Таня Илиева е на 20 години. От 15-годишна е модел, при това известна добре не само у нас. Признава, че на 15 е била кльощаво и несигурно момиче, което е мислело само как да открадне още един свободен час, за да поязди любимия си кон.

На един кастинг на Визаж в София присъствал и фотографът Ерик Дюбоа, който вижда в момичето необикновено излъчване. “Няма да забравя как реагира, като ме видя, и как ме снима този човек. Усещах, че нещо се случва, колкото и малка да бях.” Таня заминава за Лондон, където “всички искаха да ме снимат в профил, а аз се дърпах, защото никак, ама никак не харесвах профила си. Аз бях едно клечаво момиченце и от лицето ми нищо не се виждаше освен носа, който не харесвах. Имах комплекс на тема нос.” После, когато усеща, че точно този характерен нос я прави различна от другите и я “вкарва в ситуация”, се обажда на баща си, ветеринарен лекар, от когото освен гордата извивка на профила е наследила и страстта към конете, и му казва: “Тати, носа бе, тати! Твоят нос ме заведе в Лондон!”
Тогава Таня разбира две неща: че ако не се харесваш сам, няма да те харесват и другите. И че този нос ще я води навсякъде по света.
Днес, четири-пет години по-късно, Таня е самоуверена, но много завладяваща, суперсекси, но много естествена. С тънко чувство за хумор, заразителен смях и с ясна визия за това, какво иска да прави по-нататък.

Завърши първата си година като студентка в Нов български Университет, специалност история на изкуството. За какво ти е това?
Първо, страшно ми е интересно. Второ, дори да го съчетавам с моделството, аз ще го завърша. С шестица! Съвсем по различен начин възприемаш работата си на модел, ако имаш бекграунд и познанията за неща, които те интересуват. Гледам на моделството по друг начин. Смятам коренно да променя мениджмънта и сама да си решавам нещата. Досега бях малка, моделството беше по-скоро приключение, отколкото работа. И всичко се е случвало случайно. Сега не искам нищо да е случайно, да имам контрол върху нещата. Сама да решавам къде да съм, колко да работя, какво да работя. Да не се оставям на преценката на други хора. Всъщност моделите затова ги взимат от толкова малки, за да могат да ги контролират по-лесно.

През октомври евентуално ще заминеш за Маями, откъдето имаш покана. Твърдиш, че по-добре ще се развиваш в Америка, а не в Европа, защо?
В Америка всичко е в подем, Европа е в рецесия, модната индустрия е в рецесия. Ако отида на кастинг в Париж, аз ще получа работа. Ще взема Маккуин веднага, ние се познаваме добре. Но като цяло нито работата, нито парите ще бъдат нещо особено. Моделите вече не вземат онези хонорари от миналото. Жизел Бюндхен е последната голяма манекенка, която получава големи пари. Сега дизайнерите залагат на актриси, и то с голям успех – виж Никол Кидман например, любимката на Лагерфелд.
Аз не мога в Америка да се чувствам толкова добре и да намеря толкова интелигентни хора като в Европа, но Щатите са мястото, където сега моделите могат да правят пари. Вече с моя опит знам как да се съпротивлявам, защото като си малка, те изцеждат. Като си по-малка, чувстваш много силно липсата на мама и татко. Липсваха ми не мама и татко, а сигурност.

Сега пак ще ти липсват. И не само те, и Руши ще ти липсва...
Аааа, ще си го влача с мене, не ме интересува, аз съм му казала! (Таня бурно се смее, но аз имам едно наум: все пак тя е Дева, а Девите тихо и кротко си постигат своето.)

Минала ли си през моделската депресия, която обикновено е първото излизане в чужбина?
Разбира се. Аз по принцип съм ревлива, ама тогава беше нещо страшно. Напълнях, с почти всички модели става така. Не защото умираш от глад, а защото с храната заместваш сигурността и топлината, които ти липсват. При това ти заминаваш в зверския си пубертет и ти се стоварва един стрес, изтощение, едни сърдити хора, които искат непрекъснато някакви неща от теб. Това се случи в Лондон, където участвах в 10 ревюта от 30 възможни по време на модната седмица. После в Париж бях вече слаба. Ако работиш в Ню Йорк например, губиш представа за живота си като цяло, ставаш една машина (Таня е работила в Ню Йорк и го нарича «гнила ябълка», Лос Анжелис- “най-кошмарното място на света с измислен живот и хора”).

