"Тъй като съм чернокожа и хората са настроени недружелюбно, бих желала поне да изглеждам добре. Не ми е лесно да се възприема като момиче на 21 г. в тяло на 40-годишна жена. Искам да нося през лятото къси дрехи, да не ме е срам да се съблека пред някого и да не се отвращавам от тялото си." част от писмото на Ситан Канде до "Пълна промяна"

Искахме да стартираме българския вариант на "Пълна промяна" с българка. Трябваше обаче да съобразим ритъма на излизане на ЕВА с графиците на представяне на екран на 26-те участници. Ситан Канде ще бъде сред героините на октомври, от там - и на списанието. Това пък ни даде възможност да потвърдим една универсална истина: колко всички жени си приличат по света и проблемите им как са еднакви! (Перифразирам стих от Вапцаров.) В разказа за промяната на Ситан ще бъдат развенчани две заблуди. Едната е нейна, другата - моя. Какви по-точно, ще разберете по-надолу. Сита влезе в "Пълна промяна" с тяло, обезобразено от бременността. В следствие на рязко напълняване едрите й гърди бяха меки и увиснали, коремът - месест, прорязан от стрии, талията почти не се очертаваше. По ръцете, бедрата и под брадичката имаше мастни натрупвания.

За да получи тялото си от преди бременността, Сита беше подложена на следните операции: редукционна мамопластика (повдигане на гърдите, позиционирането им на ново, по-високо място и отстраняване на излишната кожа), абдоминална пластика (премахване на излишните мазнини и кожа от корема), серия от липосукции на бедрата, ръцете и под брадичката, стесняване на носа. Операциите протекоха в един ден, в рамките на 9 часа. Бяха отстранени около литър и 300 г мазнини и близо една трета от кожата на гърдите и на корема. Допълнителни екстри: беше й вградена дълга коса и бяха избелени зъбите.

ИСТОРИЯТА НА СИТА

Тя е само на 21 г. Омъжена е за българин, има момченце Максим на малко повече от годинка. Завършила е техникум по облекло, в момента се занимава с отглеждането на сина си. Има баща, сестра, братя. Смята, че най-смелото нещо, което е направила в живота си досега, е това, че е родила на 20 години.

От 100 километра личи, че все още е на границата между детето и жената. Флиртува, без да съзнава силата на чара си, а това я прави още по-привлекателна. Откровена е до степен на наивност, но това всъщност е силата й - не ти дава сърце да я нараниш. Затова преди да започна да пиша за нея, попитах разрешава ли ми да разкажа всичко, което ми е споделила. След кратко колебание, без никаква манипулация от моя страна, се съгласи.

Ситан е родена в Гвинея. Баща й дошъл тук да следва медицина. Сита пристигнала в България през 1993 г., била на малко повече от 6 г. През 1998-99 г. майка й идвала да ги види. Малко след това починала. Двете със сестра й са отгледани от българската съпруга на баща им, но след като се развели, тя престанала да ги посещава. При момичетата продължила да идва сестрата на втората им майка. Това е може би единственият човек в живота на Сита, който истински се е грижил за нея и има специално място в сърцето й.

Докато учила в техникума, срещнала Николай. Любовта им продължила 3 г. Майката на Ники живее в Силистра. Баща му е тираджия. Срещали се в софийското му жилище, когато той пътувал. Веднъж се върнал неочаквано. "Като ме видя, побесня. Викаше ми курва, а на Ники: Вече я пробва, защо ти е тая маймуна вкъщи! ...Бледо помня лицето му. Като не ме хареса един човек, от притеснение не мога да го погледна." Ники застанал твърдо зад гърба й. А когато в последния учебен клас забременяла, се оженили. Но не заживели щастливо.

Побоите започнали заради бившата му приятелка. "Бях в края на 9-и месец, когато тя му се обади по телефона към 1 ч. през нощта и го покани да се срещнат след час." Скандалът пламнал с пълна сила. "И той, както винаги, направи най-лесното за него - удари ме, за да ме накара да се чувствам виновна. Страшно ме заболя и все още го тая в себе си." За съжаление този случай не останал единствен. Всеки дребен според Сита семеен проблем приключвал с бой. "Рядко плача. Само когато много ми се насъбере." След всеки бой Сита плаче. "Откакто започна да ми посяга, нямам желание нито да спя с него, нито дори да ме целува. Гадно ми е." Обиден, Ники често повтарял пред приятели, че се е оженил за Сита само за да й осигури българска лична карта. (Може да я получи след 2 г. брак с българин.) После се извинявал, убеждавал я, че не го мисли наистина... Животът им се завъртял в порочния кръг на скандали, побои и обиди.

