Тя е 33-годишна софиянка. Страда от тотална алопеция (главата й е гола, няма мигли, вежди и нито косъм по тялото си) и болестта на Хашимото - до края на живота си трябва да пие хормони, за да регулира дейността на щитовидната жлеза. Мечтае за семейство, дете и собствена фирма. "Пълна промяна" е последната й надежда да сложи край на собствения си ад и да заживее като нормален човек.

 какво й направиха

нова усмивка с 14 изцяло керамични зъби, с което бе повдигната потъналата захапка; т. нар. червена естетика, т.е. операция за изравняване на венечния контур; избелване на зъбите - процедурите протекоха в рамките на месец и половина

получи три перуки от естествен косъм, осигурени от салон Магама

в следствие на работата с Мадлен Алгафари и на нормалното общуване с хората от екипа на "Пълна промяна" и с участниците започнаха да й растат коса, мигли и вежди, придоби ново самочувствие и жажда за живот

Всичко започнало случайно и нелепо, както се случват повечето неща. Годината била 1976 г., Деси - на 3 г. В детската й гради се появил случай на дезинтерия с момиченце, което също се казвало Десислава. Вместо да пратят на лечение болното дете, пратили нея. Лекарите я натровили с антибиотици и заболяването, променило катастрофално живота й, се отключило. Родителите й забелязали сред косата й голо петно. Въпреки, че тръгнали по болници, се появили и други петна, които се увеличили, съединили и обхващали все по-голям участък от главата й. Оформила се окончателната диагноза: тотална алопеция. Опадали косата, миглите, веждите, тялото й се обезкосмило напълно. Лекарите били безсилни. Родителите й започнали да обикалят България и да я мажат с всичко, което им препоръчвала нетрадиционната медицина - течен азот, мравешка киселина, чесън и т.н. Процедурите били болезнени. Деси пищяла, понякога припадала.

Със суровата реалност обаче се сблъскала истински, когато тръгнала на училище - без вежди, без мигли, винаги със забрадка, за да не се вижда голата й глава. Тогава осъзнала, че е различна от другите. Опитвала се да компенсира, като спортувала, пеела в хора, рисувала, рецитирала, била отличничка. Нищо не помогнало да я приемат като нормален човек. "Беше ме страх да изляза в междучасие в коридора, постоянно ме блъскаха и ми дърпаха забрадката. Станах постоянен обект на обиди, подигравки, унижения, ненавист и злоба." При това не само от страна на съучениците си, но и от страна на родителите им, възмутени, че е допусната в нормално училище, и уплашени, че ще зарази децата им.

За да не се пръсне от натрупаната отрицателна енергия, Деси я записали да тренира лека атлетика. Оказало се, че е с много добри заложби. Обнадеждена, че има шанс да влезе достойно в живота на останалите, решила да кандидатства в спортно училище. Преминала през всички изпити и покрила всички нормативи, но отказът бил категоричен и безкомпромисен: да си виждала плешива спортистка? В гимназията продължила да бъде атракцията на междучасията. "Затворих се в себе си. Търпях и преглъщах само за да завърша." И макар че била свикнала винаги да я отхвърлят, сърцето й заплакало, когато преди абитуриентския бал класната измисляла какво ли не, за да не я допусне с другите в ресторанта в празничната нощ. Въпреки това денят на бала се оказал най-щастливият в малкия й, грозен живот. Родителите я изненадали със специален подарък - перука. "За първи път се виждах с коса. Гледах се в огледалото и мислех, че съм кралица или кукла Барби, че съм най-красивата на света. Фантастичен миг!" Когато отишла в училище, класната не я познала. В този ден изживяла първата си победа. Поне за няколко часа се почувствала нормална.

Не я приели да следва и започнала да си търси работа. Съдбата й дала неочакван шанс. Попаднала на човек с проблем като нейния и 6 години била сервитьорка в неговата бинго зала. Нарича ги щастливите си години. Но когато заради здравето си нейният благодетел се отказал от бизнеса, измамното щастие приключило. Веднага я уволнили. "Градската джунгла се оказа по-безмилостна, ужасяваща, жестока и безкомпромисна от училището." За да й бъде по-спокойно, започвала кастингите за работа директно: с перука съм, ще има ли проблем? Някъде нямало. Но нечовешкият тормоз от страна на колегите бил навсякъде. Щом разкриели тайната й, започвали да се държат с нея като с по-нисша и по-глупава. Най-гадно било, когато се гнусяли. "Седнем да обядваме и никой не взема от моята страна. Подавам цигара, отказват. Адска болка и от нея няма лекуване." Болката я карала да прибягва до хитрости, за да си осигури малко комфорт. "Казвала съм примерно, че съм претърпяла катастрофа и съм без коса от силния стрес." Лъжата обаче не й носела успокоение. "Все едно съм просяк. Ако ми разрешат, ще работя, ако не - ще стоя гладна."

