Може би наистина нямаше да зная какво по-напред да направя за благоустройството на района си. Но тези дни, като се разхождах из квартал „Гоце Делчев“, ми хрумна, че може да се започне с освобождаването на паркингите от коли не в движение. Ами да! Забелязвали ли сте колко много ръждясали трошки със спаднали гуми, някои пълни с боклуци, други с поникнала под тях трева са разположени не само из кварталите, аз и на Витошка съм виждала, до НДК. Пред нашия блок само поне пет такива враснали в земята коли заемат паркоместа. Защото е безплатно. Но пък част от тези, дето са в движение, паркират в зелените площи. Та мисля си, като първо разкарам скраба, да взема и да оправя паркингите. Там, където и без друго тревните площи са обърнати на коловози, да положа настилка някаква от рода на тази, с която превърнаха тревичката на бул. Македония в синя зона. И чак тогава, ако някой се осмели да пристъпи в градинката, да отнесе полагащата му се глоба – едно за паркиране на забранена територия, второ – за замърсяване на средата. Защото ако се чудите откъде в София има толкова много прах и защо дишаме въздух, който и миньорите не дишат, една от причините е калта от гумите на свободно разкарващите се из отдавна превърналите се в нищо квартални градинки и паркове. Мисля си, че с удоволствие бих снимала автомобил, нахално спрял на детска площадка, и бих изпратила снимката като неопровержимо доказателство за нарушение на някакъв сайт на КАТ или на Центъра за градска мобилност. Оттам да си търсят по регистрационния номер собственика и да си го одрусат колкото трябва. Иначе, докато само обяснявам на такива хора как не е нормално да съсипват и мърлят, да нарушават правилата, да си представят, че никого не го е еня за това, което е отвъд прага на частната ни собственост, полза няма.

Както няма полза и от забележките, отправени към собствениците на кучета, които с наслада наблюдават как питомците им се облекчават където ги свари нуждата и после се отдалечават с небрежна походка от местопроизшествието. Много важно, че крайният резултат от храненето на любимеца им с гранули или консерви не е най-приятното, което може да попадне в носа или устата ни след утрешния дъжд и вятър...

Така... Ако съм кмет, ще взема да се погрижа и за изсъхналите дървета. Напоследък от озеленяването започнаха да косят тревата, но явно не поглеждат нагоре. Само като падне някое дърво върху кола или недай Боже човек, се сещат, че са опасни. А това, че са грозни, никого май не интересува...

Едва след като съм сигурна, че съм се справила с всичко това (пропуснах тротоарите, които дори и след реконструкция, са като след бомбардировка, май има фирми за тротоарни плочки, на които трябва да се забрани да ги произвеждат), ще извикам художниците от Urban Creatures да „осветят“ калканите и панелните фасади с графитите си.