...От една страна, Сита е убедена, че трябва да напусне мъжа си, и сама, без негова помощ, да устрои живота си. "Отвратително е да си зависим от някого." От друга, се надява, че докато е в "Пълна промяна" (по регламент участниците нямат право да се виждат с близките си, докато са в предаването), той ще има достатъчно време да преосмисли поведението си и да се промени към по-добро. Смята, че за това ще помогне и новата й, красива визия. "Проблемът е, че съм толкова добричка, че не мога да вземам решения. Трябва някой да ме подбутне, да ми помогне." Очаква в "Пълна промяна" освен външно, да се промени и вътрешно.

Проблемът е, че такова решение взема трудно дори зряла, финансово независима жена. Какво остава за 21-годишно момиче, което няма къде да отиде (вратата към дома на баща й не е затворена, но не е и гостоприемно отворена), няма на кого да разчита и няма документи за самоличност в страната, в която е преживяло повече от две трети от живота си. Като майка на българче, навършило годинка, Сита има право на наша лична карта. Но срещу 1000 лв. Не може да ги спечели, защото не работи (за това също й трябват български документи, както и за курсовете за масажистка, които мечтае да изкара), няма и кой да й ги даде... Засега като Божия птичка, свикнала да се радва на малкото и да вярва, че Господ се грижи за нея, Сита е оставила нещата да се движат от само себе си.

Като се запознаваме, тя живее с трепетната надежда за стегнат бюст, тънка талия, плосък корем, дълга като на Наоми Кембъл коса, стеснен нос и да се раздели с излишните мазнини под брадичката, по бедрата, дупето и в горната част на ръцете. "Искам да се чувствам повече жена. И заради малкия. Заслужава да има красива майка."

Разглеждам я. Пораженията от бременността, когато е напълняла 15-20 кг, са очевидни. Без сутиен едрите й гърди стигат едва ли не до пъпа. Коремът й е голям, месест, талията почти не се забелязва. Според мен късата й, еластична и пухкава коса дава възможност да се види грациозната извивка на врата - едно от предимствата на расата й, но всеки с вкуса си. Тя очаква да й вградят дълга. По правило удължената коса издържа близо 6 месеца, после допълнителните кичури се поставят пак в старите позиции към вече порасналата коса. Косата на Сита обаче не расте, така че при нея пищната прическа ще бъде трайна.

Първата промяна, която в момента се случва, е, че вече е започнала да променя начина си на живот. Учи се да ходи на фитнес и свиква с мисълта, че от тук нататък трябва да го прави редовно, ако иска да запази фигурата, която ще й направят. Учи се и на здравословно хранене. Сега нейното меню е плодове, задушени зеленчуци, пилешко или риба на скара, варен ориз или картофи, плюс много вода. За нула време от 65 кг е станала 61.

12 юли, месец след престоя й в хотела

Сита се готви за фитнес. Днес е закусвала киви, обядвала е салата от зеле и моркови с пилешка пържола. Не се е теглила, но сутиенът й е станал голям. Свалила е 4 см от обиколката на дупето и по 3 см на ръцете. Вече знае датата на операцията - 25-и, и е концентрирала мислите си върху нея. За да не забрави какво ще иска от д-р Петров (собственик на медицинския център, където й предстои да се промени), си е написала бележка. По детски се заканва, че след операцията ще провери дали й е направил всичко. Мисли обаче и за мъжа си и сина си. "Онзи ден се чух с Ники, имахме годишнина от сватбата. Приятно се държа, беше весел. Макси бил напълнял. В момента е при майка му, сигурна съм, че го гледа добре." За възрастта си Сита притежава учудващо силен майчин инстинкт. Божи дар, не всички го имат.

 

Ранна утрин, медицински център ВиА-Медика - малък, кокетен и чист. Вече съм присъствала на няколко операции на другите ни героини от "Пълна промяна", така че, без да се впечатлявам, се подготвям за операционната зала - престилка, шапка, калцуни, маска. Знам, че на Сита ще й правят няколко неща наведнъж, но съм спокойна. Липосукция - не е кой знае какво. Малки разрезчета на две-три или още няколко места, през които смучат мазнините. Няма кръв, гледа се без проблем. Ще отстранят също излишната кожа на корема и на гърдите, които ще повдигнат и намалят. Ще стеснят леко ноздрите. Какво толкова. Не е като да ти опъват лицето или да ти тикат импланти в разрязаните гърди. О, свещена простота! Предстои ми да разбера, че съм на светлинни години от истината!

