Тя е от Варна, на 36 г., омъжена от 15, с 14-годишна дъщеря. Години наред води епична битка с килограмите. Докато в момент на свръх концентрация и страх, че ще загуби брака си, от 120 кг става 67. "Но ефектът е ужасен - увиснала кожа, с която мога вечер да завивам мъжа си, и крила под ръцете, с които мога да полетя. Преди бях вечно гладна и дебела, сега съм слаба и увиснала." Вечер заспива с една мечта: как се изляга по бикини сред гъмжилото от хора на централния варненски плаж, всички я гледат с възхищение, а мъжът й се гордее с нея. Надява се "Пълна промяна" да направи тялото й нормално.

Данчето за себе си

"От малка съм била пълна. Майка ми ме водеше по лекари, на лечебна физкултура, но нямаше ефект. Изследванията ми - нормални, в рода ми няма пълни хора, а аз - дебела. В училище момчетата ме биеха, подстрекавани от по-хубавите и слаби момичета. Удряха ме с юмруци в корема, използваха ме за боксова круша и никога няма да забравя злобата им. За да се отърва от боя, сутрин изчаквах ведрината да започне, тогава влизах в двора. През междучасията стоях в стаята, а когато минаваше учител, за да ни изведе, понякога имах късмет да се скрия в тоалетната. Не смеех да отида до лавката и карах съученичка да ми купува закуска. Ядях тайно, защото ми се подиграваха. Най-ужасен беше часът по физическо. Не защото бях тромава, а защото трябваше да се събличам по шорти и тениска. Учителката ме изпитваше сама в салона, за да ми пише оценка. После влязох в техникум по корабостроене и корабоплаване. Много исках да го завърша, но - уви. Трябваше да си купя ученически балтон, а нямаше номера за мен, разрешиха ми да ходя с яке. За да избегна подигравките, влизах в клас точно преди учителския звънец... Изключиха ме заради натрупани отсъствия по физическо. Завърших ПУЦ. Започнах работа и пак всички ме гледаха странно - 100 кг, с дебели крака без глезени. За да се прикрия, носех черни и дълги до земята поли и широки черни фланели като някоя попадия. С лекарства (бизалакс, пургатив) и танци вкъщи отслабнах до 80 кг. Срещнах мъжа си, влюбихме се и се оженихме. Забременях и до 9-ия месец стигнах 123 кг. Лекарите решиха, че ще имам трудно раждане, и ме прибраха в болницата. Слава Богу, родих нормално момиче 4 кг.

Майчинството свърши, аз си стоях 120 кг. Заради тях не ме вземаха на работа. Наехме сергия на пазара и започнах да продавам. Но когато до мен застанаха хубави и слабички продавачки, никой не ми обръщаше внимание и фалирах. Останах си вкъщи. Завъртам се в леглото, не мога да си поема въздух. Отивам до тоалетната, задъхвам се. На улицата не смеех да се оглеждам, ходех като кон с капаци. Не можех да си купя дрехи, дори гащи. В магазина ме гледаха странно, понякога дори не ми обръщаха внимание. Когато ходехме някъде с мъжа ми, ме мислеха за майка му. А баща ми все повтаряше: "Даце, само ако се видиш отзад. Направи нещо и отслабни поне малко." Правила съм много опити да отслабна, но все не ставаше. Имах чувството, че дори когато дишам, дебелея. Спрях да излизам от нас. Ходех само в църквата и се молех на Господ да стане чудо и да отслабна. Съпругът ми да се гордее с мен. Да мога да си купя дрехи като нормален човек, да мога да хапна на обществено място - не го правех, имах чувството, че всички ми броят хапките. Толкова отчаяна, бях готова да платя всякаква цена - да се видя поне една седмица слаба, пък след това да умра. И така - 10 години.

Един ден, преди 5 г., бях на 31 г., реших, че повече не мога да издържам.