... На последното интервю я посъветвали да обърне специално внимание на визията си и след това да си търси работа.

Отишла в кожна клиника с надеждата, че са напреднали в лечението на болестта й. Посъветвали я да пробва с акупунктура. Припадала, засегнали нерв на дясната й ръка, друг ефект нямало. Единствената перспектива била да й присадят коса, но без гаранция, че организмът няма да я отхвърли. Била готова да опита, обаче нямала достатъчно пари. Обърнала се за помощ към здравното министерството и към Червения кръст. Отговорили й, че алопецията не е болест, а... козметичен проблем. "Мечтата ми да имам своя коса умря завинаги!" Направила си вежди с перманентен грим. Заприличала на героиня от комедия дел арте. Купила си изкуствени мигли, но не могла да ги ползва, защото нямала свои, върху които да ги залепи. "Така никога не опитах сладостта на женските предимства."

Любовният й живот бил истинско фиаско. "Когато разбираха, че нямам коса, мъжете изпитваха неприязън и презрение." Все пак имала една деветгодишна връзка. Майката на момчето безцеремонно сложила точката. "Каза ми, че не иска внуци Фантомаси и че с плешивата си глава съм под нивото на всички хора." После година и половина ходила с друг мъж. Не се осмелила да му каже в очите, че е без коса, написала му есемес. Отговорил, че я харесва, каквато е. "Когато реших, че вече сме толкова близки, че мога да покажа как изглеждам, реакцията му беше: Моля ти се, не сваляй повече перуката, защото ще получа удар!"

Нямало кой да я вдига, когато пада, освен родителите й. Като говори за тях, Деси плаче. Защото съзнава, че са се отказали от кариерите си в името на това да не се чувства по-долу от другите. Защото са преживявали с нея всичките й моменти на грозни истерии и отчаяна слабост. От тревоги по дъщеря си майка й заболяла от рак на 33 г., точно на колкото е Деси сега. Преминала през тежки операции, в момента е добре. Баща й много страдал, когато виждал, че Деси вече няма сили да си търси работа. Отишъл в мините, за да имат вкъщи пари и тя да е спокойна. Деси компенсирала, като се заела с домакинството. "Бях изчерпана и изтощена. Само вкъщи се чувствах защитена. Само там никой не можеше да ме нарани." Всяка вечер обаче плачела, че е безсилна да излезе от собственото си блато, и изпитвала постоянно чувство за вина. Не можела да спи, да яде, под очите й се появили огромни сенки. "Станах раздразнителна, настроението ми се менеше непрекъснато, зъбите и ноктите ми се чупеха, слабеех бързо, бях безразлична към всичко." Завели я на лекар. Диагнозата: вследствие на огромния стрес и депресия е развила Хашимото, т.е. щитовидната й жлеза не работи нормално. Резултатът: Деси трябва да пие хормони до края на живота си.

Точно преди "Пълна промяна" била толкова отчаяна и обезверена, че осем месеца не била излизала от къщи. Не искала дори да отиде за хляб, дори да се покаже на балкона. "Бях озлобена към живота си. Питах се защо точно аз съм изтеглила късата клечка. И си мислех няма ли някой да почука на вратата ми и да ми каже, че иска да ми подаде ръка." Тогава чула за "Пълна промяна". Писала писмото си до редакцията цяла седмица. Всичката помия, която задържала в себе си, изхвърчала като тапа. Като че ли душата й говорела. "Самотата и изолацията са убийствени. Сърцето ми е празно и пусто. Прекарвам ненужния си живот в страх и срам от всичко и всички."

началото на промяната

... Срещам я през юни, в 13-ия ден от престоя й в хотела, където са събрани 26-те участници в предаването. Застава пред мен без перука и няма нищо общо с момичето с мрачен поглед, което ме гледа от снимката в "досието" й. "Нямам думи да изразя колко съм щастлива, че някой ми е подал ръка. Имам желание да опитам от всичко. Знам, че не мога да наваксам пропуснатото, но се каня да грабя от живота с пълни шепи, защото не съм го правила никога." Първият човек, който й се притекъл на помощ още след първия кастинг през април, била Мадлен Алгафари. Психотерапевтката я включила в група, с която работи. Положителната промяна продължила сред хората от екипа на предаването и сред другите участници. Какво се е случило с Деси само за 2 месеца?

