Днес се осмелих да занеса в аптеката лекарства, които свекър ми спря да пие. Скъпи лекарства, в срок на годност. Имаше една кампания, която ни призоваваше да не изхвърляме в контейнерите за смет лекарствени препарати, а да ги връщаме в аптеките. Фармацевтите знаели какво да правят с тях. И ги взех аз лекарствата, и ги занесох в голяма столична аптека. В момента обаче, в който ги извадих от торбичката и ги ги подадох на аптекарката, тя отскочи, сякаш се опитвах да й пробутам отровна змия. „Не, не, не, няма никаква нормативна уредба, която да ме задължи да ги приема.“ Ама аз нищо не искам в замяна, госпожо, казах й, само следвам инструкцията да не ги изхвърлям в боклука заедно с обелките от лук и мокрите кърпички. Нали това са химикали, не се знае в какви ръце могат да попаднат, пък и тъй като са непокътнати и годни за употреба, може да свършат работа на някой, който се нуждае от тях, пък не може да си ги купи... „Не, не, не, продължи да настоява дамата на касата, в никакъв случай не мога да ги взема, правете с тях, каквото искате.“

Какво да искам аз да направя с амантадинов сулфат и селегилинов хидрохлорид? Да ги изпия, че да не ходят зян, след като веднъж са предписани и купени за точно определен човек, а после му е забранено да ги приема? Да ги подхвърля в кошче за боклук, пък да си ги пие който както ги намери, няма значение, че на едното от тях пише да не се взема в случай на психиатрично заболяване? Да си ги държа вкъщи, докато на някой от семейството или приятелите ми не му се наложи да ги взема? Да чакам да им мине срокът на годност, а после какво – пак в кофата? Да ги разиграя в някой от сайтовете за продажба на употребявани вещи – продавам на половин цена или подарявам лекарства срещу болестта на Паркинсон? Или да предизвикам сложна химическа реакция, заливайки ги със средство за отпушване на канали?

Направо се чудя и се надявам някой да ми даде съвет. Защото на мен ми пука и за природата, и за хората и продължавам методично да събирам и изхвърлям отпадъците си разделно. Както и да се питам какво да правя с лекарствата за сърце, които останаха от моя близка, на която не помогнаха...