В разговорите си с младия френски писател Гийом Сбалшеро Моника Белучи, актрисата, която от екрана умее да прелъстява с мълчание, покорява с дълбочина на мисълта, впечатляваща култура и искреност. Без да затъва във фактите от живота, разказва за пътищата на сърцето и ума си, слиза от високите си токчета на световноизвестна и обожавана личност, за да остане „вълнуващата неизчерпаема сложност на една жена, майка, дъщеря“, по израза на Сбалшеро. В момента, в който прочетеш последната страница на книгата, ти се иска да започнеш отначало.

Откъс от книгата на Гийом Сбалшеро „Срещи с Моника Белучи“, ИК „Бард“, превод Балчо Балчев. 

Женствеността е сила. Могъща сила. Подобно на красотата, тя не трябва да бъде обяснявана. Тя може да плаши някои мъже, както и жени, които не могат да я открият в себе си.

Когато отидох в „Crazy Horse“ (прочутото парижко кабаре – б.пр.), видях всички тези момичета, които с бедрата, с ханша си, с гърдите си и с дупетата си караха цялата зала да подскача в такт с музиката. Има нещо древно в нас, което се събужда, когато се обединят голи тела и музика. Нещо, което надхвърля сексуалността. Нещо, което вероятно е свързано с Дионисиевите танци на нашите предци в чест на природата и нейното постоянно обновление.

Аз например често съм създавала с тялото си и с моята женственост една сила на изразяване, която съм въплъщавала в много от моите роли. От „Малена“ през „Необратимо“ до „Спектър“. Но това е нормално. Именно тази енергия открих в актрисите, на които съм се възхищавала като млада и които ме изпълваха с вдъхновение.

Освен това жените притежават и една друга страна, които би могла да бъде определена като „пасивна“. Тя е тази, която ни дава възможност да износим бебе в продължение на девет месеца. Да го кърмим, докато му пеем приспивни песни. Да се откажем от някои неща, за да защитим децата си и семейството си. Това по всяка вероятност е свързано с една дълга традиция, откакто е създадено семейството, според която най-добрата храна получават първо мъжете, след това децата и най-накрая каквото остане е за жените. Тази сдържана отдаденост е свързана също със срамежливостта и скромността: две качества, изразяващи истинската красота и дълбочина на чувствата.

Но този образ трябва да бъде защитен. От жената. И от мъжете, които го оценяват и почитат, без да искат да се възползват. Само мъж с чувствителна душа може да оцени женската уязвимост, без да иска да доминира.