Как разбрахте, че имате рак на гърдата?

Не бях открила никакви уплътнения. Разбрах, когато реших да си направя операция за намаляване на бюста. Нямах желание като повечето жени да го уголемявам и без това по рождение ми е прекалено голям, а аз съм с деликатна структура и винаги ми е било трудно да си избера костюм, особено за сцената, където много се движа. Исках бюст с нормален размер, а не D или DD. Освен това имам херния на два шийни прешлена и ужасната болка се усилваше от тежестта на гърдите. През януари направих справки, срещнах се с много лекари и накрая намерих един, съвършено гениален. Преди операцията той настоя да направя мамография, за да се увери, че ще работи на "чисто". Направих мамография и веднага разбрах, че имам проблем. Видях в очите на жената, която ми я направи, че нещо не е наред. Тя откри в лявата гърда ракови клетки.

Беше ли това за вас шок?

Не осъзнах доколко е сериозно, докато на следващия ден моят лекар не ме прегърна, въпреки че не е много емоционален. Тогава разбрах, че съм загазила. В този момент ми се прииска да се разплача, но никой от моите близки не бе до мен и се сдържах. Позвъних на майка си, която живее в Калифорния. "Мамо, пристигай, колкото се може по-бързо. Казват, че трябва да ме изследват за рак. Няма да мога да се справя сама, не съм толкова силна."

На следващата седмица снимах клипа към песента за филма "Чикаго". Продуцентът ме помоли да участвам в скъпия проект и не исках никого да разочаровам. Затова отидох и казах на лекаря: "Предстоят ми снимки за клип. Ще мога ли да се движа след процедурата? Ако не, по-добре да изчакам." Не се чувствах болна и не можех да повярвам, че чакането може да ми навреди. Но след биопсията, когато получих резултатите, стана ясно, че е рак, и то бързо прогресиращ.

Да се страхуваш, че си болен от рак, и да си болен от рак са съвършено различи емоционални състояния.

Когато диагнозата се потвърди, сълзите ми потекоха като река. Боях се от неизвестността. От време на време се сривах, дори започнах да си припомням живота си. Особено тежко бе, когато завършихме снимките. По време на работа се стараех да изхвърля всичко от главата си. Много зле се чувствах и единственото, което ми оставаше, бе да се съсредоточа в работата. Когато завършиха снимките, се затворих вкъщи и не исках да видя никого. Трудно ми беше да позвъня на приятелите си и да им кажа: "Имам рак." По-лесно би било човек да се шегува с това, но реалността се оказа много по-сложна.

Колко време мина до операцията?

Седмица. През това време малко се успокоих и направих още една мамография, лекарят искаше да знае точно колко от гърдата ще се изреже. Преглеждайки резултатите, каза, че може да стане едновременно с операцията за намаляване на бюста. Това ме зарадва. В този момент беше неизвестно колко се е разпространил туморът за седмица. Установи се по време на операцията. За това време ракът мина от първи във втори стадий. Лекарят ми разказа, че когато направил разреза, направо изпаднал в шок. Туморът така бил нараснал, че се наложило да отстрани 40% от гърдата. Но аз имах с тонове, така че нещо ми остави.

Как се почувствахте, когато се събудихте от упойката?

Такава болка не може да си представите. Две седмици не бях в състояние да се движа, а когато накрая станах, се клатушках като Ози Озбърн. Доста жалко зрелище. Майка ми и сестра ми бяха с мен през цялото време в болницата.

Сигурно новината, че ракът е премахнат, ви донесе облекчение?

На моето семейство - да. Те искаха веднага да отворят шампанско, но аз исках само да плача. Чувствах вина, че се оказах сред щастливките. Дори не предполагах, че ще ми е толкова тъжно, все плачех и плачех. Често променях настроението си и се готвех за най-лошото. Казвах си, че ще ми се наложи да мина химиотерапия, след която ще остана без коса, и бях готова за това.

Когато ракът отстъпи, почнахте ли да се замисляте как ще изглеждате?

