Лазурен бряг – името на средиземноморското крайбрежие на Франция e дадено от писателя Стефан Легар и то му приляга като ръкавица от шевро. Безкрайната морска шир на коприненомеки талази, милвана от слънцето, стига до хоризонта, където среща небето, за да нарисува синева в най-прекрасните нюанси на кобалта.

Морето и удобните за акостиране заливи са дали тласък за ранното развитие на Прованс с обмяната на стоки и култура от прастари времена. По тези земи римляните за първи път стъпват на юг от Алпите. Наричат региона Provincia. Прованс-Алпи-Лазурен бряг е пълното име днес. Оттам след римляните минават толкова много хора с различната си култура и самобитност...

„Говореха на английски, френски, испански, немски, еврейски, арабски, португалски, румънски, полски, холандски, шведски; говореха за секс, пари, успехи, неудачи, изпълнени и неизпълнени обещания. Сред тях имаше честни хора и крадци, сводници, сутеньори, а също и порядъчни хора, които се преструваха. Те всички бяха участници в хазартна игра без правила; някои залагаха весело и безгрижно, други се потяха от страх.“

Така писателят Ъруин Шоу описва Френската Ривиера, световното място на лукса, богатството, разкоша и мерило за благосъстояние. Скъпи хотели, скъпи яхти, ресторанти и забавления – това прави Ривиерата толкова интересна за преживяване и опознаване, задоволявайки естествения стремеж на човека да надникне едно ниво по-нагоре.

Красива е Ривиерата. Морето е син атлаз, палмите по крайбрежните булеварди стоят като верен страж на хубавото време и дългото лято, мекият им повей носи спокойствие и усещане за вековечност. Сезонът на ваканциите е разтеглен до максимум, насладата от хубавия климат изкушава да се удължава празникът до краен предел. Зимният някога курорт сега е най-доб-рото място за лятна почивка.

Ривиерата може да се обикаля години наред и все ще има нещо за откриване, а дори и местата, които човек знае, си струват втора или повече визити.
И така – добре дошли! Разкопчайте копчетата на ризите, свалете жакетите, отпуснете се, ще ви заведа на дълго пътуване из Прованс. Ще се забавлявате много, обещавам. Гурме ресторанти, отлежали вина, провансалски уют, шарен свят – многолик и интересен.

Антиб
Малкото старинно градче с най-голямото пристанище за частни яхти е приказка от стари времена с тесни калдъръмени улички, каменни къщи с изригнали в цъфтеж розови храсти, с уникалния рибен пазар и всевъзможни морски дарове, които всяка сутрин се доставят директно от морето. Вино и миди, класиката тук, е добра идея за обяд или вечеря по хлад.

В двореца на фамилията Грималди е устроен чудесен музей на Пабло Пикасо с разкошен изглед към морето.

Темата на Ривиерата е яхтинг.  Най-скъпите яхти на руските милиардери акостират тук. Да станеш част от необятната шир, да виждаш до хоризонта единствено синева, да посрещаш изгреви насред притихналата водна стихия, когато тя все още лениво се носи на меки водни талази по корпуса на яхтата, да усещаш с всяка фибра на тялото си вибрациите, които идват от морските дълбини, да плуваш на воля сред мастиленосини дълбочини единствено в компанията на рибни пасажи, които галят кожата като кадифен воал, да летиш по вълните със спираща дъха скорост, вятърът бясно да пилее коси, да брули и отнася всяка мисъл, да имаш време за усамотение в безбрежната тишина, да споделиш чаша шампанско с близки хора на фона на огнени залези, бризът да вае загадъчни форми по копринените рокли на женските тела, да пали вечни страсти, да събужда желания за красиви интимни моменти, да почувстваш сексапила на босоногите тела, освободени от много от условностите, всичко това е яхтинг.
 
Сен Пол дьо Ванс
Едно от най-старите населени места в региона е като фино изработено бижу. Средновековните сгради са декор за модерно изкуство – мъдра и съвършено разработена идея. История и съвременност се срещат в топла прегръдка. Удоволствието от разходката из каменните улички е балсам за душата. Усещаш красота и изисканост с всички сетива.
 
Кан
Това е градът на Уилям Завоевателя, най-могъщия феодален владетел във Франция през 11. век, херцог на Нормандия, а по-късно и крал на Англия, който направил Кан своя столица. Извънбрачен син на Робер I Великолепния, той се жени за Матилда, негова първа братовчедка. Бракът им не е приет от църквата. За опрощение на прегрешението си те построяват две абатства – мъжко и женско, които са измежду малкото оцелели сгради след Втората световна война, когато градът е силно разрушен от бомбардировките и след това възстановен с плана „Маршал“.

Знаменателен е и кинофестивалът, който се провежда всяка пролет и събира интелектуалния елит на Европа. Историята му започва през 1939 г. Интересно е, че откриването му съвпада с нападението на Хитлер над Полша.