От края на миналата година и българските читатели могат да се наслаждават на "Историкът" - романа, който месеци наред е в челната тройка на бестселърите на "Ню Йорк Таймс". Той провокира интереса ни не само с това, че бързо след премиерата си е продаден в САЩ в над милионен тираж, че досега е преведен на 37 езика, че детронира смятания за безспорен бестселър номер 1 "Шифърът на Леонардо" и че "Сони Пикчърс Ентъртейнмънт" вече е откупила филмовите права, а и с това, че авторката му - американката Елизабет Костова, е женена за българин, родила му е три деца и носи неговата фамилия. 

 

Живеете със съпруга си Георги заедно вече 15 години. Все още ли сте толкова влюбена в него, както в началото?

Съпругът ми е много специален човек за мен. Той притежава някои от най-добрите български качества, освен това има и някои по-универсални, на които също се възхищавам. Тъй като имаме две родини, възприемаме себе си повече като граждани на света, отколкото само на една страна и един начин на живот. По време на 15-годишния ни брак преживяхме много заедно - всъщност, повечето женени двойки в съвременните общества не издържат толкова дълго. Аз все още съм силно влюбена в него, но започнах да ценя и приятелството ни, и емоционалната подкрепа, която си оказваме, също толкова, колкото и романтиката. Ако с партньора си имате силно приятелство, можете дълго да се наслаждавате един на друг.

 

Този въпрос ме разсмя, когато го прочетох за първи път. Мисля, че хората се влюбват в личности, а не в националности. Имала съм връзка с няколко американски мъже и само с един български, така че не мога да преценя. Но щом срещнах моя български мъж, аз открих моята половинка.

Какви са предимствата и недостатъците на смесените бракове?
Дори когато се жениш в собствената си страна, трябва да се съобразиш със семейството на партньора си и с неговата култура. Смесените бракове изискват още по-голямо приспособяване. Това е възможен недостатък. Преимуществото е, че светът ти става по-голям и по-интересен и се развиваш в много посоки, в които дори не си и очаквал.

Обикновено писателите си измислят псевдоним, но вие използвате българската си фамилия. Защо?
Аз обичам българското си име, което е пълно с българска история. Моминското ми име е Джонсън, хубаво норвежко име и третото най-срещано в Америка. Бях щастлива да приема това красиво ново българско име и ми харесва, че в българския език имам женска версия на името на съпруга ми, традиция, която не съществува в езици като английския.

За първи път сте посетили България през 1989 г. и оттогава идвате тук редовно. Според вас променяме ли се, и ако да - как?
Откакто дойдох във вашата страна за първи път, съм виждала няколко различни Българии. Първата България, която видях, беше на ръба на огромна промяна, аз пристигнах само няколко дни след падането на диктатурата, когато хиляди хора бяха излезли по улиците. Виждала съм България да минава през много тежки времена и винаги съм се възхищавала на куража на хората. По време на последните посещения забелязвам един нов оптимизъм и готовност за промяна, въпреки трудностите доста хора продължават да са търпеливи. България е с огромни природни ресурси. Мисля, че важен фактор за бъдещето й ще бъде българите да работят заедно за просперитета и образованието, а правителството и новата бизнес класа да не изоставят онези, които се нуждаят от помощ. Освен това България има много специални, красиви исторически забележителности, върху които съм се фокусирала в романа си. Би било трагично, ако това богатство бъде разрушено заради бърза печалба.

Колко български народни песни и хора знаете?
Срам ме е да го кажа, но съм забравила повечето! Не съм се занимавала с музика от доста години, въпреки че все още си тананикам в кухнята. Знаех около 40 български народни песни и няколко не трудни хора, слушала съм и съм гледала десетки, даже стотици пъти повече. Българската народна музика е изключителна. Надявам се някой ден да имам време да се науча и да си спомня отново някои български песни.

Какво е впечатлението ви от българските жени?
Заслужават ли да бъдат героини в някой от следващите ви романи? Българките, които познавам, са сред любимите ми хора, които някога съм срещала. Мисля, че са изключително силни. За мен не е учудващо, че някои от най-дейните личности в българското правителство, бизнес и индустрия в днешно време са жени. Ние, по-младите жени, имаме много да учим от по-възрастното поколение българки, те притежават огромна мъдрост и устойчивост. Винаги съм се възхищавала на българските жени за техния интелект, увереност, практичност и любящото отношение към децата. В момента жените в България са подложени на голям натиск да се приспособяват към модните и международните тенденции, но основните качества, които ги правят велики, не могат да бъдат внесени от никъде другаде.

Мислите ли, че след големия успех на романа ви ще можете да се занимавате само с писане?
Най-ценното за един сериозен писател е времето, в което пише. Благодарна съм, че сега мога да отделя повече време за това, въпреки че сигурно ще се върна към преподаването, и бих се радвала, ако някой ден преподавам в България. Засега обаче съм толкова заета с пътуванията за представяне на "Историкът", че ми е трудно да намеря време за писане. Надявам се скоро да съм ангажирана само с това.