната на joie de vivre, въпреки че са родени в САЩ.  

Мив в първо лице

Първо да направя едно важно уточнение, въпреки че нося гените на Уелс от страна на баща си, идентифицирам се повече като австралийка – усещане, което идва от рода на майка ми. Имам заложена естествена необходимост да реагирам на всичко от позицията на австралийка. Много се радвам, че това споделя и дъщеря ми Наоми (актрисата Наоми Уотс, б.р.).

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Miv Watts (@wattswish)

Въпреки че обичам Лондон и английската провинция, категорична съм, че сърцето ми е дълбоко закотвено в Сидни. Живях в този красив град единадесет години. Работех във филмовата индустрия и напуснах само защото се разведох и имах нужда да бъда под крилото на семейството си, докато събера парчетата от себе си и от живота си. Струваше ми се, че мъката след любовната раздяла ще продължи само няколко месеца.

Е, поне за толкова ми каза моята приятелка Джинджър, която по онова време пък ближеше раните си след развода със съпруга си Дейвид Гилмор. Излекувахме се благодарение на една прекрасна стара къща, която Джини намери и реши да обзаведе и декорира за себе си и четирите си деца. Хареса ми този период на опитомяване на къщата, на нас самите. Много по-късно срещнах настоящия си партньор и отново посетихме Сидни за една ваканция, пътувахме до залива Байрън – на единадесет часа път северно от града. Решихме да прекараме зимата в Австралия и си намерихме малка спретната къщурка, построена изцяло с рециклирани материали. До нас течеше река, всеки ден виждахме една много упорита в опитите си да ни направи впечатление птицечовка, а ежедневните ни срещи бяха с коали и мечки, които обикаляха сред близките дървета. Истински рай.

Пътят на промените

Изведнъж ми хрумна да обзаведа къщата с изцяло колониални мебели и се отправих към Индия, за да намеря вдъхновение, цветен текстил и всякакви находки за дома. Бях помагала за обзавеждането на два бутикови хотела в Австралия и познавах безупречни доставчици в Джодхпур и Джайпур. Прекарах няколко седмици в търсене на колониални антики и накрая изпратих цял контейнер обратно в Австралия. Шест седмици по-късно, малко преди Коледа, нашият контейнер пристигна в Бризбейн.

Два дни преди Рождество ми звъннаха от митницата, за да ми кажат, че обработката на документите ще отнеме седмици и за празниците ще останем без легла, столове, маси… Посрещнахме Коледа на възглавници на пода, а нашите гости – дъщеря ми Наоми, нейният приятел по това време Хийт Леджър, синът ми Бен и близки приятели на семейството, се втурнаха да купуват от околните магазини прибори за хранене и посуда. Въпреки това тази Коледа остана да живее в сърцето ми завинаги – заради атмосферата, хората, интимността, чувството да бъдем заедно и да сме си достатъчни един на друг.

Така и заливът Байрън се настани на сигурна територия – в сърцето ми. В продължение на 14 години се завръщахме там всяка Коледа. След това дойде изпитанието ковид и животът стана по-сложен и объркан, цените на самолетните билети се утроиха и ние трябваше да вземаме бързи решения какво всъщност искаме и трябва да направим, за да живеем добре.

Изборът на сърцето

Винаги съм била импулсивна в решенията си. За някои това биха били смели решения, други може да не се съгласят с тях и да си помислят, че съм била доста глупава. Но през целия си живот съм изпитвала остра нужда да остана вярна на себе си и на своите избори. Разбира се, силната ми житейска интуиция много често ме е изправяла пред внезапни препятствия, които са поставяли на изпитание мечтите ми. Но да запазиш красотата в живота си е като да имаш ценна книга, връзка или красиво растение – трябва да се грижиш за тях, да упорстваш и да ги запазиш.

Така научих моята лична мантра – нежно подхранвай през трудните моменти и вярвай, че красотата ще те поддържа през целия ти живот. Затова се заех да събера историите на вдъхновяващите хора и места в книгата The Maverick Soul, благодарение на която се запознахме и с теб. Използвах думата Maverick  (бунтар), защото представих житейската одисея на 25 души, за които знаех, че са на същото пътешествие в живота си като мен. Специална селекция от хора, които са творили през 60–70-те години на миналия век и винаги са живели извън зоната на комфорт.

Домът е моят  Рай

Противно на твърдението, че моят дом е моята крепост, за мен домът е градина. Затова историите на хората и техните градини са истински компас за разпознаването на ценния или пропиления живот. В момента работя върху нова книга, посветена на Югозападна Франция и вдъхновена от собствените ми преживявания по темата. Това е моят начин за изучаване и откриване на Франция и всички нейни странности.

Модата

Модата вече не ме интересува толкова много. Тенденциите са твърде мимолетни и си мисля, че когато сме достигнали онова място на удовлетворение в себе си, всеки опит да следваме пътя на другите, за да се харесаме, е тотално излишно усилие. Ето защо се възхищавам на французойките. Те са намерили своя път преди много години. Вижте например тези уникални, силни, уверени жени – Бриджит, Франсоаз, Джейн, Катрин, Шарлот – те намериха своя запазен знак – френския шик, и го предават на поколенията след тях. Всеки път, когато отида в Париж, се опиянявам от момичетата и жените там –  непринудена, уверена красота, с малко грим, дискретна и мистериозна, тиха женственост със слаб аромат на Goutal или Guerlain, която оставя готови пасажи поезия в ежедневието.

Наоми

Наоми е перфектен микс от европейска култура с добра порция австралийски инат, упоритост и донякъде причудлива ексцентричност. Опитвам се да я разубедя да не приема с отворени обятия културата на нацията, която я „осинови“ – САЩ. За мен Америка притежава малко чар, но всеки, разбира се, прави онова, което усеща със сърцето си. За мен остава предизвикателството да се наслаждавам на американските си внуци и да се опитвам да приема този характер и стил.

Англия

Англия изобщо не ми липсва. От двадесет години живея между Франция и Австралия. Приятелите и семейството ми ме посещават всяко лято и тогава двете вили, които през останалото време отдавам под наем, се превръщат в истинска резиденция Уотс.

Американската ми фамилия полудява по местните продукти – виното, храната, готвача. Горите наоколо са вълшебни, пълни с елени и сърни. Имаме огромна плевня, която е реновирана и пасва за вечерите с танци, страхотен басейн и място под дърветата, подходящо за чаша розе и онова, което французите умеят толкова добре – радостта от живота.

Австралийските приятели

Много се радвам, когато останат поне две седмици за лятна ваканция в Жерс (департамент в Югозападна Франция, регион Окситания). Те виждат нещата по-ясно от нас, пренаситените от красота и вдъхновение европейци. Никога не бива да приемаме красотата за даденост. Важно е човек да си държи очите широко отворени за нови предизвикателства, защото само така може да види центъра на вселената като отражение в собствения си живот. Моят дзен будизъм по френски.

По следите на joie de vivre

Книгата на Кейти Яндел „Френското изкуство да живееш“ разгадава тайните съставки на вълшебния еликсир, наречен joie de vivre (радостта да живееш). Родената в Америка преподавателка по френска ренесансова литература и култура събира рецепти за лекотата на изкуството на живота. Книгата съдържа и безценни съвети за спецификите в различните райони на Франция, които освен полезни са и забавни. Знаете ли например в коя част на Франция с колко целувки по бузите се поздравяват хората и от коя буза да започнете първо, за да избегнете неловките ситуации?