Разбира се, Даниел Крейг е тук и вероятно ще гледаме изсеченото му лице в още много филми, но както вече беше разгласено - „Смъртта може да почака“ е последният, в който той е в ролята на Джеймс Бонд.

След многократно отлагана световна премиера зрителите ще видят това, за което са отишли. Нобеловата лауреатка Олга Токарчук обръща внимание в книгата си „Чувствителният разказвач“, че предвидимостта в литературата вече се смята за достойнство. Читателят знае какво да очаква и получава точно каквото е искал. Но този процес отдавна тече и в киното.

Поредният Бонд е „още от същото“ – страхотен мъжки екземпляр, страхотни каскади (прелетяването с астън мартина из улиците и площадите на Матера са кадри, на които буквално ни се искаше да ръкопляскаме, Бог да благослови италианците и тяхното усещане как се прави град!), секси момиче на Бонд – тук отново е Леа Сейду, която плени сърцето на 007 в предходния филм „Спектър“.

Всъщност, преди да гледате „Смъртта може да почака“, не е лошо да си припомните какво се случва в „Спектър“, защото оттам тръгват част от сюжетните нишки и героите в новия Бонд филм.

В „Смъртта може да почака“ Джеймс Бонд вече не е на активна служба и се наслаждава на сладък живот в Ямайка, но спокойствието му е нарушено от нова мисия, поверена този път от ЦРУ. Той трябва да неутрализира мистериозен злодей, който държи в ръцете си нова технология с потенциал да унищожи човечеството или поне част от него.

Специално внимание заслужават белите панталони на Леа, които никой злодей и никоя руска база не могат да изцапат. Не, сериозно, и Крейг, и Леа Сейду, и Ана де Армас - с кратка, но ефектна поява и боже, какви крака!, и очаквано добрият Ралф Файнс, и Лашана Линч, която е тъмнокожата заместничка на 007, са на висота, което не може да се каже за горкия Рами Малек, който катастрофира в ролята на бутафорния злодей.

В негова защита трябва да споменем, че западните кинотворци редовно катастрофират, когато трябва да представят руснаци. Те просто не могат да разберат руската психика и произтичащата от нея действителност и в резултат създадените образи са лишени от психологическа достоверност и тъжно еднопланови, някакви нелепи киборги на злото.

Музиката е на Ханс Цимер, а едноименното парче на Били Айлиш още с излизането си през миналата година постави рекорд в британските класации и дори би постижението на Адел със „Skyfall“ за най-много продадени бройки за седмица – 90 хиляди!

Филмът е дълъг, три часа без малко, но е достатъчно зрелищен и почти през цялото време успява да поддържа напрежението ни – а нали сме отишли там точно за това, за „още от същото“. И най-вече за да сме с любимия ни Бонд – Даниел Крейг. Дано и следващият 007 да умее само с поглед да внушава, че светът винаги ще бъде спасяван и смъртта може да почака.

Филмът вече е в кината, разпространява "Форум Филм България".