Ирина Иванова и Адриана Попова се чуват по телефона във времето на социална самоизолация и споделят как, за да оцелее човек, трябва да е готов за всичко, ама наистина за всичко.

А: Ирка, понеже тези дни всичко се случва по телефона, не знам дали не трябва да му принасяме жертва като на домашно божество.

И: Аз вече го направих, Ади! Принесох му в жертва своите два палеца, с които скролвам по екрана на телефона или пиша –  подобно на всички останали – задълбочени коментари за пандемията. Мисля, че успях да се изкажа по всички теми – вирусология, епидемиология, здравеопазване, вътрешна сигурност, както и, разбира се, не се стърпях да анализирам всички медицински въпроси, засягащи лечението на коронавируса. Палците ми вече не са мои, еманципираха се и живеят свой собствен живот. А ти какво жертва пред олтара на своя телефон? Да попитам - ти не го ли мразеше?

А: Чак да го мразя! Не съм човек на силните страсти. Принципното ми отношение към техниката е такова. Но в тези дни, когато сме непрекъснато с телефоните и компютрите, забелязвам една особеност – отново всички правят списъци. Въпреки че не е 1 януари, не започва нова година. Хората сякаш се опитват да придадат форма на това малко аморфно съществуване, което водим далеч от обичайните заетости, нещо като екзоскелет на дните си. Ти правиш ли си списъци?

И: Непрекъснато! Понеже моето съществуване и преди това си беше малко аморфно. Ще ти разкажа за моите списъци, но преди това ми кажи за твоите.

А: Аз имам списъци на хората, на които трябва да се обадя в съответния ден. Общо взето гледам всеки ден да се обаждам на някакви хора, защото това ми дава усещанетоза нормалност – да чуя гласовете, не просто да им пиша.

И: Е, моите са доста по-подробни и, уви, включват доста битови елементи. Ето, сега ще ти прочета последния списък, който съм си записала в телефона:

1. Бурканите от лютеница – в гаража!

2. Изхвърли счупения стол.

3. Терасата измий.

4. Килим – прахосмукачка и парочистачка!!!

5. ел. цитрусоизтисквачка.

Последното – да си го купя, понеже нямам. Моите списъци съдържат три типа неща – какво да направя, какво да купя и принципно идеи за живота, творчеството и бита! В случая – само за бита.

А: Чакай малко! Тутакси завидях на първата точка – бурканите с лютеница...

И: За съжаление не „с”, а „от”. Понеже много обичаме лютеница и непрекъснато купуваме, след това бурканите ги събираме в гаража и на определен период или ги предаваме за вторични суровини или ги хвърляме в контейнерите за стъкло.

А: Реших, че правиш лютеница!

И: Де да можех, обаче как да стане у дома под абсорбатора! Кажи ти какви неща включваш в твоите списъци за деня.

А: Може би не звучи много лайфстайл...

И: Е, то пък защото това с лютеницата беше много лайфстайл...

А: ... но ето какво присъстваше в моя списък: Да закърпя джоба на лекарската престилка на Кирил, мъжа ми. И факт, закърпих я. Тъй като сега човек се връща към нещата, които така или иначе притежава и започва да ги цени повече, така че и Кирил цени повече своята лекарска престилка. Закърпих аз джоба, макар да не бих нарекла резултата чудесен от естетична гледна точка. Дори се принудих върху закърпеното да зашия едно напълно излишно копче, което да прикрие неравните ми шевове.

И: Браво, Ади! Това е то благородно дело! Аз пък ще ти прочета списъка, който направих преди година и половина-две, когато реших, че човечеството и светът вече са на косъм от ядрената война и трябва да имам план как да спася семейството. Беше около конфликтите в Сирия. Пък Америка така, Русия – иначе... Реших да не се давам лесно на великите сили. Те – с техните планове, аз – с моите.

А: Тук искам да кажа на всички, че ти тогава не ми подсказа, че опасността е толкова близо, за да спася и аз моето семейство.

