Актуални в дизайна са и двете тенденции, а какво ще изберем зависи напълно от нас. Да се върнем назад в 2016 г., когато институтът Пантон наложи два цвята, определящи тенденциите на годината – Rose Quartz (розов кварц) и Serenity (спокойствие). В онази година Лео ди Каприо най-сетне получи първия си Оскар, Тръмп още не беше станал президент, а джендър политиката не беше превзела света.

Цветовете розово и синьо все още се съотнасяха към определен пол. По отношение на розовото, наричано millennial pink, то бе навсякъде – в модата, опаковките на козметичните продукти, кориците на книгите, постерите, айфоните и разбира се, в дизайна на предметите за дома. Тази тенденция продължава и днес, но милениалите вече „са атакувани“ в сферата на графичния и продуктовия дизайн от новото поколение Z.

За разлика от розовото с неговите нюанси, спокойното синьо, сякаш без парадност, продължи безусловно своя възход в дизайна на предметите за трапезата. Може би това се дължи на респекта към историческото наследство (първото оцветяване на порцелан е с кобалт, като така е създаден т.нар. синьо-бял порцелан дори и в Европа, да не се връщаме чак до китайската династия Мин).

Нежна революция

Всички нюанси на жълтото са тренд през тази година. Институтът Пантон дори заяви, че т.нар. цвят Gen-Z Yellow (жълтото на поколението Z) ще измести господството на розовото на милениалите. Той се свързва с младостта, с оптимизма, с „нахалството“ да заявиш себе си по категоричен начин. Не ни ли изненадват всеки ден хората от поколението Z със склонността им към шантави техноджаджи и създаването на смешни мемета? В дизайна тази нова енергия намира израз във все по-голямото присъствие на цветовете от топлия спектър – жълто, оранжево, червено.

„Господарят“ на сезон 2019 е обаче жълтото – на нарцисите през пролетта, на пясъка на морския бряг, на охрата на есенните листа.
„Жълтото е цветът, който най-добре изразява надеждата, оптимизма и радостта. То е универсалният символ на слънцето и топлината, а също така неминуемо привлича вниманието – казва Лори Пресман, вицепрезидент на института Пантон. – А не е ли това, което търсим – повече надежда за бъдещето?“