Сита пристига спокойна. От други участници знае, че за всеки преди операцията има изненада. Притеснява се да не й организират среща с Ники. Все още не е готова да застане с него очи в очи. Днес не иска дори да го чува по телефона. Въпреки всичко се чуват. Това е едната й изненада. Неприятна. Другата е съквартирантката й Боряна, с която са станали страхотни приятелки и са неразделни. Боряна държи ръката й, докато я упояват, за да я подготвят за

тоталната интравенозна упойка

Колкото страшно звучи, толкова стряскащо изглежда. В гърлото на заспалата Сита навират тръба. До края на операцията през тази тръба, свързана с апарат, ще влиза кислород и ще поддържа живи белите дробове, мозъка и сърцето. Защото всички мускули ще бъдат парализирани. На практика, каза ми един анастезиолог, в момента пациентът е между живота и смъртта. Апаратът диша вместо Сита цели 9 часа. 540 изгубени минути от времето, което й е отредено да прекара на тази земя. Заради един корем и едни цици. Струва ли си? Не знам.

Бързо преминавам към втори шок.

редукционна мамопластика

Т.е. повдигане на гърдите, премахване на излишната кожа и позиционирането им на ново, по-високо място. Първо, с шаблон докторът очерта новата форма на ареолата на едната гърда. След това със скалпел изряза по очертаното кръгче, от зърното се спусна по права линия до основата на гърдата, направи и един разрез по цялата й основа - като че ли проряза обърната буква Т. Бавно и внимателно отлепи кожата от цялата гърда и я обърна настрани. Срещу мен лъсна одрана, кървава, пихтиеста маса. Докато извършва процедурата, д-р Петров изгаря с ток пукнати малки капиляри. Замириса сладникаво на кръв и на опърлено. Толкова е ужасно, че гледам като хипнотизирана. Сега докторът подкопава гърдата почти догоре, за да я направи подвижна и да може да я повдигне. После я фиксира по-високо в нормалното й положение. Опъва върху нея кожата надолу, определя мястото, където ще бъде ареолата, прави там разрез, вмъква в него защипаното с пинсета зърно, шие наоколо, после и по останалите разрези. Шиенето започва, като с телбод - да, телбод!, се защипват ключовите места. Не по-малко гадно е изрязването на излишната кожа. Просто режат и изхвърлят парчета от теб. Става бавно, защото внимават да отрежат точно колкото трябва. Нито повече, нито по-малко... Нямам сили да преживея същото с втората гърда и излизам за кафе, цигара и нещо сладко - действало срещу припадане, а на мен опасно ми прималява.

Едвам събирам сили да гледам как се прави

абдоминална пластика

ли как се премахва излишна кожа от корема. Оказва се, че е по почти същия злокобен начин като при гърдите, само че сега гледката е по-мащабна. Скалпелът проряза кървава черта хоризонтално по линията на срамната кост. Докторът ми обяснява, че е по линията на бикини зоната, т.е. белегът няма да се вижда, но в момента това малко ме интересува. Гледам как през разреза той подкопава корема, отлепва кожата и продължава да подкопава, докато не стигна до основата на гърдите. И пак влудяващата сладникава миризма... За да премахне излишните мазнини,

д-р Петров ги "изсмуква" с огромна спринцовка (канюла) направо от отворения корем. После шие на няколко места, за да укрепи отпуснатата от бременността и раждането мускулна стена. Питах, не пречело при втора бременност. На ред са опъването на кожата надолу, фиксирането на новото място на пъпа (чревце, което стърчи в одрания корем), разрез тип лястовица, през който пъпът минава над кожата, шиене. Следва шиенето в основата на срамната кост и изрязването на излишната кожа. Телбодът, рязяне, пак шиене... На тази операционна маса наивните ми илюзии, че отстраняването на излишна кожа е нищо работа, умряха безвъзвратно.

Толкова съм потресена, че почти не обръщам внимание на липосукциите на двете бедра, на двете ръце, на брадичката и на шията, както и на стесняването на ноздрите. Пред това, което видях досега, процедурите изглеждат съвсем козметични. Между другото, научих нещо интересно за липосукцията. Първо отслабваш, колкото можеш, после я правиш, след това поддържаш теглото с фитнес и диети. Само така имало ефект. Резултатът от всичко направено: Сита се раздели с близо една трета от кожата на гърдите и корема и с около литър и 300 г мазнини. Цена на извършените процедури: около 15 000 лв.

С шевовете и дреновете по гърдите и корема тя прилича на Франкенщайн. Знам, че д-р Петров шие със специални конци, които след 6 месеца ще се резорбират, че след определен период белезите почти ще изчезнат и че са на места, които ще бъдат прикрити от бельото, но в момента съм убедена, че дори гърдите ми да метат земята, а коремът ми да е като на Буда, няма да се подложа на такава касапница. Никога, по никакъв повод!

