Шарлийз Терон е майка на две осиновени деца – седемгодишният Джаксън и тригодишната Оугъст. През последните години почти всеки път, когато фотографи и случайни минувачи успяват да заснемат актрисата със сина й Джаксън, той все е облечен или в рокля, или в пола, а има и дълга сплетена на плитки коса.

Чак сега актрисата коментира тези информации и от тях разбираме, че има причина момченцето да носи момичешки дрехи.

„Да, аз също мислех, че е момче. Докато един ден, когато беше на три годинки, не ме погледна и не каза: Аз не съм момче! Така че в момента си имам две прекрасни дъщери, които, подобно на всеки един родител, искам да закрилям и предпазвам от всичко лошо. Родени са такива, каквито са, а какви ще бъдат след време, когато пораснат, зависи само и единствено от тях. Не го решавам аз.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by The Rap Market (@therapmarket) on Jul 12, 2018 at 6:31pm PDT

Моята работа като родител е да им се радвам, да ги обичам, да съм сигурна, че имат всичко, от което се нуждаят, за да бъдат това, което искат да бъдат. И ще направя всичко по силите си, за да имат правото да са това, което искат и да са защитени“, заяви в интервю Шарлийз Терон.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Jackson Theron (@jacxtheron) on Mar 24, 2019 at 8:25pm PDT

Актрисата коментира, че трудното й детство до голяма степен е причина да има подобно мислене и да държи на истината, на правата и на свободата да си това, което искаш. Тя е отраснала в Йоханесбург и в ранните си детски години се е сблъскала с доста нещастия. Баща й е бил алкохолик, който редовно е пребивал майка й. Шарлийз е на 15 години, когато по време на един от тези изблици на насилие при самозащита майка й го убива.

„Израснах в държава, където хората живееха сред полуистини, носеха се слухове, сплетни, имаше лицемерие, но не и истина. Аз обаче бях отгледана от майка си да бъда точно обратното. Тя ми е казвала, че винаги трябва да казвам това, което мисля и никога да не премълчавам истината. Така че, когато животът ти е към края си, да умреш със съзнанието, че си го живял истински, че си бил в хармония със себе си, че не си бягал от истината. Няма как подобно нещо да носи негативи“, каза още Терон.

„Когато баща ми почина, останахме с куп дългове и никакви средства. Майка ми обаче се мобилизира и се справи. Не стана изведнъж, отне й пет години, но се справи. Тя пое строителния бизнес на баща ми. Най-големият подарък, който съм получила от нея, е да видя как слага костюма и високите токчета и отива на среща на борда, където се сблъсква челно с осем мъже и само тя е жена. Въпреки това успяваше да движи всичко, а аз я гледах с отворена уста и си мислех, че искам да съм точно като нея“, казва още Терон.