И: Да, защото щеше да ми се присмееш, признай си. Ти си по-трезвомислеща и щеше да ми кажеш: Не се занимавай с глупости! И на този етап, за късмет, си права, но... Бъдещето е винаги изпълнено с опасности и човек трябва да е готов с това-онова за Апокалипсиса. Ето какъв беше тогава моят списък, който и до днес пазя на телефона си. Логиката (доколкото имаше такава, естествено) при изготвянето му беше следната: Първо – осигуряваш инструмент. Значи – два ножа. Един голям и един малък. Второ – огън, защото той ти гарантира топлина, светлина, приготвяне на храна и дезинфекция. Затова трябва да имаш най-малкия възможен газов котлон, бутилка газ, свещи, кибрит, запалка. Фенер и резервни батерии. Трето – дезинфектант и дезинфекциращи кърпички за ръце. Чела съм сума ти истории и за оцеляване и за неоцеляване и съм наясно, че много повече се умира от разни инфекции поради невъзможност за поддържане на хигиена, отколкото от глад например. И тук искам да кажа, че сега, когато в началото на кризата навсякъде свърши дезинфектантът, аз си имах запаси още от онези, за ядрената война, за последен път произнасям това грозно словосъчетание. Четвърто – три бутилки вода, като начало, пък и повече ще натежат. Пето – храна, най-леката и висококалорийна: бучки захар, сухари, ядки, сушени плодове. И шесто – парацетамол и аналгин, йод и риванол.

А: Добре, но след като това е план при ядрена война, къде се криеш?

И: Как къде! В естествена дълока пещера, чиито стени са дебели 2-3 метра поне. Пако Рабан, дизайнерът, когато се подготвяше за края около 2000-та година, и той, човекът, се беше скрил в пещера.

А: Ама къде е тази пещера?

И: Ще ти кажа като се видим на живо. Телефоните се подслушват, знаеш. Ох, не бива да се шегуваме с тези неща, нали? Нелепо е. И какво ощеее, чакай да видя какво съм записала да взема за Апокалипсиса...

А: Е как какво? Лютеница.

И: Неее, лютеницата е лукс в състояние на екстремност.

А: Знаех си, че няма да ми хареса това състояние. Сега, Ирка, ще ти прочета един много готин списък, който мен лично много ме разсмя, а смятам, че е важно да си създаваме такива острови на добро настроение. Това е списък, който намерих в дневника на Самюъл Пийпс. Той е англичанин, живял през 17. век и е известен с дневника си, в него описва изключително интересни детайли от живота по онова време, които иначе биха се загубили, ако разчитаме само на писанията на историците.Та Самюъл Пийпс и жена му не са имали деца и той помолил някои познати жени да му дадат съвети какво да направят, за да имат деца. И сега ти чета списъка със съвети:

1. Да не прегръщам жена си прекалено силно и прекалено много!

2. Да не вечерям късно.

3. Да пия сок от пелин.

4. Да ям парче препечен хляб с чаша сладко червено вино.

5. Да нося незапарващи гащи от небелено ленено платно.

6. Да внимавам стомахът ми да е топъл, а гърбът – хладен.

7. На въпроса ми дали да го правим сутрин или вечер, те отговориха, че времето няма значение, а когато имаме силно желание.

8. Жена ми да не ходи прекалено пристегната.

9. Да пия силна бира със захар.

10. Мисис Уорд каза да сменя постелята си.

11. Да лежим така, че главите ни да са на мястото, където се намират краката или поне да направим леглото по-високо при краката и по-ниско при главата.

Аз мисля, Ирка, че тези съвети, макар и да звучат леко екстравагантно, са много подходящи за условията, при които ние живеем сега.

И: Да, особено този за незапарващите гащи...

А: Знаех си, че това ще те спечели! На мен пък най-много ми хареса това, че първо ще пия сок от пелин, после – сладко червено вино, а накрая – силна бира със захар. Така чети предлагам да отидем сега, да си налеем от това, което имаме с мисълта, че скоро ще се видим и на живо, и ще се прегърнем. Липсваш ми!

И: И аз за финал ще ти прочета най-простия готин списък, който наскоро видях някъде във Фейсбук. Беше публикуван под едно много яко парче за танцуване. Списъкът гласеше: 1. Пусни! 2. Засили! 3. Танцувай! Обичам те, Ади!