Лунички, къса коса с цвят на ръж, широки комбат панталони с камуфлажен десен и „вироглави“ очи – такава беше Лидия преди пет години, когато участва в нашия проект „Балът на дебютантките“.

През 2012 г. гледахме Лидия в сериала на БНТ „Недадените“, където изигра ролята на Лиляна Паница, а миналата година се появи в два игрални филма – „Вяра, любов и уиски“ на Кристина Николова и „Вила Роза“ на Мартин Макариев. Прекрасна е и в двата. Това, което хич не й харесвам, е, че от известно време дава само мейл интервюта, защото взе че ни се изплъзна и замина за Брюксел. Както се оказа – за да живее и работи там. И да обича.

Лидия, защо замина за Брюксел?

От любов. От любов към двете най-важни неща за мен – приятеля ми и професията ми. Отне ми около година да се реша наистина да замина и около година да се подготвя, или по-скоро освободя. Но ето, вече от около половин година съм в Брюксел.

Как се чувстваш?

Много добре, щастлива съм. И най-важното – дори и в трудни моменти усещам, че съм на прав път.

Положението при нас е малко като в песента на Тангра „Богатство“: Живея на последния етаж в една мансарда, точно под звездите, прозорецът е моята врата и аз вървя към тях и ги разпитвам. И малко като в „Малкият принц“, защото виждаме залеза всяка вечер. Виждам също и коремите на птици, самолети, хеликоптери, облаци. Има и много комини и много харесвах през зимата, вечер, като започнат да пушат всичките тези комини.

Имаш ли си вече любими места в града?

Започнах да обиквам този град. Има много места, които ме карат да се чувствам добре. Харесва ми също, че се случват интересни културни събития. Хората също са много приятни, имат хубаво чувство за самоирония. В началото ми правеше особено впечатление, че до изключително красиви къщи са построени огромни, грозни и безлични сгради. Така обаче някак оценяваш по-добре красивите.

Къде би завела приятел, който за първи път посещава Брюксел?

В сградата на театралния факултет на INSAS – вдъхновяващ интериор. После да ядем пържени картофи на площад Флаже – там има киносалон, подобен на нашия „Одеон“, където пускат стари класически филми или правят панорами на големи режисьори. Имаме си и няколко любими заведения, няколко бара с жива музика.

Какво от Брюксел би искала да „преместиш“ в София?

Нищо. София си е София. Тя има чар и я харесвам защото е точно такава, каквато е. Толкова съм свикнала с препятствията в София, че като ходя тук по удобните тротоари, си казвам: да, ама на хубав тротоар всеки може. От София най-много ми липсва Витоша.

С какви нови неща те „сблъска“ животът ти на новото място?

При една такава промяна се сблъскваш най-напред със самия себе си, и то по-силно от всякога. Видях си бъговете, налага ми се непрекъснато да си правя „самодисекции“. Старите навици не ми вършат работа и успях да отстраня много от тях. На първо място – самосъжалението. Освен това се уча на търпение. Все пак трябва време, докато се разместят пластовете и се отвори място и за мен.

Правя първи стъпки в тази посока. Отне ми време, докато разпитам и разбера как работи тяхната система. Но наскоро снимах първия си късометражен филм тук и останах с хубаво чувство, беше много вълнуващо. Сработихме се добре въпреки стреса ми заради това, че трябва да говоря на френски. В момента съм в очакване и на резултатите от два нови кастинга.

Значи вече си научила френски?

Говоря, да. В ежедневието нямам проблем. Ходя на курсове по „Изкуства на речта“ в една Академия по изкуствата към град Брюксел, за да напредвам по-бързо и да се упражнявам да говоря по-свободно.

През 2013 г. се снима във „Вяра, любов и уиски“ и „Вила Роза“. Поздравления и за двата!

„Вяра, любов и уиски“ беше приключение. Там опитах да направя с ролята си нещо коренно различно от това, което съм аз. И благодаря на Кристина Николова, че ми се довери. „Вила Роза“ е изключително професионално преживяване. Екипът беше на много високо ниво. С Елена Петрова вече бяхме работили в един проект, но искам специално да й благодаря за „Вила Роза“, защото тя бе един от двигателите на филма и много ми помогна. Калин Врачански пък идваше сутринта в седем в такава форма, все едно във вените му тече енергийна напитка, а не кръв. И започваше гръмогласно с вицове и истории, докато останалите още не можехме да си отворим очите.