Интервюто ни се случва няколко дни след като тръгна в ефир новото парче на Криско „Златните момчета“ (FT DIM4ou) със зашеметяващия клип към него, в който иронично се разиграва тежък мутренски купон от 90-те и има алкохолно-юмручна оргия, гарнирана с чалга певица (Сашка Васева – класика!), добре облечени момчета и не съвсем облечени момичета. За шест дни „Златните момчета“ е гледан от половин милион души само в YouTube. Авторът на клипа с творчески псевдоним Баш Моушън е един от постоянните герои около Криско, понеже му прави повечето клипове. Какво запомних от парчето? Припева (ако въобще така се нарича): „Джизъс, алилуя, намасте!“ и „Ако дойда – изгаря твойта!“.

Кристиян Талев е роден в Габрово, преди шест-седем години идва в София да учи поп и джаз пеене в Консерваторията. Живее в 10-и блок в Студентски град и още на втория ден си намира работа в заведението отсреща като диджей. Това продължава около година, защото в края на тази първа студентска година Криско вече го канят по участия. Не като диджей обаче, а със собствените му парчета. И после – само нагоре.

Каквото и да мислите за Криско, той е тук и си прави парче след парче. „Не дължа нищо, идвам за всичко... К’во знаеш? Нищо за мене“, е рефрен от песента му „Не дължа нищо“, която лично аз много харесвам. Всъщност обаче той не прави само парчета за себе си. „Krisko Beats“, както се нарича неговият лейбъл, стои зад едни от най, най-слушаните и обсъждани хитове в напоследък доста безплодния музикален ефир у нас – „Идеал Петрофф“, „Почивни дни“, „Министърът на Веселието“ (ft Бобо и Лора Караджова), и, разбира се, зад слушаното над 13 милиона пъти в YouTube скандално парче „Видимо доволни“ (ft Мария Илиева), „Ти не можеш да ме спреш“ на Дивна, „За последен път“ на Izzy, „Слагам край“ на Миро и Невена Цонева. Лесно можете да познаете песен на Криско дори когато той не участва в нея с гласа и лицето си – по задължително вплетената в началото на песента фраза „Криско бийтс“, която е нещо като авторски подпис.

Каквото и да мислите за Криско, той е суперизвестен в страната на 15-25-30-годишните.  Може и да не е най-добрият уличен поет на света, но всичките му парчета са заразителни и като музика и аранжимент, и като бийтове, и като отделни фрази... Поне за такива като мен, които харесват комерсиалния хип-хоп. Това не е мрачният, язвителен и остроумен хип-хоп на „Ъпсурт“ и Ицо Хазарта, а музика, насочена към тийнейджърите, за които няма друга медиа освен интернет и които обичат да гледат, пък и да снимат самоделни клипчета в сайтовете за видеосподеляне, забавляват се с някакви влогъри и всъщност...  те си знаят какво правят там.

Ние знаем единствено да мрънкаме, че децата ни само седят пред компютъра. А докато се оплакваме, Криско стана звезда, Емил Конрад стана звезда и още доста други хора. Това е интернет – мрежата на неограничените възможности. Там можеш да постигнеш всичко. Мрежата е новата Америка. Така че ето какво правят децата ни в интернет – от време на време правят... звезди.

Питаме самия Кристиян Талев-Криско за това как така му се получиха нещата. Първоначално идеята беше да го направим в колата му, но после го направихме в спалнята. (Е, не точно в спалнята, а в едно заведение със същото име, но на английски). За интервюто става въпрос.

Криско, как ти се получиха нещата?

Стана естествено. Измислях си парчетата и ги пусках в мрежата, но нямах пари за клипове и ги илюстрирах с някакви снимки. Обаче те и така си обикаляха пространството. Много пъти ми се е случвало, докато живеех в Студентски град, да отида на някой купон, където да пускат мои неща и да не знаят, че аз съм Криско.

Искаше ли да станеш известен?

Никога не съм предполагал, че ще добия такава популярност. Исках да добия малка популярност, която да ми помогне да работя нещо, свързано с телевизията. Така че се борех да стана малко известен. Обаче изведнъж (изщраква с пръсти)! Успехът ми е продукт на интернет – просто плъзна по мрежата. Най-важното е, че се случи по естествен път и без реклама, затова според мен – стабилно.

Защото още в края на първата година започнаха да ме канят на участия и в един момент се оказа, че трябва да избера едно от двете. И избрах това, което ми е по-интересно и по-важно – сцената и работата. После учих тонрежисура в Нов български университет, но и това не завърших. Може би някой ден... Аз съм от музикантско семейство – и двамата ми родители са завършили Консерваторията.

С каква музика израсна ти, Криско?

Backstreet Boys, Spice Girls, 2pac, Eminem и Limp Bizkit… Мисля си, че ми се иска да правя и не само хип-хоп, но и музика с повече поп звучене.

Добре, семейството ти как реагира на твоите песни и особено на текстовете? Например на култовата фраза от „Видимо доволни“: „Покажи на тия хора как са мяташ, как са бараш, колко се раздаваш...“?

Моето семейство е много сплотено и винаги е 100% зад гърба ми. А „Видимо доволни“ е просто песен. Да, тя е най-големият хит за 2014, но си е просто една песен... Музиката е за подсилване на моментното ти състояние, това е. Скандали не са нужни никому.

Харесва ли ти да превръщаш музиката в бизнес? Все пак ти освен изпълнител си и продуцент. Според едно проучване хората от твоето поколение – родени между 1980-2000 – искат да бачкат малко, а да получават много.

Кой пък иска да се спуква от работа и да живее зле! Всеки иска нормален живот, в който да си изкарва пари и да има време за нещата, които го вълнуват. Друг е въпросът дали това е възможно да се случи. Мога да кажа, че за да се живее нормално сега в България, трябва да се бачка яко. Всеки положен труд рано или късно ти се отплаща.

Моята ценностна система е такава – човек трябва да се грижи на първо място за семейството си, да цени истинските хора около него и да не забравя, че времето му е ограничено. А за моето поколение си имам любимо определение – че е едно от последните, които имат спомен от Световното.

Вслушваш ли се в нечии съвети?

Що се отнася до музиката – не. Правя само това, което отговаря на вътрешното ми усещане, и така съм спокоен и ничия реакция не може да ме притесни. Приемам критики и съм много самокритичен, но правя това, което аз реша. Не съм се „зазвездявал“ никога и винаги съм гледал трезво на нещата. Обаче си спомням един практичен съвет, който Георги Христов ми даде – че е много важно когато правиш песен, концерт или каквото и да било, началото и краят да бъдат най-силни и запомнящи се.