През 2012 г. телевизионната водеща Нана Гладуиш обяви в ефира на Нова телевизия, че е с диагноза рак на гърдата, а откровената й изповед трогна всички. По време на лечението си Нана не спря да говори за предизвикателствата, пред които болестта я изправя. През 2017 г. Нана беше диагностицирана с рак и на другата гърда. Въпреки преживените операции, химиотерапии, лъчетерапии, таргетни терапии тя активно работи и помага чрез основаната от нея фондация „Една от 8“. Във времената на пандемията Нана продължава мисията си, като съвместно с Avon проведе онлайн дискусия със специалисти „Погрижи се за своето утре – важно и полезно за превенцията“ по повод Националния розов ден за превенция на рака на гърдата.

Нана, 9 години живеете с диагнозата рак на гърдата и сте пример и вдъхновение за много жени. Кое ви дава енергията за активен живот?

Неотдавна ме сравниха с ядрена електроцентрала. Аз им казах, че съм електроцентрала, но работя само със зелена енергия – въздух, слънце, вода... посмяхме се. Оплаквам се, когато съм свръхнатоварена, но ако ме оставите да си почивам, откачам. Предизвикателствата винаги са били движеща сила в моя живот. Така стана и с диагнозата рак.

Вие първа споделихте публично за поставената ви диагноза и  имахте смелостта дори да се появите на корица на EVA с обръсната глава. Как преборвате страховете и притесненията си?

Страховете ги боря всеки ден. Никога няма да мога да ги надвия, но се опитвам – с работа, с мечти за бъдещето, поставяйки си цели и задачи, гледайки сина си, който расте. Той стана на 12, аз – на 47 г. Често си казвам: „Колко много неща видя, които можеше и да не видиш“. Благодарна съм.

В началото на годината преболедувахте ковид. Какво направихте при установяване на заразяването?

В началото си мислех, че съм настинала. След седмица си направих тест за ковид и той беше отрицателен. Не се оправях и след няколко дни отново си направих тест – пак отрицателен. Последваха два критични дни. Нямах температура, но имах чувството, че всеки момент ще се строполя и ще умра. Тялото ми беше като смазано, главата ми беше гръмнала, нямах температура, имах вкус, мирис, но пак си направих тест и той се оказа положителен. Изолирах се. Но работата беше малко „след дъжд – качулка“, като при много други хора. Реших, че след като дотук съм изкарала без лекарства и излишен драматизъм, мога да продължа така. Бях във връзка с лекари, но без излишни глезотии.

Добре ли се чувствате след това и защо решихте да се ваксинирате?

Ковид не прави хората мутанти. Както и ваксината, ако трябва да говорим сериозно. Аз съм достатъчно разумен човек и знам, че светът страда и ще страда от заболявания. Хора се раждат и умират всеки ден. Е да, когато има сериозна заплаха и могат да се вземат мерки, трябва да се вземат, но само такива, които дават резултат. Изумена съм, че всички чакахме ваксините като манна небесна, за да може животът ни да се върне към нормалността, но какво стана?! Ваксините излязоха, а ние не искаме да се ваксинираме.

Аз вярвам в медицината. Тя ме е спасила два пъти от рак на гърдата и още от куп други неща. Нормално е и в тази ситуация да й се доверя. Защото тези ваксини са научно изобретение, не съм ги произвела аз в мазето си, бъркайки нокът от син скорпион и изпражнения от африканска маймуна. Аз поддържам връзка с доста лекари онколози. Изслушах ги. Прочетох всички препоръки на американското онкологично дружество. Направих си тест за антитела и нямах достатъчно. Лекарят ми – химиотерапевт в Израел, ми каза да се ваксинирам и аз се озовах пред ваксинационния фургон на „Пирогов“. Ваксинирах се с ясното съзнание, че правя нещо добро за себе си и за другите. И между другото, още не съм светнала като електрическа крушка, а така се надявах. (Смее се.)

Активно работите с основаната от вас фондация „Една от 8“ в подкрепа на жените с рак на гърдата. Кое смятате за основно постижение на фондацията през годините?

Горда съм, че в нашата фондация наистина помагаме на жените и на техните близки. За постижения няма да говоря, защото не съм толкова самовлюбена. Ние сме честни, работим много и сме хора, които оценяват живота като дар. Нашата ценностна система включва това да помагаш не само на себе си, но и на другите.

Наскоро четох интервю със сър Елтън Джон, в което обяснява как той и съпругът му възпитават децата си. Давали им по 3 паунда на ден – 1 паунд да си купят нещо, един паунд да спестят и 1 паунд да дарят за благотворителност. Надявам се повече хора да възпитават децата си в подобни ценности. А това, с което наистина се гордея, е, че за 8 години не допуснах около „Една от 8“ да се навъртат хора с користни цели и задни мисли.

Трябва ли всяка жена да се страхува от поява на рак на гърдата и какви превантивни мерки е добре да вземе?

Всяка жена в съвременния свят трябва да знае, че това заболяване е една от най-честите причини за смъртност сред жените. Но по-важното е, че открито навреме, това заболяване е лечимо.

За съжаление, нашата здравна система не предлага на жените до 50 г. профилактични прегледи. Нека обясня, ако една жена на 30 или на 40 г. няма симптоми, тя не може да вземе направление от личния си лекар и да отиде да прегледа гърдите си при специалист.

Ще трябва да си плати частен преглед. Но нека да припомня, че в началото ракът няма симптоми, тоест, когато те се появят, това не е ранно диагностициране.

Затова ние непрекъснато говорим колко е важно да имаме национална скринингова програма. Ракът на гърдата се подмладява. Все повече жени са диагностицирани във възрастта между 30 и 50 г. Сега държавата плаща повече пари, за да лекува късните стадии на болестта. Затова и статистиката не е приятна. България продължава да е на първите места в Европа по смъртност.
Единственото решение е държавата да осигурява редовни прегледи и жените да са задължени да проверяват здравето на гърдите си на една или две години.

Има ли генетична обусловеност и как ще коментирате решението на Анджелина Джоли да си направи превантивна двойна мастектомия?  

Разбира се, че има наследствено обусловен рак. Аз съм такъв пациент. Анджелина Джоли също е такава жена и това е единствената причина моето и нейното име да се споменават в едно изречение. Преди години в САЩ много се заговори за намаляването на риска с подобни операции. Но тъй като никой от нас не е Господ, за да знае цялата истина предварително, намирам взимането на подобно кардинално решение за леко невротично. По тази логика, аз още тогава предложих тя да си отреже главата, защото един ден има вероятност да остарее и погрознее.

Ще кажа най-сериозно – такива операции не са леки и крият рискове. Освен това те само намаляват риска, но той не изчезва. Дори всички жени с предразположение да решат да си махнат превантивно гърдите, някои от тях ще развият рак на гърдата.
А повярвайте ми, това не е операция като да си сложиш импланти, за да си уголемиш гърдите.