За първи път застанала без перука и без грим пред непознати, досега го е правила само пред родителите си. За първи път видяла, че има и добри хора. За първи път се учи да общува, без да се страхува и без да напада. "Преди даже съм налитала на бой. Срамувам се, но по този начин оцелявах." За първи път започнала да се харесва. "Преди не се гледах в огледалото. А когато понякога го правех, беше, за да кажа на мама: Виж колко съм грозна! Чупила съм огледала с глава или с ръце." Показва ми белезите си. За първи път иска животът й да е щастлив. Да се раздели с миналото, да погледне напред и да види само хубаво. "Мечтая за семейство и дете. Както и за фирма, в която да назнача хора като мен." Отново иска да ходи с високо вдигната глава. "Имам изкривяване на гръбначния стълб от гърчене да не ме гледат. И перуката ми е такава - вижда се само носът ми. Защото се срамувах. Един вид - каква си ти, бе! Виж мен, а виж себе си!"

С голата си глава, гротескно изрисувани черни и извити като дъга тънки вежди тип 40-те години и с очите си без мигли сега Деси излъчва вътрешна красота, достойнство и дух. Колко малко му трябва на човек, за да стъпи на краката си! "Още не мога да повярвам, че късметът ми проработи. Все едно живея в съня си. Понякога се притеснявам да не се събудя и да видя, че това не е истина, или пък някой да ми каже: Извинявай, ама не си за тук. Дай боже, вече да имам само слънчеви дни."

В първите слънчеви дни на Деси започнали да се случват чудеса. Колебливо и тук-там по главата й са се появили малки косъмчета. Растат й и мигли. В хотела е в самостоятелна стая, за да укротява емоциите от първото си нормално общуване. На нощното шкафче е подредила плюшени играчки и библия. Пред огледалото вече има две перуки. Първата е нейната. С дълга черна коса, която я прави с 10 години по-възрастна. Втората е къса, кестенява, подарък от екипа на предаването, с която изглежда като тийнейджърка и определено отива на стегнатото й тяло. Дните й минават във фитнес залата, в разговори с новите й приятели, в посещения при Мадлен Алгафари, с малко сълзи за мама и татко и в трепетно очакване на физическата промяна. Вече знае, че не е възможно да й присадят коса, мигли и вежди, защото няма собствено окосмяване, от което да вземат материал. Опитва се да го приеме без драма. Радва се на другите промени, които ще я направят по-женствена - гърди (в момента слага в сутиена си по три подплънки, за да се забелязват), плътни устни (нейните са тънки и неженствени), да заличат тъмните кръгове под очите й, които създават ефекта уморено лице, да й оправят зъбите, за да има красива усмивка.

... В кабинета на д-р Ильо Стоянов в Aesthe Clinic Деси геройски се съблича пред очите на камерите и хората от екипа, но когато пластичният хирург отново повтаря, че няма да й присади коса, не може да се сдържи и тихо плаче. Не е лесно да се раздели завинаги с най-голямата си болка и мечта. Като цяло обаче е в еуфория от това, което й предстои.

Започват, разбира се, с упойката. Деси изглежда спокойна като бебе, казват, че може дори да сънува. Когато екипът е готов, пускат Ретро радио и до операционната маса застава д-р Ильо Стоянов.

Първо ще видя как се правят нови гърди. Докторът бие инжекции над гърдите, за да отпусне мускулите и после, както казва - да влезе на точното място. Ще сложи имплантите между малкия и големия гръден мускул през разрези под мишниците. Така Деси спокойно ще може да се пече по монокини на плажа, без околните да забелязват издайнически белези от шевове под циците или около ареолите. Макар че по правило до година и половина, времето, през което един белег зрее, те трябва почти да изчезнат. Според д-р Стоянов вкарването на импланти под мишниците е най-модерният, съвременен, нетравматичен и подходящ метод за жена, която не е раждала и иска не прекалено голям, а естетически издържан бюст. Успокоява ме, че няма опасност да се засегнат лимфни възли. Докато изчаква инжекциите да подействат, обяснява тънкостите на операцията - трябва да постави имплантите на точното място. Често се получавали грешки - не при него, разбира се - и те попадали между влакната на мускула, настрани или нагоре. "Поправимо е, но с нова операция." Да те режат отново?! Не го пожелавам и на най-големия си враг! Идва време за разреза - 4 см, по линията на сгъвката високо в подмишницата. Със свито сърце очаквам да рукне кръв. Обаче няма. Напускам далечното ъгълче, където стоя като наказана, и се приближавам до операционната маса. Сега д-р Стоянов със специален инструмент отлепя кожата и прави тунел през разреза до гърдата и под нея. Получава се... нещо като джоб на дюнер. След това в него напъхва импланта - кръгъл, 335 кубика. Не знаех, че може така да се сгъва и мачка, за да влезе през толкова малък отвор. Намества го внимателно, зашива разреза и Деси вече има една нежна и красива гърда. Същото се повтаря с другата. Операцията не е страшна и силно се замислям дали и аз да не си направя корекция на бюста. Защото след две родени деца е останал само далечен спомен от моминския му вид.