Психотерапевтката Ирина Милина ми направи диета от месо и зеленчуци. Без газирано, ориз, картофи, сирене, кашкавал и т.н. И с много вода, за да горя мазнините. Започнах диетата. Слагах до себе си 20-литрова туба и непрекъснато пиех. Бях длъжна да опитам. Вярвах, че ако продължавам по същия начин, мъжът ми ще ме напусне. Обещах си, че ако и този път не се получи и той поиска да си тръгне, няма да го задържам. Може да са били мои фантазии. Дори телевизия да гледахме, той ме прегръщаше или ме държеше за ръката, сексът ни беше нормален, но имаше нещо. По погледа му разбирах. Та това най-вече ми беше стимул да поискам да се променя. Единствено сестра ми ми даваше кураж.

След първия месец килограмите не мръднаха, обаче дрехите започнаха да ми стават широки и хора, които не ме бяха виждали, казваха, че съм отслабнала. Наложи се да прикрепям дългите си черни поли с безопасна, направо си бяха за смяна. След още половин месец започнах да свалям по кило и половина - две на ден. Готвя, за мен вадя месото, правя си салата - това ми беше менюто. Понякога ми се прияждаха бонбони. Държах ги в ръце, помирисвах ги, слагах ги под възглавницата и така ми минаваше. Свикнах. Сега не ми прави впечатление, че някой до мен яде торта например. Хляб напълно съм отказала. За около 6 месеца смъкнах 40 кг и станах 80. Мъжът ми ми купи тренажор, правех упражнения, каквито бях видяла от телевизията, лека-полека стигнах до 67 кг. Докато отслабвах, носех и шини заради крив зъб. Прибрах го, усмивката ми също стана друга. Но не станах щастлива. Защото ми остана кожа за три жени.

Мъжът ми ме накара да отидем заедно на градския плаж. Купи ми нов скъп бански. Минута след като стъпихме на пясъка, се облякох. Струваше ми се, че всички ме гледат с присмех и съжаление. Ръцете, бедрата и бузите ми - увиснали, гърдите - изпразнени, плюс дебелите прасци... Сестра ми има плажен бар и през лятото й помагам. Барът е почти до морето, а аз в най-големия пек съм с дълги панталони и с тениска с три-четвърти ръкав. Питат ме не ми ли е топло. Не, отговарям, под сянката даже ми е хладно. Искам кожата си да смъкна от жега, ама не мога да се съблека. Или ме питат как е водата. Откъде да знам? Или пък колегите ме канят на джет. Е, как да отида с дрехите? Искам да изживея всички тези обикновени неща. Искам и аз като всички да си облека потник и бански, без да ме гледат странно и с отвращение. Искам да съм нормална. Затова дойдох в "Пълна промяна".

 12 юни, 19-и ден в хотела

Данчето ми харесва от пръв поглед. Мека, блага и излъчва топло спокойствие. Обяснява ми, че тайно плаче много за дъщеря си и за мъжа си, но "гледам винаги да съм усмихната, никой да не разбере какво ми е". Със съпруга си е от 18-годишна, не ходел без нея дори да пие едно кафе, това им е първата раздяла и сега той бил в шок. Чудя се какво я е накарало да издевателства така над себе си и над близките си. Защото на пръв поглед по нищо не личи, че чак толкова има нужда от промяна. Докато не разпуска стегнатата във висока опашка коса и бузите й не увисват едва ли не до ключиците. Кани се да ми покаже гърдите си и загрижено ме предупреждава да не се отвратя. Е, чак пък толкова. Виждала съм гърди на раждала жена. Но когато маха сутиена, едвам се сдържам да не ахна от двете празни, ама абсолютно празни!, кожени торбички с точки накрая. Като сваля широкия панталон, съвсем занемявам. По бедрата й се стича ниагарски водопад от кожа, от коляното надолу краката й приличат на солунски диреци. После разперва ръце и под тях увисва толкова кожа, че ми заприличва на прилеп. Дали пък наистина, ако размаха ръце, няма да полети? Мълча потресена.

