Това е една от любимите фотосесии на EVA. Снимахме я през 2004-а след месеци проучвания на хора и техните домашни любимци, след прехвърляне на десетки техни снимки. Идеята беше да покажем как човек избира не просто домашен любимец, а сродна душа, макар и облечена в козина и на четири лапи. И как животинчето понякога поразително  прилича на своя господар по характер, поведение, темперамент, а понякога дори и външно…

Изгубихме контактите с хората, които тогава избрахме и снимахме за тези сесия, освен със Северина, която и до днес е нашият любим и несменяем рекламен директор.

Със сигурност някои от хората работят другаде, а някои от животинчетата вече ги няма, защото техният живот, сравнен с нашия, е само миг. Миг, в който те ни дават толкова любов, която ни стига за остатъка от дните. Ето и част от тази фотосесия.

Северина Докова с дакел Мориц 

Майка й го донесла вкъщи да й прави компания, докато учи за кандидат-студентски изпити. Бил бебе на 40 дни, не можел да ходи, малките му меки крака се огъвали, а ноктите му се закачали по мокета. Приели я, оттогава Мориц й е талисман. По паспорт се води на нея, тя измислила името му. Най-добрата й приятелка имала котка Макс и тя кръстила кучето си Мориц. Той й станал любим приятел.

„Мориц ме третира като по-малка от него, а не като стопанка. Не мога примерно да му кажа къде да се разхожда. Води ме, където си е избрал, и аз го следвам. Все едно ми е покровител. Той си ляга не когато му наредят, а когато му е кеф. Дори да му кажеш да отиде на любимото си място, няма да го направи по заповед. Именно по това си приличаме - и двамата не обичаме да се подчиняваме. От друга страна, винаги ме успокоява, когато съм тъжна или нещо ме боли. В него има състрадание, което ми харесва.”

Емил Иванов с едната от двете женски хрътки Луна и Дама

Емил Иванов, топгава е строителен техник и получава хрътките като зестра от жена си – тя ги отглеждала доста преди да го срещне. „Дори се шегуваме, че приличам на хрътка и затова ме е избрала.“ Започнали съвместния си живот с три хрътки. Емил вече бил добър приятел с тях. Докато били гаджета, ходели с тях навсякъде.

Хрътките му влезли под кожата. Луна и Дама са техни потомки. Сега със съпругата си отглеждат едновременно две деца и две кучета и за тях това е напълно нормално. Емил не може да си представи, че биха могли да живеят без Луна и Дама.
„Хрътките са благородни, дори аристократични и човек може да научи доста от тях. Аз например се научих да гледам по-спокойно на нещата и да не ги драматизирам: всичко забелязвам и виждам, но успявам да си задържа емоциите.“

Емил не е присъствал на раждането на дъщерите си, но е помагал да се появят на бял свят Луна и Дама. „На практика видях какво се случва. Вече имам представа какво е изживяла жена ми и това прави връзката ни още по-силна.“

Боряна Христова с женски мопс Фроги

(Боряна Христова e професор доктор на филологическите науки, директор на националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“)
„Oбщуването с животното дава много – безпрекословна любов, радост, усещане за уют и за някаква хармония с Космоса.“ Обича много животните. Любимото й е хипопотамът. „Намирам, че умее да изразява пряко онова, което иска да каже. Т.е. не е лицемер. А това е много ценно.“ Вкъщи има колекция от фигурки на хипопотами, редовно гостува на трите хипопотама в нашата зоологическа градина. „Мога да ги гледам с часове.“ Една сутрин към 4 часа у нас дойде мой приятел, който се занимаваше с търговия на кучета, и ми донесе Фроги – една топка със смачкана муцунка и цялата трепери. Малък, изплашен женски мопс, опикан по време на превоза от Унгария от други кучета. Като я поех, тя се вкопчи в мен. Гушках я, галих я, накрая й постлах нощницата, с която бях, в кухнята и я оставих да спи. Не издаде нито звук. Мълчи, трепери и ми се радва, иска да покаже, че е добра. Боже, разтопи ме това куче. Няма по-добро същество на този свят от моето куче. Смятам, че животът ми нямаше да бъде пълноценен, ако нямах Фроги. Ние сме си еднакви – тя е част от мен.

Мария Цанева с  йоркширския териер Беси

Освен децата и него, отглежда още 6 йоркширски териера. Получила Беси като подарък за 30-ия си рожден ден от престижен развъдник в Москва. Отишъл да го вземе само мъжът й, защото тя била бременна с второто си дете и не бивало да пътува.Била луда любителка на големите породи, докато един йоркшир не превзел сърцето й. Била в 10 клас и се явявала на изложба с куче коли. „Там видях донесен от Швейцария йоркширски териер. За мен това беше любов от пръв поглед. И си казах, че ще имам такова куче. След време купихме първото от Италия – Дона. И тъй като апетитът идва с яденето...“ Сега поддържа връзка с доста европейски развъдници и „както аз търся екземпляри от тях, така и те търсят от мен“.

Мария е завършила българска филология и журналистика, но не работи по специалностите си. Отдала се е на голямата си страст да отглежда йоркширски териери. Твърди, че по-лесно се отглежда дете, отколкото йоркшир. Тъй като подготвя своите домашни любимци за изложби, те почти през цялото време са със специални ролки за омазняване на козината, неделята е посветена на баня, маски, балсами и т.н. През останалото време се мажат със специални масла. „Както се смее мъжът ми, те са хайлайфът вкъщи. Освен това са невероятни компаньони, а казват, че носят и късмет. Поне на мен винаги са ми носили.“

Анастасия с любимата си котка Додо

Анастасия е дъщеря на Мария Цанева. Додо е „големият“ котарак, който тя получила като подарък за рождения си ден на 6 март – опушен черен персиец, рядък цвят за породата, купен също като кучетата им от реномиран развъдник. Майка й твърди, че Додо е „невероятно невъзпитано животно“, защото вече е разровил саксиите на стайните им палми, но Анастасия е на друго мнение. Докато Додо бил съвсем мъничък и неориентиран в живота, тя не се отделяла от него и постоянно го влачела насам-натам. След като пораснал, започнал да проява котешкия си темперамент. Одраскал един-два пъти малката си стопанка, но и тя проявила характера си. „Продължава да го мачка и да прави с него, каквото си иска“, уверява майка й.