Екипът се подготвя за втората операция - скулптиране на лицето чрез липофилинг, т.е. чрез трансплантиране на собствена мастна тъкан от друга част на тялото. Д-р Стоянов прави разрез от 2 мм в пъпа. След това забива в него дебела спринцовка, за да изтегли мазнина. Изглежда гадничко. И ето че се появява проблем. Деси е толкова слаба, че се налага да повторят процедурата и при паласките, за да получат необходимото количество. Изтегленото се събира в епруветки, които после се въртят в специална центрофуга, за да се отделят само мастните клетки. Докато това се случва, д-р Стоянов зашива разрезите на пъпа и на паласките и изнася лекция за любимия му липофилинг. Повечето мнения, които се ширели у нас, били, че мастната тъкан е нетрайна. Веднага си представям как, след като си се подлагал на упойка, изтърпял си някаква болка и си платил добре, от сочните ти устни остават две празни, спихнати торбички. Получавало се, продължава докторът, когато се използвал неоригинален инструментариум. Той обаче си е купил оригинален за 17 000 евро. Разглеждам го, респектирана от цената - около 19 канюли (игли, разширени в долната част, за да не наранят мастните клетки, разработени специално за метода от създателя му и носят неговото име - канюли на Колман) и различни други фини и малки инструментчета, с които докторът работи като фокустник. Центрофугата също била различна от обикновените - със специално затопляне и по-малки обороти, за да не начупва и убива капризните мастни клетки. С канюлите докторът ги инжектира в скулите, в долните клепачи и в устните - от единия край и от другия. Пред очите ми устните на Деси се надуват като кебапчета, едва след около 2 месеца ще добият желания апетитен вид.

Операцията приключва. Лекарите са доволни, аз също. Не припаднах.

Деси е като прегазена от трамвай. С огромни синини около очите, подуто лице, устни като на патето Яки, пристегнати гърди, от които висят дренове, но като цяло - бодра. Прави дори геройски опит да се усмихне. Разбира се, интересува ме дали я боли. Като се старае да движи колкото се може по-малко устни, отговаря, че болката е търпима. Харесвала си бюста, лицето все още не иска да вижда. Страхувала се дали ще се събуди от упойката, но ето че всичко е наред. Мислите й се връщат към вчерашното посещение на родителите й. "Видя ли какви ангели са мама и тати? Много им се зарадвах. Все едно имах рожден ден." Бягат и напред във времето. "Тук имам нови приятели, всичко е хубаво, но в един момент ще трябва да изляза навън. Адски съм притеснена."

седмица по-късно

Дреновете са свалени, Деси се кефи на новия си бюст. Макар че има усложнения. Поради автоимунното й заболяване шевовете зарастват бавно, устните й все още са подути и болезнени. "Представяш ли си? Организмът ми не иска да приеме собствената ми мазнина!" Д-р Стоянов всеки ден я преглежда. Освен това с другите участници прилагат народна медицина. Слагат на устните си лед, мажат ги с вазелин, с отвара от смрадлика. "Иначе не се издържа." Сега Деси още повече мисли за момента, в който ще си тръгне оттук. "Ако не се изправя срещу страха си, ще съм мижитурка цял живот. Не искам да съм такава. А и косата ми расте!" Вярно е. Редичкият пух по главата й се е превърнал в малки около 1 см косъмчета. Вече виждам и мъничките мигли.

