От десетгодишен, откакто е на сцена, не е спирал. Пише текстове за песни и прави музика за себе си и за български изпълнители като Руши („Хотел две звезди“), Любо Киров („Отново вярвам“), Мария Илиева („Идваш към мен“) и още много. Продуцира едни от най-ярките млади таланти на музикалната сцена – Били Хлапето, Михаела Филева, Прея, Venzi и Дивна.

Графа беше и сред първите български изпълнители, чиито песни се появиха на челни места в World Chart Express в MTV. Подгрява концертите в София на Сийл и Джордж Майкъл.

Талантлив е, модерен, умее да прави хитове и ако сте гледали дори само „Causa perduta“ и „Домино“, ще се съгласите, че те са не само на световно, те са на високо световно ниво. И заедно с това Графа си остава скромен, много топъл човек. И къде другаде да го снимаме освен на "Графа"?!

На какъв филм прилича животът ти, Влади?

На хубав филм. Романтичен, динамичен, разнообразен, с неочаквани завои и развои. Харесвам го. Зареждам се от почти всяко нещо.

Има ли моменти, в които вдъхновението ти секва, и какво правиш тогава?

Има. Усещаш го на прага, а не идва... държи те в някаква нервност... много е гадно! Хората не го разбират. Казват: „Е, нищо де, утре ще седнеш и ще напишеш.“ Не е така просто. Това лято бях зациклил. От много правене на музика за други изпълнители бях изгубил себе си и не знаех какво да правя за мен самия. Бях в нещо като апатия, доста напрегнат, изнервен. Човъркаше ме. Лягах си, ставах по нощите, работех, преминах през много песни и идеи, докато стигна до песента „Домино“. Отпуши се в един момент. Затова сложих думата „кръстопът“ в нея. Точно на кръстопът се чувствах.

Каква музика харесваш сега?

Много и различна. Скоро си купих албум на Азилия Бенкс и последния на Принс. Ще ходя на концерт на Kasabian в Берлин. Един от най-хубавите концерти, на които съм бил, е на Джъстин Тимбърлейк през лятото. Бяхме с Мария, жена ми. Последният му двоен албум е уникален. Макар и да е комерсиален изпълнител, може да си позволи да бъде различен. Може да си позволи дълги версии на песните – по 7-8 минути.

Срещна ли се със Сийл и Джордж Майкъл, когато подгрява концертите им?

Не. И особено за Сийл ми е много болно, защото и Джордж Майкъл е супер изпълнител, но Сийл е точно толкова меланхоличен, колкото трябва да бъде. За мен участието на тези концерти беше сбъдната мечта. Благодарен съм на „Жокер медиа“ за това и за всичко друго.

И ти изглеждаш меланхоличен.

Винаги съм бил, от дете, по-отнесен, по-вглъбен. Тази меланхолия си е част от творчеството ми. Значи мислиш, че не съм я изгубил?

Не, и в гласа ти има елемент на лека тъга.

От майка ми е, казва ми: „Наследил си тези тъжни очи от мен.“

А от баща си какво си взел?

Това, че съм работохолик, какъвто беше и той на млади години. Непрекъснато ми говори: „Недей толкова да се претоварваш! Не го прави и ти.“ Как да стане? Музиката си ме влече от малък. Той сам ме зариби по Принс. На 9 му бях луд фен, а и на Майкъл Джексън – опитвах да имитирам движенията му. След това започнах да слушам Стинг, Шаде, Сюзън Вега. И баща ми предложи да пея „Вече 10 години съм на този свят“. Някога той правеше предаването за млади таланти „Хит минус едно“.

Въобще не съм предполагал, че и аз ще се занимавам със същото и ще продуцирам млади артисти. Скоро ходих в „Балкантон“ и си припомних колко различно работехме тогава. С баща ми репетирахме една седмица преди записите. Каза ми: „Трябва да си супер, защото там няма да има време.“ Нашите разполагаха с по час-два или три за запис на песен, уговорен два месеца предварително. Помня, че записах само за два дубъла.

Сестра ти защо не е в бранша?

Нора е много музикална, има интересен глас и афинитет към музиката. Слуша и харесва алтернативна и рок. По едно време пътуваше с мен като беквокалистка. Но тя е художничка. От последната си изложба продаде девет картини в Белгия. Много се гордея с нея.

Имаш ли колекция от китари, плочи...

Не. Много съм разпилян. Имам доста отговорности и мисля едновременно за много неща. В мен се борят непрекъснато творецът и продуцентът, тоест прагматикът и този, който създава.

Добър бизнесмен ли си?

Магдалена Сотирова, моята съдружничка, с която направихме Монте Мюзик, е по тези неща. Аз съм добър в стратегиите. Имам нюх, научих се. Понякога бъркам, разбира се.
Радвам се, че разширих творческия си екип в студиото и малко си отдъхнах. Заедно с Algoriddim и Илия Григоров сме страхотен тандем.

Направих си студио вкъщи. Така организирах нещата, че да съм повече със семейството си. Сутрин пия кафенце, децата ядат кроасани. Имаме 20-25 минути заедно. После ги карам на градина. Когато не съм на участия или на турне, разбира се.