Старият софийски апартамент в центъра на града претърпява мащабно преустройство и реконструкция така, че от 1930 г. се пренасяме сякаш с машина на времето в модерните кодове на новото хилядолетие.   

Илиана, представете накратко работата на вашето студио за интериорен дизайн. Каква философия следвате?

Занимаваме се с изготвяне на интериорни проекти, както жилищни, така и обществени. От 16 години клиентите ни разпознават стила и линията, която следваме, доверяват ни се напълно и се стремим да задоволим всеки техен каприз, вкарвайки го през нашата призма за дизайн.

Кои актуални световни тенденции в интериорния дизайн приложихте в проекта на този дом?

Обичам да използвам естествени материали, усещането при допир с тях е различно. В последните години се наложи изключително много мраморът, предимно в бял и черен цвят. Това са цветове, които ни харесват и ползваме често в нашите интериори. Тук решихме да ги разчупим, да избягаме от стандартната форма на квадрат или правоъгълник и да заложим на многоъгълници, които сами по себе си образуват собствена фигура. В този интериор се придържаме към по-изчистен стил, без излишни елементи – врати без первази, скрити в пода отоплителни тела, интегрирани в стените гардероби, нищо, което да пречи на визуалното възприятие за обем.

Как избрахте оригиналната настилка?

Бяха ми представили тази настилка от италианския производител FAP Ceramiche, която точно влизаше в производство. Когато направихме проекта, бях абсолютно сигурна, че ще я използвам. Жилището е в стара сграда в центъра на София и прецених, че ще съвпадне с монолитното звучене на строителството от този период. Разбира се, по-сложната част беше да убедя собствениците, че това е най-подходящо за интериора. Винаги отнема време да свикнат с идеята. Обикновено си представят нещо „топло“, „уютно“ и не виждат как камък на пода би могъл да създава подобни усещания. Впоследствие, когато видяха резултата, бяха наистина впечатлени.

Каква е ролята на осветлението? Какви осветителни тела избрахте и как ги разположихте?

Осветлението е от трудните задачи в проектирането. Да не е прекалено, но да е достатъчно, да не е натрапчиво, но все пак да е акцент, да може да е амбиентно, когато се налага. Решихме, че ще инвестираме в български осветителни тела. В дневната, като недостатък при реконструкцията, се появи трегер, който държах да скрия, да е напълно невидим. Обърнах се към фирма „Волфрам“, която ни изготви осветителни тела за дневната, по подходящ размер. За спалнята исках да няма централно осветление, но да е достатъчно осветена. Ползвахме профили за вграждане от фирма „Деко“, които също ги изработиха по индивидуален проект. Те са напълно интегрирани и описват контура на леглото под формата на буквата П. Останалото осветление също остава скрито и когато не е включено, то сякаш не съществува.

Необходимо ли е да притежаваме скъпоструващи мебели, за да бъде елегантен домът ни?

Какво означава „скъпо“? За всеки представата за лукс е спрямо възможностите и финансите, с които разполага. Цената не трябва да е водеща. Един добре помислен проект може да бъде елегантен сам по себе си и може да се осъществи, без да е излишно скъп. Наситени сме с неоправдано скъпи вещи, които за мен изглеждат потресаващо, но все пак има хора, които ги намират за стилни и елегантни и им създават усещане за класа. Факт е обаче, че доброто качество държи по-висока цена.

Кое интериорно решение в този дом бихте оценили като истинска ваша творческа находка?

Разпределението. Трансформацията, която претърпя апартаментът, за да го видите в сегашния му вид, е наистина впечатляваща. Съжалявам, че не съм подготвена да ви покажа снимки на разпределението преди реконструкцията – два отделни входа, коридори, загубени пространства, вестибюл, малки стаи – класически апартамент от 1930 г.

С какво не бива да правим компромиси в проектирането и реализацията на интериора?

С качеството! Много е трудно. Да се направи правилен подбор на подизпълнители, на които да разчиташ и да получиш наистина продукта, който си задал за изпълнение. Ниското качество може да обезличи всяка добра идея.

Как според вас ще се промени начинът, по който възприемаме и избираме интериорните решения в дома си след кризата с коронавируса?

Коронавирусът ни накара да си останем вкъщи. Накара ни да се огледаме в домовете си, да забележим вещите около нас и да осъзнаем колко отдавна не сме се вглеждали в тях. Неслучайно по времето на карантината виждахме безброй овехтели дивани, захвърлени на улицата, стари мебели, които никой не е забелязвал с години, оставени до кофите за боклук. Дългите часове, прекарани вкъщи, ни накараха да се замислим, че не само автомобилът и офисът трябва да са ни удобни. Промени ни в посока да помислим как да ни е спокойно и прибирайки се в домовете.