Жените в Средновековието си нямали еманципация и #metoo и не само им „плащали по-малко“, но често летописците не си правели труда да запишат имената им, нищо че стоели рамо до рамо до царе и императори.

Това любопитно справочно четиво, издадено от „Българска история“, донякъде възстановява справедливостта.
Историкът от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов е включил портрети на 119 жени – не само царици и принцеси, но и сестри и майки на владетели.

Не всички „първи дами“ са били българки, има 9 византийки, 2 сръбкини, 2 унгарки, както и французойка, рускиня, куманка и еврейка – българските царе са сключвали династични бракове с чужди владетелски дворове, за да укрепят властта си и да увеличат земите си. Аристокрацията през Средновековието по принцип е била доста мултинационална.

Повечето царици и болярки се споменават мимолетно в средновековните хроники, но някои успявали да се превърнат, ако не в главни герои в драмите, то поне във важни поддържащи персонажи. Мария Кантакузина Палеологина е съпруга на царете Константин Асен и Ивайло. Византийката на практика управлявала държавата, докато Константин Асен боледувал тежко. Успяла да се споразумее с бунтовника Ивайло и дори се омъжила за него, нищо че бившият свинепас убил мъжа й. Отношенията между изтънчената и властолюбива Мария и Ивайло обаче никак не били добри, двамата често се карали, а, изглежда, той посягал и физически на съпругата си. Проф. Павлов отхвърля вековната клевета, според която Мария Кантакузина била византийска шпионка, напротив, тя бранела според възможностите си интересите на България – все пак именно синът й Михаил от брака й с Константин Асен трябвало да наследи престола. В крайна сметка и Екатерина Велика била немкиня, но превърнала Русия в могъща сила.

Както знаем и от историята на Западна Европа, бракове били уговаряни и с деца. През 13. век Анна Тертер, дъщеря на Георги Тертер, е дадена за съпруга на сръбския крал Стефан Урош II едва 5-годишна. Кераца-Мария, дъщеря на цар Иван Александър, на 7 е омъжена за връстника си престолонаследник на Византия Андроник IV Палеолог.

В династичните бракове любовта била рядка птица, но се случвало между съпрузите да има и истинска страст. Иван Асен II бил влюбен в Ирина Комнина както Антоний в Клеопатра, по думите на проф. Павлов. Мария, съпругата на Иван Владислав, се омъжила за него, когато той дори не бил престолонаследник, по време на дългото им съжителство му родила 12 деца. Неравнопоставеният брак по любов на принц Уилям с Кейт има средновековен аналог при Теодора, втората съпруга на цар Иван Александър, която е еврейка без знатно потекло.

Много от цариците и аристократките завършвали живота си като монахини – често по принуда, някои и доброволно. Елена, сестрата на цар Иван Александър, която станала сръбска кралица, не просто влязла в манастир, но дори попаднала в мъжки манастир. Прецедентът се случил през 14. век, когато тя и съпругът й крал Стефан Душан побягнали от чумата и, стигайки до Атон, били приютени в Хилендарската света обител.
Единственото женско име, останало в народната памет, в народните песни, от средните векове е това на Кера-Тамара – дъщерята на цар Иван Александър, сестра на Иван Шишман. След овдовяването й била дадена за жена на султан Мурад I с надеждата да се спрат набезите му по българските земи. Отишла в харема му в Бурса под името Тамархатун, но запазила християнската си вяра. Последната й воля била гробът й да не бъде покрит с камък и върху него да никне зеленина.

Във византийския императорски двор имало специален протоколен въпрос, пише в книгата си проф. Павлов: „Как е височайшата господарка на българите, как са дъщерите на българския владетел“. За да разберем повече „как са“ жените в средновековна България, ще се надяваме отнякъде да се появят неизвестни източници за живота тогава или… най-сетне някой да изобрети машината на времето, за да можем лично да надникнем какво се е случвало с господарките, дъщерите и обикновените жени в далечното минало, потънало сега в мъглата на забравата.