Веднъж вече бях болна, което се отрази на външността ми. Имам болестта на Крон, от която подпухваш, лицето ти става кръгло като палачинка, от стероидите, с които те лекуват, страшно пълнееш. Затова при рака дори не се замислих за външността си. Може би ми помогна фактът, че никога не съм се стремила да бъда красива кукла.

Какво мислите за външността си?

Сега, когато се гледам в огледалото, ми се струва, че съм станала много привлекателна. Преди не мислех така за себе си. Странното е, че сега, когато съм на 30, започнах да обръщам повече внимание на това. Поддържам се не за удоволствие, а защото го изисква работата, на хората трябва да им е приятно да ме гледат. Когато бях дебела, не се чувствах нещастна, защото чувството за хумор не ме оставя никога. Фактът, че гърдата ми е по-малка, не ме промени. Това, което е в мен, е много по-важно от външната обвивка. Знам, че ще се променям с годините, и не се стремя да се консервирам. В шоу-бизнеса има много хора, които треперят за външността си. Аз не съм от тях.

Веднага ли се решихте да погледнете гърдата си след операцията?

Това беше трудна работа. Знаех, че е махната почти половината, и не бях уверена, че искам да виждам това. Най-накрая, на четвъртия ден след операцията се реших да погледна.

И...

Честно? В началото не изглеждаше много апетитно. Лявата гръд бе неравна, на някакви бучки, но пластичният хирург ме увери, че всичко ще бъде наред след седмица. Така и стана. С всеки ден гърдите ми ставаха все по-привлекателни, а сега са просто красиви. През цялото време ги показвам на приятелките. Страшно ми харесват. Изглеждат като на 16-годишно момиче. Трудно е да се повярва. И размерът е напълно нормален - 34 С. Чувствам се много по-комфортно, сега мога да не слагам сутиен под блузата.

Мислили ли сте какво ще правите, ако болестта се върне?

Да. Вече реших, че ще премахна гърдите. И двете.

Двойна мастектомия?

Да. Не искам да минавам отново през всичко това. Ако болестта се върне, ще е ясно, че съм предразположена, и ще е по-добре да се избавя веднъж завинаги. Това е преимуществото на този вид рак - премахвайки гърдата, завинаги се избавяш от болестта. Ще нося протези. Не искам да съм роб на болестта.

Красивата гръд значи много за всяка жена. Представяхте ли си какво ще чувствате след операцията по време на интимни моменти?

Веднага след операцията се страхувах и си казвах: "О, Господи, какво ще стане, ако някои види това?" Но после се запознах с един човек (каскадьор, работи в киното). Срещата се оказа абсолютно неочаквана за мен.

Какво почувствахте?

След операцията не исках да се срещам с никого, чувствах се като ненужно изхвърлена вещ. Но една приятелка ми каза: "Слушай, имам един познат. Струва ми се, че ще си подхождате." Когато се срещнахме, разбрах, че е била права. Той е точният човек, който ми трябва, поддържа ме през цялото време. Той е самото съвършенство. Дълго се боях да му покажа гърдите си, но поведението му ме потресе - поиска да бъде редом с мен по време на лъчетерапията. Много добър човек, точно такъв, какъвто ми е нужен.

До срещата с него бяхте доста сама?

Да, бях сама 2 години. Чудовищно дълго, дори съвсем се отчаях, мислейки, че нищо добро не ме чака.

Какво още ви помогна да преодолеете всичко това? Има ли някаква тайна?

Известно е, че се старая да се отнасям към всичко с чувство на хумор. Не съм прекалено лекомислена, просто не искам да се съсредоточавам прекалено върху проблемите или да крия главата си в пясъка. Има ли проблем - трябва да се оправя. Разбрах, че нещата не са случайни. Трябва да има някаква причина за това, което се случи с мен. Може и да не я разбера, но никога няма да почна да се оплаквам: "Ох, бедната аз." И никога няма да се питам: "Защо точно аз?" Просто се радвам, че откриха рака в ранен стадий. Сега мога да кажа: "Аз имам рак." Не ми е трудно, защото го преживях.