Изчаквам да видя как Сита ще излезе от упойка. Без проблем, но зъзне и зъбите й тракат. Завиват я с няколко одеяла, докато тялото достигне нормалната си температура. Питам я какво й е казал преди операцията Ники, за да разбера дали е адекватна. Отговаря смислено: че Макси е проходил... Като я виждам следващия път, въобще не помни, че сме говорили.
 

След 3 дни престой в болницата Сита вече е в хотела. Очаквам, че лежи без сили и едва помръдва от болка. Нищо подобно. В леглото е, но в прекрасно настроение и нахилена гледа телевизия. Само черният ластичен корсет, стегнал корема й от под гърдите до бедрата, ластичните бинтове на гърдите, ръцете, бедрата, под брадичката и на носа, както и един дрен на корема (3 вече са махнали) напомнят за скорошната операция. Сита не помни нищо от рязането, нито как се е събудила. Накарали я да стане още на следващия ден. Станала, макар че й се виело свят. Започнала да се храни нормално. Като се върнала в хотела, почти веднага бодро слязла пред входа. "Наистина не ме болеше, само коремът ме опъваше." Очевидно, анестезиолозите и д-р Петров, изобщо всички 7 участници в операцията, са си свършили брилянтно работата. Толкова добре, че Сита ни изиграва танц с... дрен. Сигурно никога повече няма да видя подобно щуро нещо.

Тя вече няма търпение да си тръгне. Преди два дни, като я карали в клиниката на преглед, видяла на автобусна спирка баща си. Другите, които били в колата, казват, че ако прозорецът не бил затворен, щяла да скочи през него. Мъчно й е също за Макси и за Ники. Не се страхува да се върне вкъщи. "Той не е чак такъв звяр. Не се караме сериозно. Не го мразя... Ама и не го обичам като в началото." Проблемът продължава да очаква решението й.

ранен следобед, фризьорски салон Арлет

Тук на участниците, които тази вечер ще се върнат при близките си, предстои последният етап от промяната - грим и облекло. Тук те ще се видят за първи път в огледало в целия си блясък. Естествено, веднага забелязвам Сита - само тя е чернокожа. Обаче съм изумена. Вече е с дълга черна коса, която се стеле по раменете и й придава невероятен сексапил. В следващия момент ми показва тийнейджърката в себе си - изплезва се, за да се похвали, че си е направила пиърсинг на езика. После обаче като истинска кокетка се включва активно в гримирането. Иска сиви лещи, не зелени, а точно сиви. Когато гримьорката Стиляна й слага дълги изкуствени мигли, нанася златни сенки, подчертава очите с черен молив и ги отваря с бяло злато под веждите, погледът на Сита става загадъчно обещаващ.

Кремена Халваджиян е подбрала за нея рокля по тялото на Афтършок в екрю и черна дантела с нежно, романтично излъчване, бижута на El Grado, тип старо сребро, и елегантни обувки от магазин Пепина. Малко репетирали ходене, защото Сита за първи път в живота си сменя маратонките с токчета и, представете си, сега открила, че носи не 37, а 35 номер. Когато я изправят пред огледалото, не изпада в истерична еуфория. Прикрива чувствата си, което е типично за нея, но личи, че е доволна от това, което вижда - висок, стегнат бюст, гладък корем, тънка талия плюс тънки глезени, подарък от природата, пищна коса. Толкова е женствена, че няма повече накъде. Господи, искам и аз! В този момент съм абсолютно убедена, че операциите си струват. Ами да, все пак не те отварят до вътрешните органи, а работят само под кожата... Какво да се прави. La donna e mobile!

вечерта, царският дворец във Враня

Сита слиза по стълбите като царица. Ники се хваща за главата, кръсти се и пада пред нея на колене. В очите му има сълзи. Тримата - тя, той и малкият Макси, се прегръщат и излъчват много, много щастие. Късно вечерта автобусът ги отвежда към новата им квартира и, може би, към новия им живот.

месец по-късно

Чуваме се със Сита по телефона. След пореден скандал тя е взела сина си и е напуснала дома. От Боряна, с която поддържат редовна връзка, разбирам, че два дни след това се е прибрала и е получила поредната порция бой. Красотата, както Сита много се надяваше, не й донесе мечтаната домашна идилия. Дали й е донесла ново самочувствие, тепърва предстои да се разбере.

Какво още се случва със семейството и конкретно със Сита и как се случиха на живо нещата с нея в "Пълна промяна", ще видите на 8 октомври по Нова телевизия.