- Илияно, баба ми Мила те кани на чай! – казва моят приятел М. по време на ежедневния ни обяд у тях.

- Що, какво ù е? Да не е болна? – тревожа се аз. Чай съм пила в живота си единствено когато толкова много ме е боляло гърло, че се оставях майка ми да ме насили с чаша горещ чай от лайка, което беше истински ад. И до днес уханието на лайка ме връща към това изпитание, което, слава Богу, вече е отречено като целебен метод.

Не познавах мадам Мила, чувала бях само легенди за нея. Учила в Швейцария, живяла по Европа, била е омъжена за генерал преди Девети, развела се е по онова време, което си е равностойно на подвиг. Характер е това, съмнение няма. И кураж да се опълчиш срещу обществените нагласи на времето, според които жената е трябвало да се примири и да търпи, каквото и да се е случвало в брака ѝ. След 9 септември 1944 г. отново се омъжила за генерал, този път от новата власт. Жена с идея за живота.

Моят скъп приятел М., голям зевзек, с невероятно чувство за хумор, леко ме подготвя за срещата, подсмихва се, предвкусвайки интригата, забавлява се на кахъренето ми: „Не е болна, иди, ще видиш. И не закъснявай, точно в 5 следобед“.

Толкова съм респектирана, че измолвам разрешение да отида заедно с най-добрата ми приятелка. Щото ще е трудна аудиенция, изпит, сгледа, то е ясно, че нещата са сериозни, щом са стигнали до нея. Тя е главата на фамилията, нейната дума е закон, одобрението ѝ в семейните решения е задължително.

Официално облечени, с букет цветя и кутия шоколадови бонбони „Тримонциум“ – връх на шоколадовото изкуство, сме се спретнали и звъним, на минутка точни. Посреща ни млада жена – нейна снаха, с мила усмивка. Повежда ни през огромен хол към покоите на дамата, с която предстои изпитанието „чай“. Чука на вратата, моли за разрешение да влезем, говори на „Вие“ на свекърва си. „Мале, викам си, къде попаднах?“ Ама няма връщане назад. Вече изпотени от притеснение, чинно се подреждаме, поздравяваме почтително.
Жената е грандама във всяко отношение. Физически и поведенчески. Седи, потънала във фотьойла си в разкошно обзаведена стая, каквато никога до този момент не съм виждала – красиви меки канапета, меки килими, меки завеси, всичко решено в пастелни тонове на бежово, патината на времето ги прави да изглеждат още по-изискани, класни. Възрастна (тогава бих я нарекла стара) е, с бяла коса, прибрана на кок, сив костюм с бяла копринена блузка с фльонга на врата, надлежно закопчани, копринени чорапи, обута е с градски обувки в бежово. Всичко в стаята е като перфектно хармонирана композиционно и цветово картина от градския живот на една буржоазна дама. Поглежда ни през очилата си и се усмихва приветливо. Дошли сме навреме, което е първото прескочено препятствие. Немска възпитаница, тя цени точността.

Ритуалът започва. Седим около ниска масичка с мраморен плот, където има сервиз за чай от най-фин китайски порцелан с филигранни инкрустации, сребърни каничка и захарница. На красив сребърен поднос за торта е сложен сладкиш – лимонов пай, както ще разберем след малко. Седим на крайчеца на дивана, готови да скочим и да бягаме, ако с нещо се издъним.

Само че нещата вървят доста гладко, жената е приветлива, мила, умее да ни накара да се чувстваме добре. Разказва ни за своята бридж вечер всеки петък, за която си има специален отделен апартамент, който през останалото време е необитаем. И понеже е около 90-те, споделя, че ѝ е много трудно с партньорите, защото започнали един по един да напускат този свят.

Пием черен чай. Следим какво прави и повтаряме движенията, а тя дискретно ни води в този нов и непознат свят на луксозните преживявания: чашката и чинийката се вземат от ниската масичка едновременно, поднасят се към устните, чашката се хваща само с една ръка, така че малкото пръстче е отворено кокетно навън (по-късно ще разбера, че този маниер е специфичното при пиенето на английския чай и важи за мъже и жени). Отпива се на малки глътки, без да се сърба, след всяка глътка чашката и чинийката се поставят внимателно върху масата отново.

Говорим си, предимно тя, аз се изчервявам при всеки въпрос и онемявам, моята приятелка е по-окумуш и води ‘small talk’, завършила е Немската гимназия, била е в Германия, отсрамва групата. Красиво и разкошно е всичко в стаята. Дори чая мога да преглътна без проблем.

Отреденото ни време бързо изтича, малко преди да тръгнем, опитваме лимоновия пай, непреживяно до този момент вкусово удоволствие и височайша чест – приготвила го е лично домакинята, имаме и нейното обещание да получим истинската рецепта, защото, както тя споделя: „обикновено винаги се изпуска важна подробност при размяна на рецептите и като ти се оплачат, че нещо не се е получило както трябва, дискретно вметваш, ами то е и до майсторлък“. Още имам рецептата, написана с красив почерк. Лимонов пай и незабравимият спомен за вълнуващата среща с една впечатляваща дама.

Минаха години, научих що е то английски чай в 5 следобед. Първото ми истинско такова преживяване имах удоволствието да изпитам в хотел „Риц“ в Лондон, който по онова време беше най-‘posh‘ мястото, не можеше да се посещава от външни лица, които не са гости на хотела. В „Риц“ имаше специален салон за чай, красиво декориран и уютен. Отново бях поканена на чай, този път от мои делови партньори, които държаха да ми покажат Лондон в най-добра светлина. Вече нямах Радините вълнения от първия досег с ритуала, така че се насладих изцяло.

Малко история за чаената церемония на британците:

Пиенето на чай следобед като традиция е пренесено от португалската инфанта Катарина де Браганса, която през 1662 година става съпруга на крал Чарлз II от династията Стюарт. Първоначално нейният ритуал бил посрещнат скептично, но с времето скъпият чай, внасян от Китай, започнал да се възприема като символ на висок обществен статус. Два века по-късно херцогинята на Бедфорд Анна Мария, една от най-близките приятелки на кралица Виктория, започнала да добавя сандвичи и сладкиши към традиционния чай, най-често черен от вида Darjeeling, и да кани свои приятели да го споделят с нея. Благородните дами пиели чай в пет следобед в домашни дрехи или по пеньоари. Когато били канени извън дома си на чай, избирали да облекат по-делничните си одежди. Времето за пиене на чай било отредено за клюки, лежерни разкази и игри. Мъжете предпочитали да се отбиват в новосъздадените чайни в градовете, където да говорят на спокойствие за политика и бизнес. Така се създала традицията за т.нар. следобеден чай, или Afternoon tea.

Какво казва етикетът на чаената церемония
- Салфетката се поставя върху скута, винаги с ръбовете от сгъването нагоре.
- Чаят се разбърква не в кръг, а с леки движения напред и назад между 6 и 12 часа.
- Сандвичите се ядат с ръце.
- Хлебчетата (scones) се разчупват с ръце.
- Останалите сладкиши се консумират с десертна вилица.

Етикетни чаени подробности
- Единствените добавки към напитката може да са захар и мляко. Детайли като лимон, мед и алкохол се появяват далеч по-късно и до днес все още не са вкоренени в т.нар. tea time.
- Английската чаена церемония трае около 45 минути.
- Можете да изпиете не повече от три чаши чай.
- Няма нужда да чакате чаят да бъде сервиран на всички, за да отпиете. Напитката се консумира гореща, затова спокойно отпивате веднага щом ви я сервират.