В книгата „Илон Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще” журналистът Ашли Ванс разказва за живота и кариерата на една от най-странните и удивителни фигури в историята на бизнеса в САЩ. Tова е официалната биография на Илон Мъск, издадена на български от ИК „Кръгозор“ (преводач е Никола Тодоров). Освен като източник на вдъхновение и подходящ подарък за амбициозни хора, тя може да послужи и за аргумент в семейни... да ги наречем спорове. Винаги може да направите паралел между Мъск и... да я наречем противниковата страна. Неща като „Мъск е бил мултимилионер на 27, а ти?“, или „Всички знаят кой е Мъск, а теб даже съседът от втория етаж не те знае“, биха попаднали право в целта.

1. Илон Мъск и Робърт Дауни Джуниър - Робърт Дауни Джуниър черпи вдъхновение за ролята на Тони Старк във филма „Железният човек” от едно посещение във фабриката за ракети на Мъск. Актьорът посещава офиса на SpaceX през 2007 г., развежда го самият Илон Мъск. „Не се впечатлявам толкова лесно, но този човек и цялото място бяха изумителни“, казва Дауни.

Когато се връща в офиса на продукцията на „Железният човек“, Дауни убеждава режисьора Джон Фавро да постави спортния електромобил Tesla Roadster,в работилницата на Старк. Това ще бъде знак, че Старк е толкова влиятелен и готин, че е успял да се сдобие с Roadster, чиято премиера очаква целият свят, преди колата изобщо да влезе в продажба.

2. „Питай момчето гений“ - най-удивителната част от характера на Илон Мъск като малко момче е страстта му към четенето. „Не беше нещо необичайно за него да чете десет часа на ден. През уикенда се случваше да прочете по две книги на ден“, разказва брат му Кимбъл. Докато пазарували, родителите му често откривали, че Илън го няма. Отивали до най-близката книжарница и го намирали, седнал на пода, да чете в едно от състоянията си, подобни на транс. Сред любимите си заглавия той споменава „Властелинът на пръстените“, серията за Фондацията на Айзък Азимов, „Луната е наставница сурова“ на Робърт Хайнлайн, както и „Пътеводител на галактическия стопаджия“. „В един момент бях прочел всичко и в училищната, и в кварталната библиотека. Сигурно съм бил трети или четвърти клас. И започнах да чета „Енциклопедия Британика“. Толкова ми помогна! Все пак никога не знаеш колко много неща не знаеш“, казва Мъск. Илън има фотографска памет, благодарение на което се превръща във фабрика за факти.

3. От котелното помещение до върха – на 17-годишна възраст Мъск напуска ЮАР и отива в Канада. В продължение на една година работи „на парче“. Отглежда зеленчуци и разтоварва жито от силози. Но най-тежката си физическа работа получава от бюрото по труда, където настоява за нещо с по-висока надница. Срещу 18 долара на час работата е да чисти котелното помещение на дървопреработвателна фабрика. „Навличаш защитен костюм и пролазваш през тесен тунел, в който едва се побираш. После ти подават лопата и трябва да изгребваш горещите отпадъци, от които все още се издига пара – пясък, кал, тиня. Подаваш ги в тунела, от който си влязъл. Няма измъкване. Колегата ти от отсрещната страна товари отпадъците в ръчна количка. Ако останеш вътре повече от половин час, прегряваш и умираш“, разказва Мъск. Тридесетина работници започват едновременно, а на третия ден са напуснали всички освен петима. В края на първата седмица остават само Мъск и още двама.

4. Студентска квартира и нелегален нощен клуб в едно - след две години в университета „Куийнс“, през 1992 г. Мъск се прехвърля със стипендия в университета на Пенсилвания. Заедно с Адио Реси (който на свой ред става предприемач от Силициевата долина и с когото Илън до ден днешен си остава близък) се оказват настанени в скромното общежитие за първокурсници. Липсата на удобства обаче не отговаря на очакванията на Реси и той убеждава Мъск да наемат голяма къща извън кампуса. Успяват да намерят на добра цена къща с десет стаи. През седмицата двамата учат, но с идването на уикенда Реси превръща къщата в нощен клуб. „Беше си стопроцентов нелегален бар. Присъствали са до 500 човека. Вземахме по пет долара за вход и бяхме на принципа „пиеш, колкото можеш“ – бира, шотове и каквото има.“ Приходите от партитата му помагат да се издържа сам и да си плаща следването. Понякога изкарва парите за целия наем за месеца в рамките само на една вечер.