Който трупа очаквания, трупа печал. Отидох на „Код: Ангелът“ (третата част, след „Код: Олимп“ от 2013 г. и „Код: Лондон“ от 2016 г.) просто като на „един екшън с Джерард Бътлър“ и получих… един неочаквано добър екшън с Джерард Бътлър. При все че ако има поджанр в екшъните, който тотално да не харесвам, това са „президентските екшъни“ от типа на „Еър Форс Едно“. Гледали ли сте „Еър Форс Едно“? Там Харисън Форд е в ролята на президента на Америка и в един момент – ама така както си е по костюм и вратовръзка - виси от крилото на президентския си самолет. И не пада! Ето до къде могат да стигнат президентските екшъни. Не че търся достоверност, но все пак. В това отношение „Код: Ангелът“ е къде-къде по-обран – в него президентът (в ролята – Морган Фрийман) основно си седи мирно и кротко и чака да го спасят.

„Йоджимбо“ на японски означава телохранител („Йоджимбо“ от 1961 г. на Акира Куросава с Тоширо Мифуне - велик филм! )и тъй като японските телохранители самураи са друга категория, реших така да определя героя на Джейсън Бътлър Майк Банинг, който е също толкова безкомпромисен професионалист, на живот и смърт предан на своя президент.

Банинг току-що е назначен за шеф на тайните служби, когато президентът на Америка става жертва на съвършено организиран опит за покушение (много, много зрелищно – с дронове, брилянтна като мащаб и въздействие батална сцена) и успява да оцелее единствено благодарение на хладнокръвната и своевременна намеса на своя ангел-пазител. Всички от президентския антураж са избити, само Майк оцелява и е обвинен в организиране на покушението. Той обаче е толкова супер печен, че успява да избяга и в крайна сметка да изчисти името си, да спаси семейството си, президента си, над който продължава да тегне смъртна опасност, както и страната си, пък и целия свят от световна война. Дори възстановява отношенията с баща си (Ник Нолти), бивш командос, с когото отдавна не поддържат връзка.

В „Код:Ангелът“ обаче е намесена и друга тема, която е по-силна от всичко останало – за мъжете и войните, за инстинкта да воюваш, за военолюбството, което е в кръвта на някои и те не могат да живеят по друг начин. Един екшън само може да спечели, ако създателите му успеят органично да вплетат в него подобна тема. В случая се е получило и работи.

Филмът е с умело градирано напрежение, добра скорост, наистина впечатляващи екшън сцени, разбити тук-там с комедийни вметки и един много точен Джерард Бътлър – малко натежал наистина, малко уморен, но пък успяващ да внуши само с присъствието си доверие, както и усещане, че може да се справи с всичко, да защити и спаси не само американския президент, но ей Богу и целия свят от който и каквото и да е – извънземните, Путин и т.н. Между другото, онзи момент с Морган Фрийман до благо усмихнатия Путин беше … един път! Насълзиха ми се очите, честна дума! За Джерард Бътлър обаче да допълня, че още в една от началните сцени – когато той, жена му и приятелят му седят на масата и разговарят за миналото – разбираш колко добър актьор е насреща ти. Обикновена сцена, напълно непретенциозна, нищо особено – разговарят, пият вино… Всеки жест обаче, всяка интонация, всеки поглед, малките неща въобще са толкова на мястото си, толкова добре и точно намерени, че сцената те поглъща веднага. И ти се иска да го гледаш отново и отново този актьор. Може да не е най-великият, но определено ти се иска да го гледаш отново.

Моля ви за малко внимание! През тази седмица българската кино общност се сбогува с една емблематична личност – Георги Ангелов, страстен, безнадежден киноман, дори киноманиак ми звучи по-точно. От най-големите. Много хора - и аз сред тях - си мислят, че не могат да живеят без кино. Само че Жоро не само си мислеше, че не може да живее без кино. Той просто не живееше без кино. Гледаше по няколко филма на ден. Всеки ден. И така – сигурно 50 години. Казват, че е изгледал над 28 хиляди филма през живота си. Може и повече. Киното му беше всичко. Понякога, но много рядко, другата му страст, футболът, го принуждаваше да ходи на прожекции с едно малко радио, за да слуша и как се развива мачът, а при особено напрегнати моменти дори излизаше навън. И беше добър човек. Чудак и добър човек. Бог да го прости! Разбрах, че ще има прожекция на документалния филм на Петър Одаджиев „Един киноман в началото на века“, посветен на Жоро. Ослушвайте се за тази прожекция, струва си. Благодаря на всички, които прочетоха тези редове, макар да нямат нищо общо с филма, въпреки че Жоро гледаше всякакви филми. Не харесваше всякакви, но гледаше всякакви. Беше безхитростен, истински киноман, далеч от снобската тълпа. Мир на душата му!