Стивън Хокинг е един от най-вдъхновяващите учени на нашето време. Той впечатляваше с гениалния си ум и мислите си за вселената, както и с достъпния език, на който я обясняваше. Хокинг е истинско доказателство за силата на човешкия дух. Биографията му дава кураж на много хора с неизлечими физически заболявания, както и на тези със здрави тела, но потънали в отчаяние.

Не мога да кажа нищо позитивно за болестта, от която страдам, но тя ме научи да не се оплаквам, защото има хора, които са по-зле от мен, а и имах щастието да се занимавам с това, което исках да правя. Самосъжалението е безсмислено и е загуба на време. Истина е, че сега съм по-щастлив, отколкото преди да се разболея. Бих казал на всички, които се чувстват зле, че има изход от всяка черна дупка... защото няма по-страшна дупка от тази, в която живея. Надеждите ми бяха разбити, когато бях на двайсет и една години. Лекарите ми диагностицираха заболяване, което в повечето случаи води до фатален край. Казаха ми направо, че няма да живея достатъчно, за да завърша докторантурата си, и оттогава всеки миг ми се струва като ценен дар. Това беше моят тъмен период, бях в депресия, питах се защо точно на мен ми се случва това, но накрая реших да продължа да живея и да се боря. Запознах се с първата си съпруга, имах деца и написах докторска дисертация, която постави математическите основи на Големия взрив. От пълно нищожество, каквото се чувствах, се превърнах в герой.

Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет, ще намериш любовта – помни, че я има, и не я отхвърляй.

Най-големият враг на знанието не е невежеството, това е илюзията за знание.

Смъртта – не се страхувам от нея, не си я представям. 

Ние сме просто напреднала порода маймуни на малка планета край една много обикновена звезда. Но ние можем да разберем вселената. Това ни прави много специални. 

Интелигентността е способността да се адаптираш към промените.

Ние сме в опасност от самоунищожение заради нашата собствена алчност и глупост. Не може да продължаваме да гледаме само себе си в една замърсена и пренаселена планета.

Нищо не може да съществува вечно.

Смятам мозъка за компютър, който спира да работи, когато неговите компоненти се развалят. Няма рай или задгробен живот за развалените компютри. Това е приказка за хората, които се страхуват от тъмното.

Хората, които се хвалят със своя коефициент на интелигентност, определено са губещи.

Вярвам в най-простото обяснение – няма Бог. Никой не е създал вселената и никой не насочва съдбата ни. Това ме води до дълбока осъзнатост, че вероятно няма нито рай, нито отвъден живот. Имаме само този един живот, за да оценим великолепния дизайн на вселената, и аз съм изключително благодарен за това.