Един такъв ден беше вчера... не за описване със сигурност. Прибрах се в къщи и седнах на възглавница на терасата, а в душата ми беше паднал особен смог – смесица от умора, безпокойство и изпарения от някакви всякакви страсти. Битови страсти, дребни и едри, ежедневни, глупави... Обаче упорити – седят си в мен и не си отиват.

Вечерта беше топла, с един особен уханен мрак – на дъжд, на липи и на... котки. Дори няколко едри, нахални звезди бяха успели да пробият софийския смог. Моят смог обаче – онзи вътре в мен – ставаше все по-гъст и по-гъст. За да го разсея реших да забия нос в телефона и що да видя - Албена Стоянова, страхотно момиче и моя приятелка, която работи в телевизия Fox Life, ми е изпратила първия клип по-долу. Ей така, за настроение.

Танц, наречен кизомба. За първи път го чувам. Африкански танц, нещо между танго, салса и любовна игра. При него партньорите се срещат в три точки на тялото си - слънчевия сплит, слепоочието и вътрешната страна на лявото бедро. Има нещо такова, мисля си – ако се срещнеш с партньора си дори само в тези три точки, това е много, това е всичко. Гледам клипа и усещам как смогът бавно започва да се вдига. После се сещам се за един мой любим филм - „Танга, изгнанието на Гардел“ на Фернандо Соланас. Намирам си откъсчета в YouTube – да живее интернет, глобалният спасител на души, изпратени в изгнание на собствената си тераса (защото къде, по дяволите, другаде можеш да гледаш филма „Танга, изгнанието на Гардел“ от 1985 г. по спешност в 10 часа вечерта, нищо че е кофти изображението). И ето сега ви предлагам моите спасители  - по-силни от всички думи. Благодаря, Албенка! Благодаря, Гардел! Благодаря, Фернандо Соланас! Само тези страсти, които те карат да правиш хубави неща, да танцуваш или да обичаш – само те си струват. (Гардел, повелителят на тангото, не прави хубави неща, той е гений, разбира се!)