През 2009 г. на годишните музикални награди Wind Ерос среща прекрасната моделка Марика Пелегринели, по-млада от него с 25 години. Тя позира за италианските Vanity Fair, Vogue и GQ, но освен че е красива, е завършила и гимназия по изкуства, Университета по архитектура в Милано и е учила актьорско майсторство. Играла е във филмите Somewhere на София Копола и Barney’s version на Ричард Дж. Леви.

Любовта им с Ерос е от пръв поглед. И двамата усещат, че не става дума просто за увлечение. „Влюбих се в Марика, преди да се запознаем – разказва Ерос. – Бях я виждал на снимки и усетих как кръвта ми кипва. Помислих си – какво мога да й предложа? Бях почти на 50, известен, разведен.

След като се срещнахме, трябваше и ми се искаше да спечеля доверието на семейството й, защото след тези благословени снимки, в които ме впечатли красотата й, впоследствие опознах сърцето й и ума й и я обикнах. Преди нея съм имал само още една голяма любов. Не се влюбвам лесно.“

Две години по-късно през август 2011 г. се ражда дъщерята на Ерос и Марика – Рафаела Мария. Аурора – първородната дъщеря на поп звездата от брака му с швейцарската моделка и телевизионна водеща Мишел Хунцикер, се разбира много добре с жената до баща си. Дори ходи с нея на прегледите й при гинеколога. Двете стават приятелки с лекота. Ерос споделя: „Чувствам се по-балансиран от всякога! Най-накрая знам какво е да бъдеш обичан само заради това, което си, а не заради това, което си постигнал“. Двамата с Марика се ожениха на 6 юни миналата година в Palazzo Reale в Милано, на 21 юни отпразнуваха сватбата си в Монтерондо с пищно приказно парти с 200 гости.

Булката беше с рокля на Valentino, обсипана в долната си част с ноти от арията на Виолета от операта „Травиата“ на Верди и избродирани стиховете от сватбената песен на двойката Due Mondi. На 15 март се роди синът на Ерос и Марика – Габрио Тулио. „Аз не съм човек, който лесно се свързва с другите – доверява Ерос. – Имам нужда от време да се доверя. Бракът ми с Марика е перфектен. Съпругата ми ме спаси от мен самия. Да си баща на 50, е малко по-уморително, но имаш повече опит, стъпваш по земята. И взимаш повече участие, защото осъзнаваш важността на всеки ден. За мен приоритет е моето семейство. След това е работата ми. Продуцентите ми го знаят. Когато не съм на турне, водя нормален живот. Прекарвам време със семейството ми, с децата. Стремя се да изграждам стабилна връзка с тях и с жена ми. Любовта изисква време и усилия, но си заслужава.“

Мама, музиката, киното и любовта

Ерос е роден на 28 октомври 1963 г. в много бедния тогава квартал Чинечита в Рим, където, както казва, „е по-лесно да мечтаеш, отколкото да погледнеш реалността в очите“. „Бях на 5-6 години – разказва италианската поп звезда, – когато участвах като статист в един от филмите на Фелини. Той често обикаляше из квартала. Помня, че трябваше да се правим, че се замеряме със снежни топки в разгара на лятото. А Фелини, за да бъде съпричастен, крачеше наляво-надясно, облечен с балтон и шал. Сигурно е умирал от жега, но се стараеше да преживее сцената и той.“ Киното има основна роля в онези славни лета. Бащата на Ерос оборудва балкона им с прожекционен апарат.

„Татко беше купил киномашина „Супер8“, немска, с колони и усилвател. Ползвахме за екран стената на блока пред нас, защото беше напълно бяла, без тераси. Идеален екран, естествен. Вечер се нареждахме пред нея и си ставаше лятно кино. Вкъщи имахме около двайсетина игрални филма и няколко анимационни. И съседите ни също се подреждаха да гледат от техните балкони или от улицата.“

Като истински италианец Ерос е много запален по музиката. „Чичо ми пееше, баща ми също. Моят дядо Албертино беше голям изпълнител на народни любовни песни.“ Естествено е малкият Рамацоти да кандидатства в Консерваторията, но там не го приемат. Съветват го да взима уроци една година и да опита отново. Семейството му не може да си позволи цената на тези уроци. Баща му го записва в институт за счетоводство в близост до дома им.

В продължение на три години Ерос влиза в първия час и след като направят проверката, изчезва, за да се шляе по улиците и да свири на китара. През 1981 г. е големият му пробив. Участва във фестивала за нови гласове в Кастрокаро с песента „Рок 80“, печели го и е забелязан от миланската звукозаписна компания DDD, която му предлага договор. Заминава за Милано и започва да живее в сградата на компанията. Брат му Марко и майка им Рафаела също се преместват при него.