С огромни плакати на новата автобиографична книга на Джери Халиуел се движи всеки втори "дабълдекър" - двуетажен автобус в Лондон. Билбордове обещават, че книгата на бившата спайска - Just For The Record е сензационна изповед за трудния живот на една звезда.

А Джери е звезда, и то не само на острова. От момента, в който напусна демонстративно Спайс Гърлс през 1998 г. и почти провали световното им турне, тя се бори неистово да докаже, че е най-добрата певица, най-добрата танцьорка, че е готова да бъде най-добрата актриса, стига някой да я поиска. Зад нейната агресивност и изграждан с къртовски труд имидж в медиите обаче, се крие една комплексирана, неуверена в себе си и нещастна в любовта жена. Това разкрива книгата й. В нея се съдържа сензационната изповед на Джери за дълго скриваната й тайна - десетгодишна битка с анорексията и булимията. Наистина пресата неведнъж подхвърляше на публиката историята за нейната битка с килограмите. През май в Лондон излезе книга за Джери Халиуел от Вирджиния Блекбърн, в която авторката разказва за любовните неуспехи на звездата, за нейния "роман" с Роби Уилямс, за безумната амбиция да "накаже" бившите спайски, без да разбира ,че така наказва себе си, за празните от съдържание приятелства, например с Джордж Майкъл, които са нито по-малко, нито повече от един блестящ собствен PR. В книгата за пръв път звездата говори, макар и с половин уста, за анорексичните си години. Затова пък в новата си книга Джери говори подробно и откровено за това.

"Взаимоотношенията ми с храната винаги са били трудни и обсебващи, но понеже не разполагахме с кой знае какви средства, угощенията бяха редки. С татко бяхме като двама заговорници, когато се отправяхме към магазините за сладки неща, за да се отдадем на страстта си към шоколада и сладоледа. Храната за мен можеше да бъде награда, антидепресант или успокоително средство. Моята панацея беше храна - захарта.

Бях 19-годишна, когато започнах работа като танцьорка в един клуб в Испания и започнах да излизам с две момичета, които постоянно се тревожеха за фигурата и теглото си. Никога преди това не се бях замисляла особено сериозно за това. Не след дълго се замислих за формите си доста критично и се подложих на диета. Една вечер след обилна вечеря в ресторант отидох в тоалетната, пъхнах пръстите си в гърлото и повърнах. Естествено, реших, че съм постъпила много умно и съм разрешила проблема си с това да ям колкото си искам без да дебелея. Но разбира се, не смятах да го превръщам в навик. Това обаче беше началото на моята булимия.

От този момент нататък пробвах какви ли не диети и модели на хранене. Отказвах храната за известно време, а след това поглъщах всичко възможно докато не ми призлееше. На следващия ден се събуждах виновна и отвратена от себе си и за пореден път се заклевах, че никога не ще го повторя и се връщах към диетата. По същото време започнах да се занимавам с гимнастика и различни упражнения, за да намаля теглото си и да изразходя натрупаните по време на последния ми гуляй калории. Хранителните ми навици бяха като движещо се йо-йо между унищожителните диети и сериозното преяждане.

6 месеца преди да се присъединя към Спайс Гърлс почина баща ми и се разболях от анорексия. За известно време бях изключително слаба. Докато бях с групата, успях да се преборя с булимията, но се подлагах на зверски диети, от които наистина отслабвах, а след това се оказвах сама в поредната хотелска стая с румсървиз и мини-бар, зареден с изкушения, и започвах поредния гуляй до пълно преяждане.

Не от храната разбира се, идват проблемите ми. Разногласията ми с храната са отражение на вътрешните ми проблеми и най-вече на ниската ми самооценка. Всъщност често бях депресирана и гуляите само подсилваха недоволството и нещастието ми. Буквално "изливах" чувствата си в един момент, а в следващия млъквах и подтисках всичко в себе си."

И така десет години. В началото на заболяването е смъртта на баща й, както пише Джери, но и шокът от спешна операция със съмнение за рак на гърдата. Следва разривът с момичетата от Спайс Гърлс, който макар и предизвикан от Джери, дълбоко я разтърсва. Джери напуска, защото се смята за недооценена, за загубила самоличността си. Но в основата на това решение стои бясна амбиция за доказване, съчетана с ниска самооценка и липса на ясна идея коя е и какво иска. Напускането на групата съвпада с края на първата й сериозна любов - с танцьора Кристиян Хорсфал.

В борбата да се наложи като солова изпълнителка тя претърпява редица провали - първият и вторият й албум са с много слаби продажби, в пресата Мел Би, една от спайските, я напада жестоко. Широко обсъжданата любов с Роби Уилямс свършва в момента, когато той казва пред пресата: "Тази жена е демон. Приятелството ни не е това, което си мислех в началото. Тя много се промени."

През 2001 г. излиза сингълът й It`s Raining Men, част от саундтрака към филма "Дневникът на Бриджит Джоунс", който жъне сериозен успех, но всички забелязват, че тя е отслабнала невероятно. "Това е заради йогата", казва Джери пред пресата и за доказателство пуска на пазара видеокасета "Йогата на Джери". Във видеокасетата обяснява, че спортува от 17-годишна. "Тичала съм стотици километри, пробвала съм всички диети. Йогата ми помогна да се преборя с хранителните разстройства. Те означаваха при мен, че не искам да поема отговорност за живота си. Всеки път, когато имах проблем, посягах към храната или я отказвах."

Заниманията с йога обаче не са краят на анорексията. През май 2002 тя заминава в специализирана клиника в Аризона за хранителни разстройства. Но Джери си е Джери. Пристига с четири куфара лъскави дрешки и отказва да посещава груповите сеанси по психотерапия.

Дали днес се е преборила с болестта си? "От време на време, като видя чипс, обезумявам и започвам да се тъпча. Но спирам, сега се храня три пъти на ден, доста умерено. Не пазя драконовски диети, но се придържам към схемата на протеиновата диета, при която се приемат главно протеини. Разбрах, че за проблемите трябва да се говори и да се решат отвътре навън, така, както йогата те изгражда отвътре навън."