Любимият ти град?
Париж. След Лондон отидох в Милано, където не направих нито едно ревю, а после – Париж и веднага ме взеха за Ив Сен Лоран, Луи Витон, а после – Версус, Версаче, Долче и Габана...Тогава Ерик ме накара да спра с ревютата. Той ми каза: ако караш със същото темпо, след година ще бъдеш изчерпана. Тогава не го разбрах, сега го разбирам - тогава нямах «пълнеж», нямах търпение. Но се почувствах несигурна и много се депресирах.

Любимият дизайнер?
Маккуин. Той е невероятен като човек. Има страхотно отношение към моделите. Хареса ме още на първия кастинг, но не участвах в ревюто, защото току-що ми бяха махнали гипса (коня, нали се сещате?). Обратното на Лагерфелд, към когото изпитвам направо неприязън. Когато бях на кастинг при него, не свали огромните си очила и не преставаше да си говори с една жена. А тогава беше и доста дебел...

Значи е било преди 4-5 години?
Ами да, аз отдавна се таралянкам из модата (залива се в бурен смях).

Какво ще направиш с първия спечелен милион?
Ще си направя конна база (била е няколко пъти републиканска шампионка по конен спорт). От А до Я. Където конете няма да са стока и ще има много малки деца. Където в конния спорт се влага много и това е друга култура. Като започнах с моделството на 15, си мислех: за две-три години правя два-три милиона и си купувам конна база, коне от Германия...

Замък...
Замък, всичко, Гулденбургови (бурен смях). Сутрин яздя по роса. Представях си ясно как всичко това се случва. Но май ще ми отнеме повече години.

Колко пъти си падала от коня?
Безброй. Много пъти – на глава. Пет-шест пъти – с комоцио. Ходила съм с шина на врата.

Други екстермни занимания?
Исках да карам крос – това е състезание с кон през пресечена местност. Няма падащи препятствия. Ако конят се спъне в бетонно препятствие, падаш с него. Но у нас няма как. Пък и на майка ми щеше да й дойде прекалено много.

Търсиш ли в мъжа, с когото си, чертите/ характера на баща си?
Подсъзнателно. Открих го впоследствие. Неговата целеустременост и пълна отдаденост на това, което прави. Както и страстта му към музиката. Винаги съм искала да се занимавам с музика и ако го направя, ще е за собствено удоволствие, защото не мога да пея.

Спомням си, че преди няколко години и Руши твърдеше, че почва да пее за удоволствие. А после помете поппазара... Кой печели впрочем повече – ти или той?
Ааа, разбира се, че той. При мен нещата вървят неравномерно.

Хайде да минем към “моделските въпроси”. Какво пиеш сутрин, какво има в хладилника ти, как минава един твой ден...
Кафе, до 3-4 следобед не съм гладна, после ям каквото ми падне. От известно време съм вегетарианка, така че в хладилника ми има вода и песто (вероятно за спагетите, на които Руши е майстор), мляко и сиренца. Не пия алкохол, откакто спрях месото, ми става лошо. Само малко биричка. Мога да снимам от ранна сутрин или до 4 сутринта. Ако нямам нищо, ставам късно, пия кафета до 2 часа и яздя. Обичам да се забавлявам.

Твоята музика, цвят, аромат?
Цялата музика на света, без чалга. Парфюм – Хелмут Ланг. Цвят – пастелни и приглушени. Без розово. Търся хармонията в цветовете.

Какво има най-много в гардероба ти?
Джинси. Адски мразя да ходя по магазините.

Какво ще вземеш на почивка на самотен остров?
Руши!

Какво обичаш в себе си и какво мразиш?
Обичам в себе си това, че не мога да мразя.