Засега режимът й е диета и фитнес. Сутрин пие кафе без захар. На обед яде пържола със салата. Толкова е амбицирана да успее, че следобедната закуска - плод или зеленчук, носи в стаята си, "ако на някого много му прегладнее". Вечеря пържола или риба със салата. В залата работи на пътечка, велоергометър, прави гимнастика на уреди и на земя, изобщо всичко, каквото й кажат, макар че никога не е била на ти със спорта. Вече е убедена, че от тук нататък няма начин да не ходи на фитнес. Отслабнала е с 3 кг, намалила е мерките: 8 см от талията, по 6 от бедрата, по 4 от ръцете. Все още не е била на лекарски преглед, докато други вече имат операции. Очакването я държи под напрежение. За да не блокира, си е написала на лист всичко, което иска да й променят. Кураж й дават семейният албум, снимка на нея и дъщеря й пред заведението на сестра й, и друга на мъжа й, две икони - на Св. Мина и на Богородица. На гърба на иконата на Св. Мина е написана молитва. Чете си я всяка сутрин, като се събуди. А преди да излезе от стаята, си казва: "Бог напред и аз след него." Чети молитвите, Данче, имаш нужда. При теб ще падне много рязане.

20 юни, "Пирогов", секция по изгаряния и пластична хирургия

Сто пъти съм идвала в Пирогов и ако не беше Данчето, сигурно щях да дойда още сто, без да науча, че и тук правят козметични пластични корекции. Разбира се, обстановката не ме очарова. Държавна болница, няма нищо общо с кокетните, като за бели хора, частни клиники. Но пък има по-голяма сигурност. Все пак, ако не дай Боже, работата не тръгне на добре, тук има 100-процентова гаранция, че реакцията ще бъде светкавична. Веднага ми прави впечатление и нещо друго. В частните клиники има един основен хирург. С Данчето ще работят трима - водещ д-р Мая Аргирова, д-р Анастасия Викторова и д-р Людмил Пеев. Започва първичният преглед. Йорданка застава пред лекарите притеснена като ученичка, обаче внимателно слуша какво ще й правят. Едва сдържа сълзите си, когато снимаме, докато се съблича. "Само мъжът ми ме е виждал така!" Моли да й обещаем, че ако не я направят красива, няма да я показваме пред цяла България. На някои въпроси отговаря леко троснато - явно често са й ги задавали, без да има полза. Д-р Мая Аргирова обаче я уверява, че сега наистина ще бъде променена. Ще премахнат излишната кожа от краката, ръцете, корема, гърдите, лицето и горните клепачи. Ще й направят бюст. Ще "поправят" върха на носа. Всичко това по преценка на докторката ще се случи на 3 етапа. Да бе, айде да видим как ще стане! Още не знам, че за Пирогов това не е проблем.

6 юли, първи операционен етап, липосукция на краката

Данчето е в клиниката от два дни. Макар че е във ВИП стая с друга жена от предаването, не се чувства комфотно, ревала е, смъкнала е по още 2 см отвсякъде. Понеже краката на Йорданка изглеждат така, сякаш има заболяване на кръвоносните или лимфните съдове, лекарите са я изпратили на ядрено-магнитен резонанс. Няма заболяване, но има мастни натрупвания в областта на бедрата и подбедриците. Както и изключително силно развита съдова мрежа. "Появила се е, обяснява д-р Аргирова, за да храни мастната тъкан, когато Данчето е била пълна. След като е отслабнала, е останала." С този проблем екипът от Пирогов ще се бори и при следващите операции. Явно, при Йорданка нищо няма да стане лесно. Преди операцията обаче я очаква нещо хубаво - среща с мъжа й, дъщеря й и сестра й, които не е виждала от близо месец и половина. Донесли са й подарък - красиво сърце от бяло злато.