Деси е в стаята си. Бюстът й вече не е с бинтове, белезите под мишниците видимо зарастват, лицето е спокойно, само устните имат още малко да спадат. Телевизорът работи, тя е в леглото и чете "Любовникът" на Маргьорит Дюрас. Кокетничи с фотографа - Мадлен Алгафари й е казала да флиртува с мъжете. Справя се доста добре. Косата се е появила на по-големи участъци по главата й, миглите също напредват. Ходи на зъболекар в Специализирана стоматологична клиника "Гайс". Има нужда. Липсват й много зъби, а тези, които има, са изкривени и тъмно жълти, захапката й е потънала, контурът на горния венец не е равен... В продължение на месец и половина

д-р Гайс Бадер наистина направи с усмивката на Деси чудеса. Първо оперира горния венец, за да изравни венечния контур. После постави 14 изцяло керамични зъби по най-нова технология - изпиленият зъб се сканира и компютър го разделя на около 55 000 точки. По тази база данни машина изпилява керамичното кубче, което ще се постави, така, че да ляга точно до микрон върху зъба. Новите зъби повдигнаха потъналата захапка. Докторът ми обяснява, че заради нея ъгълчетата на устата падат надолу и да създават илюзия за старост. Преди да сложи новите зъби, д-р Гайс избели старите, дори изпилените, за да не прозират през керамичните коронки, които пропускат светлината. През това време Деси мина през етапа на временните зъби - необходим, за да свикне долната челюст с новата позиция на захапката и да зарасне венецът след операцията; упорито мажеше венците със специални мехлеми и четкаше зъбите по определен начин. Д-р Гайс е доволен от резултата: "Деси наистина има перфектна усмивка на световно ниво!" Тя ходи също в клиниката на д-р Стоянов на химичен пилинг, за да заличат, доколкото е възможно, пораженията от зверски татуираните й вежди. А на сеанс при Мадлен си е направила равносметка каква е била преди 3 месеца и каква е сега. Прочита ми написаното.

преди е била

затворена и потисната,

със садомазохистична агресия,

страхлива,

безотговорна,

безлична,

инфантилна,

не си е давала сметка за последиците от постъпките си,

не знаела какво иска,

нямала собствено мнение,

не се харесвала и се срамувала от себе си...

сега е

отворена към всичко и към всички,

тиха и смирена,

има коса, мигли, вежди (МНОГО СЪМ ЩАСТЛИВА!),

контролира агресивността си,

готова да се изправи срещу страховете си,

отговорна към действията си,

убива бавно инфантилното в себе си,

знае какво иска: да е значима дори само за един човек...,

"Хем променям себе си, хем виждам, че когато се усмихваш, ти се усмихват, когато говориш, ти говорят. Сега вярвам, че могат да ме харесват, каквато съм. Че Господ не ме е забравил. Благодаря му, че ми даде шанс."

партито - големият ден

Ранен следобед, адски пек. Деси и другите участници, които днес ще напуснат "Пълна промяна", са в салон Магама, където ще бъдат гримирани, фризирани, облечени и ще се видят в огледало в целия си блясък. Докато гримьорите, фризьорите и стилистката Кремена Халваджиян се въртят около нея, Деси ми казва, че се чувства специална и красива. "Никога не съм имала приключения. Това е най-голямото за мен." Плътните устни, които между другото все още има да спадат, са вдъхновили Кремена да я облече в стил Анджелина Джоли. Избрала е за нея костюм - полата е плътно прилепнала по тялото, сакото е със зашеметяващо деколте и почти гол гръб. И, разбира се, перука с разкошна, дълга кестенява коса. От предаването Деси ще си тръгне с още една перука - също дълга, но руса. Заедно с късата, която й подариха преди, тя ще може да бъде винаги различна.

Вечерта слиза по стълбите на двореца във Враня като истинска кралица. Близките й са поразени. Майка й трепери от вълнение и радост. Деси изживява до край всеки миг от своя триумф. "Досега не знаех какво е щастие. Гледах и изживявах отстрани чуждото. Сега изживявам моето."

 променената и усмихната сред близките си

Работата по новата визия на Деси продължава. Д-р Денкова от клиниката на д-р Стоянов упорито се опитва с химичен пилинг и лазер да махне лошо татуираните вежди. Идеята е да направят нов перманентен мейкъп на веждите, но с косъмчета като нормалните. А Деси ... ходи по дискотеки с новите си приятели. "Вече не се страхувам от живота. Знам какво искам и няма да дам повече на никого да ме тъпче. Благодарение на "Пълна промяна" малките ми крачета пораснаха и вече стъпвам здраво."

На добър час, Деси, и успех!