Когато тръгва за операционната, тя плува в блажено щастие.

Часът е около 5 следобед. Започва голямото изсмукване. Внимават много да не засегнат гъсто разположените кръвоносни съдове. Освен за бедра, работят за коляно, по-слаби подбедрици и глезени. Смукането като че ли няма край. Самите лекари са изненадани. По принцип заедно с мазнината се изтегля и определено количество кръв. При Данчето кръв почти няма,само мазнина. За близо 2 часа изтича около 2 кг и 250 г.

След като отокът от липосукцията спадне, обяснява д-р Аргирова, ще се получи лек излишък на кожа при подбедриците.

Обещава, че ще я отстранят, дори партито на Йорданка вече да е минало.

два дни след операцията

Краката на Данчето са подути и това се вижда дори през еластичното бельо, с което ходи непрекъснато. Причината? След операцията се чувствала толкова добре, че въпреки изричната забрана започнала да става. Резултатът - отоци с хематоми, които ще забавят възстановяването. Дали я боли? Това е последното нещо, което я занимава в момента. Седим пред кабинета на д-р Аргирова за поредния преглед. Една сестра мимоходом хвърля поглед на краката й. Данчето е готова да се разреве. Обзета е напълно от комплексите си, че й се подиграват и я съжаляват, че операцията е несполучлива. Дори д-р Аргирова не може да я накара да повярва, че се е получила перфектна форма на краката.

втори оперативен период - 3 в 1:

отстраняване на излишната кожа от корема, паласките и гърба, лифтинг на бедрата и седалището

Кратките срокове, определени от "Пълна промяна", не дават възможност на лекарите да изчакат необходимите 2 месеца, през които отокът по краката на Данчето напълно да спадне. Девет дни след липосукцията те започват втори, много сложен оперативен етап за отстраняване на излишната кожа на корема, бедрата и седалището и за повдигане на дупето. Тъй като такъв тип комбинирана реконструкция се прави за първи път, а и коремът на Йорданка е с три „престилки" (срещало се много рядко), ще работят два екипа от двама хирурзи и две оперативни сестри. Преди операцията д-р Аргирова и д-р Викторова рисуват по тялото на Данчето, като че ли ще й стесняват балната рокля. Е, с малка разлика. Ще й правят тяло за бална рокля. Първо ще премахнат излишната кожа от корема (абдоминопластика). Операцията протича точно така кърваво както при Сита. Разрез хоризонтално над срамната кост, за да се скрива в зоната на бикините - съобразиха го с типа бельо, който носи Данчето. Отлепяне на кожата чак до гръдната кост, депозиране на пъпа на по-високо място, изрязване на излишната кожа, шиене. За мен новото е, че сега работят едновременно две лекарки от ляво и от дясно. Сцената е толкова батална, че едвам издържам. След като приключват с корема, обръщат Йорданка на една страна и започват да режат от външната страна на бедрото и по дупето. Това е началото на лифтинга на бедрата и на седалището. Разрезът тръгва от срамната кост, съвсем близо до този от първата операция, и продължава до т.нар опашка. И пак отлепяне на кожата, изтегляне нагоре, изрязване на излишната, шиене. Процедурата се повтаря при другото бедро. После идва... черешката на тортата. Обръщат Йорданка по гръб, повдигат и разтварят краката й все едно е на гинекологичен стол, само че него го няма, и едновременно започват да отстраняват излишната кожа от вътрешната страна на бедрата - разрез, джоб, отлепване, издърпване, изрязване, шиене. Толкова е грозно, че мозъкът ми отказва да възприема. Все едно е нощен кошмар. Като че ли за да стане още по-отвратително, хирурзите изрязват и част от големите срамни устни, било свързано с отпускането на кожата. През цялото време Данчето кърви заради гъстата съдова мрежа. На всичкото отгоре се появява ново затруднение. Липсва онази анатомична структура върху мускулите, която ги държи стегнати. На следващия операционен етап лекарите ще видят, че такава структура няма и при гърдите, и при предмишниците. Станало е пак в резултат на отслабването. Операцията продължава 13 часа. Замаяна съм. В главата ми се върти само една мисъл като мантра: Никога да не ставам 100 кг. А ако стана, по-добре да си живея дебела. Д-р Аргирова обаче е доволна. "Беше изключително трудно, но си струваше."

... На следващия ден Данчето едва мърда. Било нормално. Поради близостта на разрезите с гениталиите зарастването и възстановяването били по-бавни. Виждам, че и доста боли. Йорданка обаче е като сфинкс. Наистина е готова на всичко, за да се промени.

трети оперативен период

гърдите - повдигане, отстраняване на излишната кожа и поставяне на импланти, изрязване на излишната кожа от предмишниците, лифтинг на средната и на долната част на лицето, блефаропластика на горни клепачи, корекция на носа

Отново сме в операционната зала, а Данчето е под поредната упойка. Тук са и двата екипа, които ще работят и днес - д-р Аргирова, д-р Викторова, двете операционни сестри. Започват с корекция на бюста, като всяка лекарка се заема с една гърда. Сега хем ще отстранят излишната кожа, хем ще фиксират зърното на по-високо място, хем ще поставят имплант. Малко след началото на операцията Данчето прилича на разфасовано пиле и е така до края. Приключили с гърдите, лекарките разпъват ръцете й и започват да режат предмишниците, за да премахнат т. нар. криле на прилеп. Не мога повече, не искам! Вече и моите нерви не издържат. Концентрирам се върху обясненията на д-р Аргирова. Изкуството тук било да се прецени какъв обем от излишната кожа да се отстрани, така че да не се наруши общата визия на ръката. Т.е. да не се получи така, че ръката от лакътя до рамото да е по-тънка от частта й от лакътя до китката. Научавам още, че в момента, в който отокът спадне, разрезът трябва да остане от вътрешната част на предмишницата и да се вижда само при високо вдигане на ръката. Живот и здраве, ще видя на партито дали нещата са се получили. Време е за лифтинг на лицето - разрез около и под ухото, отлепяне и издърпване на кожата, изрязване на излишната, зашиване. Лекарките работят едновременно при двете уши. Така отстраняват излишната кожа и при горните клепачи. Не мога да се отърва от мисълта, че гърдите, ръцете, клепачите и половините на лицето ще станат различни. Сигурно е пълна глупост, но си счупвам палците от стискане. Накрая лекарките събират две парчета на хрущялите на носа и така му оформят нов връх. И тази операция продължи 13 часа.

... Дни наред след това Данчето, бинтована и пристегната буквално от краката до главата, се провлачва като змия. Но пак не е свалила гарда. За да разбера дали си струват всичките тези мъки, питам д-р Аргирова колко време ще издържат корекциите. "Ако носи еластично бельо по начина, по който сме й казали, използва хидратантни кремове, не се излага на слънце и не пуши, резултатът ще трае дълго", категорична е тя. Ами нека. Данчето го заслужава. Има обаче нещо, което ме тревожи.

Да прекараш около 30 часа в рамките на месец и половина под пълна упойка, ми изглежда абсолютно опасно за здравето. Ако ние, пациентите, не го разбираме, къде са лекарите? Те ми обясниха, че нямало страшно. Съвременните анестетици нямали токсичен ефект, т.е. не засягали бъбреците или черния дроб. А обезболяващите, които оперираните пият след рязането? Не се ли привиква към тях? Обезболяващите били парацетамол, ефералган и други подобни, които си купуваме без рецепта. Защото естетичните операции предвид това, че не били свързани с "отваряне" на тялото, не били чак толкова болезнени. Това е. Когато лекарите говорят, дори журналистите мълчат. И все пак, след всичко, което видях, бих мислила доста, преди да реша да си коригирам нещо.

На Данчето й остава само да се сдобие с нова усмивка. Макар че е носила шини, единият от предните й горни зъби стърчи, а долните под тях са се изтъркали с милиметър и половина и образуват вдлъбнатина в редицата на зъбите. Освен това всичките са пожълтели от пушенето и са като на по-възрастна жена. В пълната промяна на Данчето се включва д-р Гайс Бадер от Специализирана стоматологична клиника "Гайс". Той коригира проблемите, като поставя керамични коронки на горните два зъба и изгражда долните със специален фотополимер. Разбира се, почиства зъбния камък и избелва. Данчето понася работата в устата си, без да трепне. Какво е това в сравнение с другото, което изтърпя в операционната зала! Даже слуша музика със слушалки от специална мултимедийна компютърна система. Такова чудо виждам за първи път в стоматологичен кабинет. Оказа се, че у нас го имало само в този. Готино е. Харесва ми.

 краят на август, хотелът

Идвам, за да видя как изглежда Данчето без превръзки и отоци. Слава Богу, половинките на лицето и ръцете й са еднакви, а усмивката и бюстът й са ослепителни. Като че ли е свалила 10 години от гърба си. Впрочем не, сега изглежда точно на колкото е - на 36. Преди това годините й бяха потънали някъде между пластовете излишна кожа. Браво на лекарите. Все още стъпва като в паници, а като поседи малко повече права, краката й отичат, но лека-полека и този проблем отшумявал. Просто периодът на възстановяване бил по-дълъг.

партито - великият ден

Националната художествена галерия или бившия царски дворец в центъра на София. Днес ще си тръгнат последните шест участници в "Пълна промяна". Данчето е стояла най-много в предаването - цели четири месеца, даже е започнала пети. Въпреки забраната, постоянно е на прозореца, за да види дали близките й вече са дошли. Гори от нетърпение по-бързо да бъде сред тях, но това въобще не й пречи да се отдаде с удоволствие в ръцете на гримьорката и фризьорите. Сега кестенявата й коса е в цвят на мед и злато. За да стане по-дълга и женствена, специалистката от салон Магама добавя допълнителна коса по най-нов метод - със стикери и без нагряване. Между другото, става само за 15 минути, а поддръжката била на 2-3 месеца. Фризьорът оформя кокетна прическа а ла Бриджит Бардо. Не знам дали от нея, но Данчето наистина има прилика с емблемата за сексапил от средата на миналия век. Стилистката Кремена пък я е видяла като испанка и е подбрала от булчински салон "Романтика" дълга, вталена рокля с шлейф и болеро с релефна дантела, но не в агресивно червено и черно, а в меко бяло и злато. Красиви ботуши от Pepina M добавят закачлив щрих на тоалета. Данчето е готова, обръщат огледалото и тя вижда пълната си промяна: "Гримът ми е страхотен, косата също. Тоалетът ми е супер. Щастлива съм!" Не се разплаква като другите. Емоциите избликват, когато застава пред близките си: нечовешко ликуване, че е постигнала мечтата си. Дъщеря й и сестра й плачат. Очите на съпруга й сякаш крещят: "Това е моята жена!" Това е твоята победа, Данче!

какво й направиха

лифтинг на средната и долната част на лицето

блефаропластика на горни клепачи

корекция на носа

липосукция на краката

циркулярна липектомия (отстраняване на излишната кожа от корема, паласките и гърба)

вертикален и хоризонтален лифтинг на бедра и седалище и повдигане на дупето

мамопластика, включваща повдигане на гърдите, отстраняване на излишната кожа и поставяне на импланти

отстраняване на излишната кожа от предмишниците

Операциите протекоха на 3 етапа, времетраене - 28 часа, цена на процедурите - около 18 500 евро без превръзките и болничния престой

за красива усмивка - керамични коронки на двата горни предни зъба и изравняване на долните чрез изграждане с фотополимер